"Драсни-пални клечица" не е на Балан

Александър Стоянов Теодоров-Балан през своя близо 100-годишен съзнателен живот (1859-1959) се утвърждава като един от създателите на българската филологическа наука и на онова поколение филолози, които през ХХ век поставят на здрави основи българското езикознание и българската литература.
Балан е роден в село Кубей, Бесарабия, в семейството на българи, преселници от Сливен по време на Руско-турската война. Там се раждат и неговите четирима видни братя, строители на новата българска държава. Това са ген. Георги Тодоров - опълченец, участник в Сръбско-българската война от 1885 г., командир на победоносната 7-ма Рилска дивизия, командващ ІІ и ІІІ армия; проф. д-р Атанас Теодоров - основоположник на съдебната медицина, експерт по делото на поета Пейо Яворов; Мартин Тодоров - кмет на София през 1904-1908 г., когато започва строителството на Централните хали, Софийската минерална баня и поставянето на жълтите павета по "Цар Освободител". Четвъртият е инженер Михаил Балански - един от създателите на топлофикацията в България, осъществил проектите за Народната банка и Съдебната палата.
Александър Теодоров-Балан

следва в Прага и Лайпциг

(1879-1884), завършва славянска филология в Карловия университет в Прага със защита на докторска дисертация на тема: "За звука ь в новобългарския език". Той се установява през 1884 г. в София, където работи 4 години в Министерството на народното просвещение, след което става преподавател и пръв ръководител на катедрата по славянска етнография, диалектология и история на българския език в откритото през 1888 г. Висше педагогическо училище, сложило началото на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 29 януари 1889 г. е избран за пръв ректор на университета и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896-1897, 1902-1903), а от 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература (1893-1907, 1910-1934), избиран е два пъти за декан на Историко-филологическия факултет (1899-1900, 1904-1905). Акад. Александър Теодоров-Балан работи не само върху описанието на българския книжовен език и теоретичното изучаване на неговия граматичен строеж, но и за създаването на български тълковен речник и демократичен правопис. Автор е на първата научна история на българската литература до края на XIX в., както и на редица изследвания върху българската литература след Освобождението. Той поставя началото на българската библиография. Проф. Александър Балан е бил главен деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН), основава заедно с Алеко Константинов туристическото движение в България, той е дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН. Той е един от инициаторите за създаването на Народната библиотека и Българския библиографски институт, на който през 1941 г. е избран за почетен член. През 1930 г. издава "Българска граматика" (401 с.), а през 1940 г. "Нова Българска граматика" (486 с.), с които се съобразяват поколения български езиковеди в бъдещата си научна кариера.
Днес обезпокоителното е, че авторството на думи като "драсни-пални клечица", "писможалба" и др., сътворени от "пурист-възрожденеца" Иван Богоров, се приписват на Балан. Дори националните медии поради неосведоменост, повтарят грешката на Кирил Христов, който не почитайки големия учен, съчинява в негово оскърбление "баланиадата" ("окосъзирам","вестопродавници", "якотелесие","душесмут" и др.). Александър Теодоров-Балан

никога не е правил смешни езикови предложения

Всички съвременници го наричат "майстор-ковач" на нови думи като "възглед", "дейност", "заплаха", "излет", "летовище", "летец", "летище", "общувам", "поява", "предимство", "становище", "творба", "украса", "усет" и много други. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Според акад. Петър Динеков интересът на академик Балан към литературата не е нещо случайно. Той има дълбока връзка със заниманията му с езика. "Защото онзи, който изучава въпросите на езика и особено съвременния литературен език, не може да не се докосва всекидневно и ежечасно до произведенията на литературата. Към това се прибавят и други обстоятелства: в първите години след Освобождението, когато започва научната си дейност и академик Балан, твърде малко са подготвените специалисти в различните клонове на науката и на всекиго се налага да работи в няколко области. Академик Балан посвещава голяма част от силите и способностите си на литературни изследвания и създава трудове, които са оставили значителна следа в развитието на нашата млада литературна наука." Като

университетски преподавател

Балан чете основните курсове по славянска и българска литература. Сътрудничи още на сп. "Българска сбирка", "Демократически преглед", "Училищен преглед", "Слънце", "Българска мисъл" и др. Обнародва статии върху българска литература в чешки списания; прави преводи в проза и стихове на редица славянски и немски писатели като Ян Колар, Прохазка, Александър Фредро, Фридрих Шилер и др.  Александър Балан написва своя труд "Българската литература - ръководство за средни и специални училища", издадено в Пловдив през 1896 г., което всъщност е първата история на българската литература. В него той обхваща цялостното развитие на българската литература - от ІХ век до 90-те години на ХІХ век, като включва и изследванията си върху народното творчество, прави периодизация на литературните явления и разглежда литературата в тясна връзка с общественото развитие. Притежавайки отлични познания върху средновековната литература, върху творчеството на писателите от Възраждането, проф. Теодоров-Балан след Освобождението обстойно разглежда и подчертава благотворното влияние на произведенията на Иван Вазов върху творческия писателски процес. Неговият основополагащ труд претърпява три издания за 10 години, а акад. Петър Динеков добавя, че той "става основа на почти всички учебници по българска литература за средните училища, изходна точка и за изследванията на най-крупните историци на българската литература в първите десетилетия на ХХ век - Йордан Иванов и Боян Пенев".
Александър Теодоров-Балан е признат за основател на съвременната българска библиография, а венец на неговите дългогодишни усилия е трудът му "Български книгопис за сто години. 1806-1905". Този библиографски извор е

актуален дори и в наши дни

на него се позовават редица специалисти в областта на библиографията и библиотечното дело. Още като ученик в Болградската гимназия Балан се интересува от книжнината на отечеството си, подтикнат от своя учител В. Д. Стоянов. През 1882 г. той започва да събира сведения за допълването на "Книгописа" на К. Иречек, който през 1898, след като научава за научните му търсения, му преотстъпва събраните си материали. Току-що завършилият Пражкия университет славист си поставя амбициозната задача да поведе отечеството си по модерния път на европейската библиография. Първата му стъпка е преобразуването на книгописната рубрика в "Периодическо списание", с което поставя началото на текущата национална библиография. През 1906 г. българската печатна книга празнува своя стогодишен юбилей и Балан прави предложение на Българското книжовно дружество това да бъде подобаващо ознаменувано. Той включва "Български книгопис. Дял първи. От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)" в общия репертоар "Български книгопис за сто години", а цялостния труд той назовава "Дар за столетницата книга". Последният е отпечатан през 1909 г. от името на дружеството и е плод на двадесетгодишната усърдна работа на Балан в тази област. Съдържа 15 258 описания на книги, вестници, списания, географски карти, ликове. Книгописът е допълнен с именен показалец на рецензираните заглавия. Научното наследство на академик Александър Теодоров-Балан е огромно. То се определя на

866 заглавия на книги, студии, статии и бележки

от които 310 са посветени на българския език. Неговите ученици и последователи подчертават трудолюбието му, системността на неговата постоянна всекидневна работа, постоянството, с което следва и защитава своите научни убеждения, готовността да споделя с младите си студенти вълненията и тревогите на своята научна дейност. Те помнят своя любим професор с непосредственото му просто и естествено отношение към тях, изпълнено с доверие и приятелство.




 Обща снимка с братята: (седнали) акад. Александър Балан, генерал Георги Тодоров, (прави) проф. д-р Атанас Теодоров, Мартин Тодоров, инж. Михаил Балански