Драматичните изповеди на твореца

Иван Гранитски

Сред вавилонското разноезичие на днешните многобройни (къде по-шумни, къде по-приглушени) лирически гласове рядко изпъква автентичен оригинален тембър. Дори професионалната литературна критика, доколкото я има, трудно може да открои стойностните изяви сред морето от псевдочетива, художествени ерзаци и епигонски самооблъщения.
За мен беше удоволствие и предизвикателство да открия преди десетина години, че известният български журналист, дългогодишен отговорен редактор на вестник "Тракия Труд" Любчо Иванов от време на време бяга от всекидневното напрежение на новинарството в полето на поезията и лиричната проза. Прочетох дузина негови творби и това веднага ме провокира да го поканя да издаде книга в издателство "Захарий Стоянов". Може би съвсем не случайно първата му поетична сбирка носеше заглавието "Пречистване". Излизането на първата сбирка на Любчо Иванов като че ли отпуши дълго стаявана поетическа енергия. За няколко години той издаде още пет романтични сбирки - "Призори", "Прошка", "Прераждане", "Прокълнати" и "Пресътворение".
В стиховете на Любчо Иванов пулсират противопоставянията между естественото и уродливото, между автентичното и ерзаца. Като че ли най-много го възмущава подмяната на естетическите, социалните и човешките ценности.
Впечатляващо е неговото благоговение пред хляба на българина, не само пред земния, реалния хляб, но и пред духовния хляб - великата светлина на националните традиции, обичаи, обреди, които съхраняват отечествената идентичност.
Неговата поезия е заредена със страшна и трагична енергия, това е поезия на високия патос и силната социална ангажираност.
Авторът е събрал част от своите лирични и есеистични размишления в томче със символичното заглавие "Притихване". Любчо Иванов обича и често използва символиката на думите, числата, опитвайки се да улови неуловимото, да разгадае неразгадаемото, да опознае неопознаваемото. Миналото е в същото време и бъдеще, а настоящето е само пауза и огледално съответствие на двете.
Най-новото томче на Любчо Иванов очертава профила му на творец, за когото достойнството, категоричната социална позиция, мъжественото отстояване на благородни и справедливи каузи е над всичко.
"Притихване" е знаково заглавие. Но значителна част от творбите, включени в тази книга, са заредени с такова скрито вътрешно напрежение, че, струва ми се - предстои избухване. Ако си представим, че вътрешните душевни разломи, интелектуалните напрежения, съмненията, облечени във формата на разкъсващи екзистенциални дилеми или редуващи се лирични пулсации и публицистични гневни изблици, се утаяват временно в едно вътрешно море на енергийното натрупване, то без съмнение предстои нов поетичен изблик.