Дубай - пустинята, превърната в оазис на лукса

Дубай - наричат го "арабския Маями". На пръв поглед градът е само лукс, модерни отблясъци на сгради и улици, скъпи коли, хотели и всичко огледално и сияещо. Тази стерилна лъскавина обаче като че ли те пренасища. Сякаш всичко е току-що построено, измито, напудрено и подредено. Зеленината по широките булеварди - излязла изпод вещите ръце на световноизвестни аранжори, сградите - най-високи, огледални и най-красиви. Новата част на града може да се определи само с представката - "най", пък оттам насетне каквото и прекрасно съществително да прибавим, няма да сгрешим. Отегчително дълго може да се разказва за "Бурж Калифа" - най-високата сграда в света със своите 160 етажа, за "Дубай Мол" - най-големия търговски център, за пристанището "Дубай Марина", за плажове, ресторанти, фонтани и всичко онова, за което може да се сети човек и да намери в Дубай. Луксът и богатството на страната се усещат едва стъпили на дубайска територия. На аерогарата липсва колоритността на повечето арабски страни. Тишината и спокойствието, които царят в сградата, се нарушават единствено от високоговорителя за полетите и водата от водопадите, стичаща се по стените. От хармонията на идиличната атмосфера с градините и палмите те изваждат единствено марковите магазини с последните световни тенденции в модата, бижутерията или електрониката. Сенките на ненатрапчиви мъже в дълги снежнобели "кандури" (бел. ред. - традиционно мъжко облекло) се плъзгат по огледалния мраморен под и контрастират единствено на гарваночерните им бради. Интересен е и противовесът на местните - мъжете - в неизменно бяло, докато жените - в абсолютно черно, понякога с искрящи златисти или сребристи шевици по дългите им до земята дрехи. Младите дубайки са с красиви бели лица и изписани очи с традиционния кажал. По-възрастните, придържащи се към строгите традиции, са с обрани и непретенциозни силуети. Във всички случаи луксът присъства винаги.
По дубайските улици движението е изрядно, задръстванията са рядкост, а лимузините и скъпите спортни автомобили са честа гледка. Излизането от хладното летище е драматично - 45-градусовите температури буквално те разтапят, а финият прах във въздуха напомня, че страната е построена върху степните дюни на пустинята. Историята на държавата е млада и с невероятно бърз подем, но дубайците са изключително горди именно с това.
Бърз поглед през новия Дубай дава възможност да се удивим на урбанистичната еволюция в архитектурата. Целта ми обаче не е модерната част на града, а старият автентичен арабски квартал - Дейра. Той е обособен в по-отдалечената част на столицата. Туристите, които обикновено харчат почивките си в новата част на града, обаче губят от обаянието на стария Дубай.
Настоятелни търговци, мирис на печен кебап, подправки и чай те следват из тесните сокаци на квартала. Двете части - Бур Дубай и Дейра се разделят от канала Крийка. Лодкарите возят от единия до другия пристан с типичните дървени "абра" за един дирхам (около 0,50 лв.) и само по себе си преминаването на отсрещния бряг е съпроводено с усещането за силния контраст между двата квартала. Отсреща, в Дейра, се чувстваш наистина в арабска действителност.
Веднага те грабва типичен арабски пазар, на който се намира всичко. Пашмина, платове, скъпоценни камъни, обувки, чай, кафе, сувенирни магнитчета и шафран - човек може да си купи по нещо от местните изкушения за дребни дирхами. Типичните арабски подправки и ядки са на особена почит и сред чужденците. В малките традиционни ресторантчета, някои с изглед към реката, може да се хапне на доста прилични цени в сравнение с луксозните локали в новата част на града. Разбира се, заради повелите на ислямската религия, в стария град е немислимо да се намери дори безалкохолна бира, камо ли човек да обърне чашка вино. Тези и други греховни европейски привички са абсолютно забранени, за разлика от новата част на града, където в луксозните хотели спокойно се сервира алкохол, но само за туристи.
Въпреки това обаче старата част на града има своя неповторим чар на колоритна арабска действителност. Рано сутрин отваря врати рибен пазар, където дори може да ви приготвят прясно закупените морски деликатеси, при това на съвсем прилични цени. В близост се намира и уличка с надпис "Градът на златото", на която са съсредоточени златарските магазини. Разбира се, и тук амбулантни търговци не липсват, следват туристите по петите, предлагайки от златни накити до всичко онова, което може да хрумне на чужденците. Цените на бижутата с модерни европейски модели не се различават много от цените в българските бижутерийни магазини. Но пък за разлика от българските, там изобилстват тези с висока проба злато и рядко се намират накити, изработени от под 18-каратово злато. Дубайките обикновено се кичат с 22 каратови бижута. При всички случаи обаче цените са много по-ниски от тези в модерната част на града, където изобилстват накити с диаманти и скъпоценни камъни.
На отсрещната страна на Бур Дубай се намират и десетки магазини за ръчно изработени килими, които конкурират произведенията на изкуството. Току кривнали из тесните "сук", пък се открива светът на шаловете "пашмина". Колоритни кашмирени или копринени наметки висят закачени по витрини и врати на дюкянчетата и се продават за по 10-15 лева.
Местните разделят Дубай на два исторически периода - преди и след откриването на петролните залежи в страната. Прекрасен щрих за по-ранния период дава "Форт Ал Фахиди". Това е най-старата сграда в арабската страна, където от 1971 година се помещава Дубайският музей. В залите могат да се видят възстановки на старинните улички със занаятите, които са били единствен начин на препитание. Сред най-известните са търговията с перли и риболовът, заемащи много голям дял от икономика в близкото минало на Арабския полуостров. В музея може да се види и малко арабско училище за изучаване на Корана.
В Дейра е и къщата музей на известния арабски поет Мубарак Ал Окайли с изложени ръкописи и разкази за творчеството му, оригинали на лична кореспонденция, както и годините, посветени на политическия му живот.
Добре е да се отбележи, че в Дубай има седем музея, пръснати в Дейра и Бур Дубай, като само в два от тях се заплаща вход от по 3 дирхама (около 1,50 лв.).
В източната част на Дейра е интересно да се видят две сгради, които илюстрират изключително красноречиво града и неговото недалечно минало. Това са Heritage House - къщата на търговец на перли, направена изцяло от коралови блокове през 1890 г., както и първото начално училище, основано в началото на миналия век от друг дубайски търговец на перли.
За разлика от стерилните булеварди на Бур Дубай, из уличките на Дейра е оживено, пъстро и навсякъде личи автентичният арабски стил на живот. Широко отворени дървени прозорци, веещо се пране по малките тераски, а ако погледнеш нагоре, виждаш безоблачната небесна шир без луксозните небостъргачи на отсрещния квартал.










сн. Автора и интернет