07 Декември 2019събота15:42 ч.

Духовно угощение и приключение с един щур, малко луд, но много очарователен мъж

Образ невъзможен, писателят, режисьорът, шоуменът, актьорът, сценаристът, продуцентът, драматургът, композиторът, музикантът Уди Алън, наричан още Човекът-оркестър, весели и омайва с филмите си всичко живо от Швеция до Япония

/ брой: 279

автор:Богдан Иванов

visibility 1495

При последното раздаване на знаменитите филмови награди "Оскар" отличените актьори, режисьори, оператори, композитори къде по-непринудено, къде по-театрално изливаха цели реки от благодарност към баби, майки, бащи, съпруги, лели, дойки, приятели, учители, колеги. И разбира се - към Академията.
Негова милост не само не го направи, но даже не показа носа си на пищното тържество. Обаче веднага се оправда с еврейски финес: не очаквал да се сетят за скромната му личност в тази навалица от кандидати за слава и да го призоват на сцената. Филмът му "Полунощ в Париж" бе награден с "Оскар" за най-оригинален сценарий, но вместо да губи време за светска суматоха, той предпочете да се занимава с най-важното за него през последните 50 години - писането, снимането, свиренето, изпълнението на малки или големи кинороли. Малки или големи, но винаги колоритни, екстравагантни, предизвикателни.

Обича да свири джаз и да слуша джаз - така доставя удоволствие на другите, на себе си и си почива

Разбра се, че изцяло се е посветил на следващия си чаровен замисъл: след артистичния, дяволит, искрящ от възторг поклон пред Париж и пред неговите знаменитости от началото на ХХ век, той с брилянтно чувство за хумор, главоломни обрати в сюжета, с аристократизъм стори поклон и пред великия Рим. Филмът "На Рим с любов", който бе показан преди броени дни на "Киномания 2012" в София, събра повече от 4000 зрители на една прожекция, рекорд за последните десет години в България, изправи публиката от най-верни поклонници на Уди Алън на крака, а зала 1 на НДК ехтеше от ръкопляскания в негова чест и възбудени зрители при излизането си споделяха:
- Майсторът си е майстор! Така ще те омае, така ще те понесе, че литваш с него, а около теб с радостен звън трепти сладка музика за душата.
Кой всъщност е Негова милост?


Алън Стюърт Кьонигсберг, както е записан в свидетелството за раждане, се появява на бял свят в нюйоркския квартал Бруклин на 1 декември 1935 г. Целунат от Господ по челото, той показва хиляда таланта - съчинява пиеси за нюйоркски театри, пише разкази, фейлетони, скечове, сценарий за филми, играе в тях, като влиза в ролята на невротичен, ексцентричен, психясал младеж старша възраст, режисира филми, приема с наслада покани от други режисьори за участие при тях, свири на кларнет в оркестър, жени се праведно, обаче и без да е женен живее с най-красивите жени в киното, прекарва си царски с нюйоркската бохема, но едновременно се бъхта като африкански роб да разгадава тайните помисли, шантавите характери и безумни драми на интелектуалците - работа забавна, комична, увлекателна.
Това може - това прави. И то така добре, че създава отлично настроение на милиони хора по света, някои от които му лепват прозвището Човекът-оркестър - всичко знае, във всичко е страхотен.
Критиците го определят за поет на Ню Йорк. Той обича гъмжилото от народ, от съдби, от ритуали, макар в същото гъмжило неговият герой да е самотен, както всъщност и Уди, да е с тежки комплекси, потиснат, стресиран, обезверен, несигурен, щур, доста шантав, даже луд, объркан, напрегнат и свенлив в секса, любовта, отношенията с жените, както всъщност и Уди.
- Не съм толкова нормален, колкото изглеждам - обича да предупреждава, да го повтаря и да изгражда образи в киното, които не могат да бъдат отделени от него самия.
Записва си всякакви прелюбопитни истории, случки, премеждия и идиотщини, трупа ги в едно чекмедже и чак щом завърши поредния си филм и се настрои за нов, отваря чекмеджето. Вади десетките и стотици хартийки, почесва се по главата озадачено, гледа умно през очилата и започва да си припомня кога кое е станало и как. После хвърля в кошчето повечето записки, но някоя от бележките винаги успява да запали пламъчето на фантазията му, окуражава го да продължи търсенето, раздухва малкия огън. Мозъкът, за който Уди казва, че е вторият най-важен орган в неговото тяло, лека-полека навързва сцените от бъдещия филм в нещо организирано, но... хаотично, и работата тръгва.
Историята се оформя, намества се и, разбира се, тя е история, която плаче за силни цигари и силен алкохол. Но Уди Алън често си признава, че не е по пиенето, защото организмът му не приема никакъв спирт и още че по Нова година изпил две мартинита, след което се опитал да отвлече асансьор и да отлети с него за Куба.
Има стар лаф: не пия, не пуша, не взимам наркотици, не играя комар - наваксвам с жените. Такъв е и неговият случай.
Когато сценарият е готов, идва ред на екипа и винаги в този екип греят красавици - Даян Кийтън, Мия Фароу, Пенелопе Круз, Скарлет Йохансон. Уди обяснява, че те не са му музи и щом направи повече от един филм с някоя от тях, веднага изникват такива подозрения, но това са просто глупави, глупави въпроси.
Дали е докрай искрен, само той си знае, обаче така или иначе снимките свършват. Има една гениална фотография, заслужаваща Нобелова награда - Уди Алън е седнал направо на мръсния под в студиото между свалени декори, около него шетат сценични работници, чистачки с метли вдигат облаци прах, а той... яде баничка.
Интелектуалецът бачкатор с малко пари и доста бързо е приключил сюжета, каталясал от работа, гълта баничката, за да събере сили, преди да започнат ужасните терзания при завършването на всеки филм: ето, всичко е безобразно, всичко е прецакано, всичко е съсипано. Но има спасение, спасението е в монтажа!
Началото отива в края, средата е окълцана, разместени са сцени, главният герой навежда глава, второстепенните герои се оперват и вече гледат дръзко... Води се борба за оцеляване, филмът трябва да оцелее и точно монтажът, както казва Уди, се превръща в отчаяното ръкомахане на давещ се човек.
 После разбира, че терзанията са били напразни - филмът е успех, публиката се залива от смях, неговите герои се справят със съмненията си, той ги подтиква с шеги да покажат характер.
Нещо повече - заснетото бива обявено за образец на авторското кино, не забравяйте, че Уди често е и сценарист, и режисьор, и изпълнител на главната роля. Следват възторжени отзиви, похвали от критиците, награди. 136 на брой!
80 процента от успеха в живота е в показността - това е една от максимите на Уди. И както избягва шумотевицата при награждаването на "Полунощ в Париж", така Негова милост пропуска преди това да получи 4 "Оскар"-а за "Ани Хол"! Точно по същото време свири със състава си, прибира се в 2 през нощта, изключва телефона и си ляга. Едва на сутринта разбира новината от своя филмов агент...
Не съжалява, понеже винаги смята, че е голям късметлия, защото може да свири на кларнет и точно това му е най-високата награда, това му е по-важно от Оскара. Обича да слуша джаз и да свири джаз - Джордж Гершуин, Коул Портър. Така си почива, прави си кефа и не мисли за нищо.
А нужни ли са му авантюра, приключение, вдъхновение - жените са насреща, макар че не се застоява дълго при нито една. Последната е Сун И, осиновена дъщеря на бившата му жена Мия Фароу. Само 40 години(!) по-млада от Уди, тя и в момента върви под неговия чадър. При това двамата устояха на дивия гняв на Мия Фароу и на обвиненията в педофилия, разврат и перверзия. След което Уди заключи дълбокомислено:
- Обмисляхме какво да правим: да отидем на Бахамските острови или да се разведем. В края на краищата решихме, че пътешествие на Бахамските острови е удоволствие само за две седмици, докато един хубав развод е удоволствие за цял живот!
Последните години Уди Алън е във вихъра на танца - едва завършил един филм и започва друг, снима като луд, обикаля Европа със свалена шапка - хем да събира пари за поредното си творение, хем да изрази възхищение пред величието на градове и държави. Поканите валят една след друга, защото "Мачпойнт", заснет в Лондон, "Вики, Кристина, Барселона", "Полунощ в Париж", "На Рим с любов" предизвикват възхищение по цял свят. Как става това, защо, и той не знае:
- По мистериозни причини "Полунощ в Париж" се оказа най-гледаният ми филм от Швеция до Япония. А за мен не е по-гледаем филм от "Вики, Кристина, Барселона" или "Ани Хол" (интервю във в. "Труд").
Критиците - такава им е работата - дават обяснение за неговата рецепта на успеха: сладки измишльотини + еврейски хумор + тънка психология + семейни драми + сексуални трепети + смахнати истории + криминални мистерии и загадки...
Ха, сега де! Иди го разбери, иди го направи да видим как ще стане, ако го няма Човекът-оркестър да забърка всичко много интелигентно и с голям майсторлък.
Точно тук се самоиронизира:
- Има грешна представа за мен, че съм интелектуалец, защото нося очила и филмите ми губят пари. Иначе съм съвсем обикновен бачкатор (интервю във в. "Труд").
Колкото насън, толкова и наяве, герои, подобни на героите му от киното, населяват и неговите книги с разкази - "Ако импресионистите бяха зъболекари" и "Пълна анархия". На български вече има няколко подборки с негови разкази и фейлетони - едната в два тома.
И в тях - образи невъзможни, образи безумни, но симпатични. Като Великия пророк например, над който Уди Алън благо се присмива:
- А един Велик пророк се изправи в цял ръст, погледна с рентгенови очи в бъдещето и предсказа: "Догодина между две държави ще избухне война и едната от тях ще победи!"
Или парадоксалната история с източна мъдрост и философска тайнственост:
- Кажи-речи вече всички чудеса и всички стоки на света са китайски. А даже тези, които не са китайски, и те са китайски...
Също изповедта на един самоубиец:
- Мила Една, вълненият костюм много ме боде, затова реших да сложа край на живота си. Постарай се синът ни редовно да прави утринна гимнастика...
Според Уди Алън баща му приличал на Фернандел, а майка му - на Граучо Маркс - двама велики комици. Ясно е на кого се е метнал Негова милост. Но сякаш, за да се уверят, че това наистина е така, двамата му родители се заседяват дълго на този свят: бащата Мартин Кьонигсберг живее 101 години, майката Нети Чери - 96.
Както се казва, съществуват всички предпоставки синът, макар вече във втора и трета младост, да се "упражнява" още дълго в кинаджийството - за всеобща радост, изумление и духовно угощение.
Затова - честит рожден ден на Уди Алън, здраве, водопад от фантазия и дано след признанието "Не съм толкова нормален, колкото изглеждам", излее върху интелигентните глави на милионите си почитатели още много-много щури филми.

Жената, сексът, любовта

(Малко мъдрости на Негова милост за добро настроение)

* Сексът между един мъж и една жена може да бъде наистина страхотен. Стига да се озовеш между подходящия мъж и точната жена...
* Аз съм толкова добър любовник, защото често практикувам върху себе си.
* В моята къща аз съм шефът. Жена ми просто взима решенията.
* При секса е като при картите - ако нямате добър партньор, трябва да имате добра ръка.
* Самият аз съм хетеросексуален, но бисексуалността удвоява шансовете за приятно запознанство в събота вечер.
* Мисля си, че една връзка е като акула - постоянно трябва да бъде в движение, иначе умира.
* Любовният ми живот е ужасен. Последната жена, в която влязох, беше Статуята на свободата.
* Сексът облекчава напрежението. Любовта го предизвиква.
* Мръсен ли е сексът? Само ако е правен както трябва.
* Любовта е отговорът. Но докато го търсиш, сексът предизвиква някои много интересни въпроси...

 

Данъчни затвориха заведения в София заради дългове

автор:Дума

visibility 0

На "Градина" все пак ще се строи

автор:Дума

visibility 43

Лекар от Александровска болница обяви гладна стачка

автор:Дума

visibility 96

Путин и Ердоган пускат "Турски поток" заедно

автор:Дума

visibility 56

Безредици в Атина и Патра

автор:Дума

visibility 56

Нов удар срещу Китай

автор:Дума

visibility 216

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 866

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 356

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 391

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ