Древността и съвремието непрекъснато вървят ръка за ръка в розовия град

Наближава полунощ в началото на декември 2013 г. Самолетът каца на пистата, покрита с над 5 см сняг. Този Ереван онзи ли е? За последно съм била по тези места през август на 1985 г. - беше слънчево, топло, цветя навсякъде. Много цветя и ни капка дъжд през всичките 2 пъти по 33 дни на престоя ми. Сега ще остана тук само едно денонощие...
Автомобилът преминава през заснежените улици на спящия розов град. Градът построен от арменски туф в различни цветове, градът, в който комай няма ни една боядисана сграда. Не знам какво да очаквам от Ереван на XIX век. Изненада 1 - хотелът, един от известните и скъпите и по онова време, е разточително топъл - за да дишаш нормално в луксозната стая, трябва да отвориш прозореца. Изненада 2 - във всеки един ъгъл на петзвездната странноприемница може да се пуши. Но не съм изненадана, че туристите се разбират прекрасно с местните - всички млади говорят перфектен английски, всички възрастни - перфектен руски.
Пред отворения прозорец на малката, но луксозна стая близо 30-годишните спомени се надпреварват кой да ме завладее пръв. Паметта "избира" срещата с арменския Вселенски патриарх Васген Първи. От дете помня, че е добър познат на леля ми, но винаги съм приемала този факт по-скоро като... приказка. В неделния ден в средата на юли 1984 г. отиваме в сърцето на арменското християнство Ечмиадзин (буквалният превод е приблизително Еднородният Божи син слезе). Мнозина наричат Ечмиадзин арменския Ватикан. Благодарение на споменатото старо приятелство, пререждам две групи арменци - от Франция и от Америка, които преди месеци са си уредили няколкоминутна среща със светия старец, но аз - 24-годишната хлапачка от България, атеистката, без дори да съм облечена подходящо, получавам честта да разговарям Катохигоса цели 4 мин. (на онези със записаните часове, се падаха по 3 мин.!) Освен тази чест получавам още една, за която в онези години всеки простосмъртен арменец  искрено би ми завидял - достъп до легендарната съкровищница на Вселенския патриарх, част от която са златната арменска азбука и златният кръст.
Наскоро научих, че едва през 1991 г. тези шедьоври, изработени от арх. Бахдасар Арзуманян и златаря Жирайр Чулоян, са станали достъпни за масовите посетители на Ечмиадзин - седалището на Вселенския патриарх още от покръстването на арменците. Шедьоври ли? Не, тези три униката са част от хилядолетната духовна култура на Армения и на арменците от целия свят. В тях е съхранена частица от всеки един арменец на планетата и затова са безценни.
... В Армения старините са една до друга. Но кой би пропуснал да се докосне до творение, преживяло битки, страдания, сълзи от скръб и сълзи от радост от 3 век пр.н.е. до наши дни - крепостта Гарни близо до р. Азат (б.р. Свобода). Разрушена от римляните и възстановена през I в. от н.е. от цар Тиридат, до днес е една от емблемите на Армения, най-вече с храма на бога на слънцето Митра. Тогава развалините на крепостта не ме впечатлиха - "И в България ги има на всяка крачка", бе коментарът ми, с който май засегнах част от домакините си.
Пътят до другата арменска светиня - манастирът Гехарт, тогава бях оприличила на Гранд Каньон в Аризона (не че някога бях видяла каньона, но в онези години младите четяхме много и кажи-речи целият Запад ни бе добре "познат"). Вълнувах се. Не толкова заради Гехарт, колкото от мисълта, че се "доближавам" все повече до местата, където е бил Григорий Просветител - човекът, превърнал Армения в първата държава, приела християнството като официална държавна религия през 301 г. и чието житие изучавах подробно. Светецът е основател и на първия манастир в комплекса. Местните наричат манастирския комплекс Айриванк, сиреч - пещерен манастир (част от храмовете са издълбани в скалите) или Гехартаванк - Манастир на копието (тук било намерено копието на римския воин Лонгин, с което пронизал Христос на кръста). "Величествено!", бе единственото, което можех да си помисля за гледката, която се разкри. Не напразно ЮНЕСКО е включил Гехарт в списъка на световното културно наследство. Тук е и най-голямата в света "колекция" на хачкари. Макар стилът да е един, всеки хачкар (хач - кръст, кар - камък, т.е. каменен кръст) има своя уникална издялана гравюра, свои уникални символи. Опитвах се да запомня едва ли не всяка гравирана плетеница, защото не вярвах, че някога вече ще видя хачкар. Днес в България има поне 10 каменни кръста от Армения в градове с по-голяма арменска общност.             
...Полунощ много отдавна мина, снегът не спира, а в спомените ми е близо 40 градуса. Въпреки жегата, леля ми не се отказва в съботите и неделите да ми показва арменските старини. Да вляза в "пещерата", в която е прекарал отшелничеството си Григорий Просветител, бе истинско предизвикателство, защото през т.нар. вход се влизаше почти пълзешком. Една от спирките ни бе и уникалният Хорвирап. Всеки турист би разказал повече от мен за манастира в равнината Арарат. Но аз помня само онова, което си помислих - "ако протегна ръка, ще докосна снежната "шапка" на Арарат... Все едно, че Балканът е в друга държава..."
Две поредни години по повече от 30 дни работа в Матенатаран - едно от най-големите и най-стари в света книгохранилища! "Завършекът" на проспект "Ленин" (днес - "Месроп Мащоц") в полите на хълм. Създаден е преди близо век в резултат на национализацията на колекция от над 4 хил. древноарменски ръкописи от Ечмиадзин. Първите ръкописи са на Месроп Мащоц - създателя на арменската азбука. Сградата от бял камък ми е връстник и е построена по проект на арх. Марк Григорян. Днес във фондовете й се съхраняват близо 18 хил. древни ръкописа (не само арменски) и над 100 хил. архивни документа.
В снежната зимна утрин кръглата бяла сграда на Арменския академичен театър за опера и балет достолепно се извисява в центъра на 11 еревански улици. Не съм почитателка на балета, но през август това бе единственото представление и то единствено ми даваше шанса да разгледам уникалната сграда от вътре. Тя е изградена от прочутия арменски камък и е проектирана от арх. Александър Таманян - създателя на първия генерален план на съвременен Ереван, превърнал го от малък провинциален град в промишлен и културен център, в столица.
Срещу операта се намира и един от най-красивите еревански прощади - пл. "Свобода". През лятото всички улици и площади са покрити със свежи цветя. Във времето без климатици както Операта и Матенатаран, така и Националната художествена галерия бяха добро "скривалище" от летните жеги, които мъчеха хората до полунощ, защото туфът безжалостно излъчва събраната през деня топлина. Заедно с Националния исторически музей и други музеи галерията е част от музейния комплекс на пл. "Република". Във фондовете на галерията се съхраняват над 35 хил. творби на арменски и чужди художници - италианска живопис, фламандска, холандска, френска, германска, испанска, руска колекции, творби на Донатело, Шагал, Тинторето и, разбира се, на Айвазовски. Между другото в града има близо 50 музея и галерии.
Сред уникалните обекти в Ереван е и мемориалът "Дзидзернагаперт" посветен на жертвите от арменския геноцид. Т.г. сп. "Форбс" го включи в списъка на 9-те музея, които си заслужава да бъдат посетени редом с музеите на водните катастрофи в Крим, на Чернобилската авария в Киев, на ГУЛАГ в Москва, на атентата от 11 септември 2001 г., на Националния мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма в Йерусалим. След няколко месеца, когато светът ще отбележи 100 години от първия на ХХ век геноцид, вероятно ще се пише и говори много за този мемориал. Нека не се оставяме тъгата по загиналите и безследно изчезнали предци да ни завладее и да се върнем към центъра на 2800-годишния град при друг уникат - пеещите и танцуващи цветни фонтани, създадени през 60-те години на XX в. Те работят от май до октомври.
Днес ереванци са по-тъжни отколкото преди 28 години. Тогавашната интелигенция имаше планове как да възроди Велика Армения. Днес хората в Ереван, преживели и земетресението от 1988 г., и карабахската война, и какво ли не, непрестанно правят обичайния за бившите соцстрани паралел "преди/сега". "Учебните програми дават по-голям шанс на младите да се реализират професионално и тук, и в чужбина, но не ги учат да мислят, както бе по наше време, но почти всеки втори млад образован и знаещ поне един чужд език, бяга на Запад", казва служителката на летището.
Снегът се е разтопил, а кишата напомня София. Затягаме коланите и самолетът след секунди ще се отлепи от арменската земя. "Дали не забравих нещо в хотела?" "Колко много ми е липсвал Ереван през годините и как не съм искала да го призная дори пред себе си, за да не тъгувам".

Гехарт

Каньотът, който "свързва" Гарни с Гехард