Древността на Врачанско

Изкушенията на съвременния българин за творчески изяви в областта на културата са големи. Както казва приятел, ако попиташ чакащите на автобусна спирка колко души пишат стихове, сигурно ще се вдигнат няколко ръце. Вероятно изкушените да пишат и да коментират исторически събития не биха били по-малко. Защото обръщането на човек като автор към историята е израз на неутолимия му стремеж да се върне към своите корени и да потърси истината за днешния си ден в миналото. Едно такова пътуване към древността на своя роден край ни предлага поетът и печатарят Георги Ралчев в своята книга "Лиляче и врачанското землище в древността (28 000 г. пр.Хр. - 600 г. сл.Хр.) Исторически хроники", изд. "Хистореон", 2020 г. За сериозността на този труд съдим от учените и институциите, към които авторът отправя благодарност за оказаната помощ. Сред тях са редакторът на книгата, известният специалист в тракийската археология проф. Калин Порожанов от Центъра по тракология "Проф. Александър Фол" в БАН; бившият директор на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински и др. 

За последователната си работа по този респектиращ труд от 455 страници авторът споделя във въведението: "В продължение на дълги години събирах писмени и устни предания и легенди, които се губят в мрака на изминалите хилядолетия. Ползвах богатия фонд и архив на библиотеките на Института по тракология и Националния археологически институт с музей към БАН. Не на последно място бе и синовният ми дълг към родното ми село Лиляче и към прекрасния Врачански край. Аз не написвам нова история, а само напомням това, което приблизително се е случвало в с. Лиляче и в неговите съседни селища през изминалите хилядолетия." 

"Надявам се, че настоящата история - завършва Георги Ралчев, ще събуди във всеки жител от с. Лиляче гордост и самочувствие, разбирайки каква роля е изиграло в древността и в античността родното ни село и неговите обитатели."

Ралчев представя характерни за землището на Лиляче природни обекти като пещерите Пешкето и Божия мост и свързаните с тях мегалитни култови комплекси, както и резултатите от археологическите разкопки, направени там, разкриващи следи от обработени сечива и оръжия през праисторията. Врачанско се слави като един от центровете на тракийската култура по нашите земи. Всеки българин знае поне за т.нар. Тракийска принцеса и за знаменитото сребърно Рогозенско съкровище. През 2019 г. археолози от Регионалния музей във Враца откриха, че живот в района е имало още 29 000 г. пр.Хр., което изтегли назад във времето появата на първата земеделска цивилизация в Европа. Георги Ралчев разкрива в съпоставителен план археологическите разкопки, извършвани в региона още от втората половина на 40-те, 60-те и 80-те години на ХХ в. Авторът изрежда археологическите разкрития във Врачанския край през изминалите десетилетия, за да отупа от прахта на забравата богатия научен материал с неговата хронология и взаимна свързаност, да го представи на достъпен език и по интересен начин на любознателния читател. Прекрасно четиво в днешното ни епидемично време, което затвори мнозина вкъщи. 

Авторът ни повежда към бита, вярванията, инженерните особености на защитните крепости и съоръжения, проявяваната дипломация и битките, които траките водят за утвърждаване и оцеляване на тракийското племе трибали, живяло по тези места. Воювало е и с армията на Филип II, с Александър Македонски, с римските легиони, с търсещи място под слънцето многобройни племена.  Историческите хроники са придружени с части от дневници от разкопките, с разказ за артефактите, съставящи днес част от колекциите на НИМ и на местния регионален музей. Може да се прочетат и кратки животоописания на римските императори, воювали на Балканския полуостров. В последната седма глава са разгледани оброците и обредните традиции на местните жители.

Книгата е илюстрирана с многобройни фотографии на природни забележителности и археологически обекти, карти, идейни реконструкции на крепостни съоръжения. Сред този богат и добросъвестно събран фактологичен материал читателят ще намери интересни факти, малко известни или забравени подробности от драматичната древна история на Врачанско.