Дрънкане на оръжия

На 22 юни 1941 г. започва Втората световна война - дотолкова, доколкото въпреки победоносния марш на Третия райх, все още страната, която беше различна, стоеше настрани от този конфликт. Идеята, че пактът "Молотов - Рибентроп" е началото на войната, е доста комична. Много историци забравят, че дълго преди пакта "Молотов - Рибентроп" има много други съглашения, преговори, споразумения - включително конкордата през 1933 г. на Хитлер с папата, които нагнетяват облаците на войната над континента и света. С 22 юни всъщност се осъществява една историческа логика, при която двете страни са приемани години наред много повече като противници, отколкото като съюзници, и това личи от всякаква историческа документация. Пактът "Молотов - Рибентроп" е изключение. Не случайно английските вестници пишат за шок от този пакт. За да има шок, по това време Германия и СССР са се приемали, както е и било, като два стратегически и идейни противника, които временно сключват споразумение. Без него може би щеше да падне Ленинград. И ходът на Втората световна война би се развил в съвсем друга посока. Има мнение, че пактът е подписан от Молотов с цел да се предотврати войната. Някои твърдят, че това е най-мъдрата постъпка на Сталин, която дава време за превъоръжаване, за определяне на пространства, към които евентуално да се отстъпи. Без да идеализираме този пакт, без го изкарваме миротворчески, той наистина до голяма степен дава отдих на Русия, тогавашния Съветски съюз, който вижда огромната военна концентрация на неговите граници и търси някакви начини ако не да се спре, то поне да се печели време за такава евентуалност.
Днес някои анализатори сравняват новото струпване на оръжия на НАТО около границите на Русия с това при Хитлер. Това е една банална история, започнала още от Кримската война през ХІХ в., когато четири държави нападат Русия и в същото време се казва, че то е с цел да се спре нейната агресия. Само че бойните действия се водят на нейна територия, а не обратното. Този исторически проблем е дори още от ХVІІІ век, даже отпреди това, когато хем рицарите нападат Русия от Запад, хем Златната орда напада от Изток. Това създава една невроза у руското политическо мислене за защитими граници, което съвсем не е неоснователно, както се вижда при историческа ретроспекция.
Вижда се аналогия между приготовленията на Хитлер за Втората световна война и днешните приготовления около Русия. Класическа, разбирай ядрена война, днес е малко възможна, доколкото и двете суперядрени сили знаят, че ще загубят. Дали ще загинат 30 милиона или 40 милиона - няма значение, защото ще има взаимно унищожение. Съвсем друг е въпросът, че като по-рядко населена страна Русия би понесла по-малко поражения, защото нейното население не е така силно и строго концентрирано в определени точки на уязвимост. От друга страна обаче, заплахата от война не е измишльотина. Тя се води на регионални нива, а сега - и с информационни средства. Това дрънкане на оръжия не може да не предизвика някакъв взрив, който по верижна реакция може да доведе до катастрофа.
Видяхме, че премиерът Борисов зае позиция срещу флотилия в Черно море и срещу военно присъствие в него. Има си хас пък да не го каже! Изявите на Плевнелиев и Ненчев са пак едно репчене на държава без военни възможности. Един комичен акт. Не случайно те будеха повече ирония, отколкото заплаха. България е неравностойна спрямо нейния съюзник Турция. Тук искам да задам поредния сардонически въпрос. Ако смятахме Турция за такъв опасен противник на България, тогава защо влязохме в НАТО - един съюз, в който тя играе възлова роля в района? И защо приемахме с охота подкрепата на Турция за нашето влизане в НАТО? Само Турция има възможност да представлява някаква заплаха за района и за Русия.
Тези дни има големи протести и в Окинава срещу американски военни бази там. Това също е обременено исторически. Но от друга страна, имаме опасения, че прекаленото създаване на дребни конфликти (някакъв руски бомбардировач в неутрални води бил засечен от американски изтребители) увеличава опасността от инцидент, който дори непреднамерено може да запали искрата на ядрено безумие.
Безкрайно съм изумен, че министерството на Меглена Кунева в новите учебни програми и в учебниците се опитва да сложи знак на равенство между хитлеризма и социализма, наричайки го комунизъм. Темата е много банална, започнала още преди Втората световна война. Но интересно защо по време на същата тази война никой не говореше нито за ГУЛАГ, нито за Сталин като за тиранин, нито за тоталитарния характер на съветската власт. Да не говорим, че половината от тогавашната световна интелигенция се редеше на опашка да посещава Сталин и да разговаря с него. Докато при Хитлер имаше един-двама - Езра Паунд, който завърши живота си в лудница, иначе е голям писател, и Кнут Хамсун, който беше оглупял поради старост.