Духът на древните българи витае над Русия

Петър Куцаров

Националният празник е повод не само да се припомнят събитията отпреди 137 години, но и да се даде оценка на настоящите връзки между освободители и освободени. Българо-руските отношения, както показва историята, се движат от подем към спад и обратно. На 3 март 1888 година Драган Цанков изпраща телеграма до Александър ІІІ по случай 10-ата годишнина от Освобождението на България от Русия. Руският император написва върху документа: "Хорошо Освобождение!!! Да се благодари!"
Днес състоянието на двустранните отношения почти се приближава до визираното, само дето не сме ги прекъснали. Управляващите доведоха връзките на България с Руската федерация до задънена улица: те са в такъв спад, до какъвто са стигали само по време на война.
В политико-обществен аспект нещата също не са добре. Все още е в сила подготвената от правителството на Иван Костов и приета от 38-то Народно събрание Декларация за българо-руските отношения. Целящ уж подобряване на отношения с Русия, този документ фактически им нанася вреда. Според публикуваните на сайта на МВнР документи, Украйна е стратегически партньор на България, а Русия - важен търговско икономически партньор. Нека читателят сам си отговори коя държава на практика е стратегически партньор на нашата страна като сравни годишния търговски обмен с двете държави. Нещо повече - отношенията на България с Русия са изпъдени и от програмите на специалностите международни отношения и политология на българските вузове.
Управляващите доведоха отношенията ни с Русия до абсурд. Основната заслуга за това е на настоящия български президент и неговия отбор. Практиката показва, че дейността на държавния глава нанася вреда и то особено в условията на икономическа криза. Всички държави дирят начин за излизане от кризата, а Плевнелиев допринася за още по-негативни последици от нея. Защото ако нашият износ за Руската федерация е замразен, то вносът и отрицателното салдо тегнат над рухналата българска икономика. На този фон български министри правят такива заявления по адрес на Русия, каквито не си позволяват и не ще смеят да направят по адрес на САЩ. Заемането на едностранна позиция в руско-украинския спор, без Украйна да е член на НАТО и ЕС, е безотговорност. Българските медии също действат едностранчиво, предавайки само украинската позиция и давайки думата на украинския посланик.
Историята ни учи, че каквито и антируски мисли да се изказват по повод на националния празник на България, въпреки стремежа на държавния глава да отдели Русия от Трети март, то не може да се отрече историческия факт: Освобождението на България отприщва националната енергия на българите и е първа стъпка към Съединението и Независимостта на Третата българска държава. България се завръща на световната политическа сцена и се превръща в обект на борба за влияние на великите сили. Обвързаността на българите с руснаците е предопределена от историята - нашите прадеди са обитавали земите, върху част от които по-късно е образувана Руската империя, преименувана в Съветски съюз и възстановила след промените в края на ХХ век старото си име Русия. Затова не се удивлявайте на твърдението, че духът на древните българи витае над Русия. Този феномен дири своето обяснение. Може би затова се проявява "любов необяснима" между двата народа. Може би въз основа на въздействието на духа прабългарски леля Ванга прави своите предвиждания за бъдещето на България и Русия. Може би зад определени епизоди от историята надничат факти, които, макар и считани за маловажни, са дали своето отражение върху съдбата на двата народа. Не е изключено, че някои от тези исторически епизоди могат да играят определена роля и в бъдеще, независимо от волята и желанието на отделни политици и държавници. Защото духовната сила и космическата енергия се развиват по все още непонятни нам закони.
На този етап обаче е ясно, че последствията от неразумната политика на българския президент и неговите министри е пагубна за България. Решението на Москва за икономическо и геополитическо сътрудничество с Анкара ще има трайни негативни последици за София. И то не само икономически!
На този фон е редно българската дипломация да отстоява и провежда поне неутрална политика спрямо Русия. България да не става проводник на чужди интереси и да не избързва да се превръща в острие на необмислената западна политика. Трябва да се знае и помни, че великите сили могат да си разменят понякога и "плесници", но те никога не забравят, ако подобна стъпка стори друга, неравностойна на тях държава.