Дозирана (дез)информираност
Продължава рушенето на древна Сердика, леят бетон върху унищожената старина
/ брой: 177
Арх. Христо Генчев
На 19 и 20 юли в. "Труд" и в. "24 часа" поместиха по две страници информация за днешното строителство в Ларгото върху запазеното от антична Сердика. Тази информация е по същество отговор (опровержение) на обществените (вкл. и моята) критики на преднамерения хаос, който цари там, в активността на археолози, проектанти и строители (накратно АПС - втръсна ми да им назовавам имената, те мълчат енигматично). Хаос е, защото се строи още от 2009 г. без одобрени архитектурни планове, без задължителния за резервата "Сердика-Средец" предварително изработен археологичен кадастър. В този строителен кипеж вътре в резервата АПС разкриват (отдавна, отпреди половин век всеизвестни!) неща, оставят се да бъдат изненадани(!), променят (в ход!) своите проекти. Тези промени в крачка, които всъщност са плод на професионално и процедурно прегрешение, АПС представят като доказателство за своята културна отзивчивост.
Сн. 1
Прикованата Старина. Стоманобетоновите стволове, набити насред настилката на Via Principalis. Те са 20 на брой.
Така през мощната каменна настилка на Via Principalis са излети през април-май (вж. снимка 1) дълбоки стоманобетонни пилоти. Пак тогава стотици квадратни метри от нея биват изгребани от строителите (сн.2), за да отстъпят място за "пасаж с магазини" (според премиера Бойко Борисов) или за "подземен музей" (според кметицата Йорданка Фандъкова), или за нещо трето, за което знаем само, че "...не са магазини" (според гл. арх. Петър Диков). Каквото и да е, то излъчва чара на физкултурен салон, насред... "Помпей", каквато е подземна София за Константин Иречек, 1879 г.
Сн. 2
Поглед към строителен блок 3. Заради него, както и заради предхождащите го блокове 2 и 1 настилката на Via Principalis е разсечена по дължината си.
На зададения въпрос "Лее ли се бетон върху Via Principalis" (в. "24 часа", 20 юли т.г.) отговорът на зам.-министър Тодор Чобанов е: "Не е вярно, че се излива бетон върху находките." Делови отговор, без подробности. Точно върху Старината не се лее - което щеше да е по-добрият вариант, тъй като бетонът би бил отстраним. Бетон се лее на мястото на унищожената старина. Още повече, когато се лее бетон на сляпо, както е при стоманобетоновите пилоти.
От дискусия с опонентите на описаната разрушителна и антикултурна практика бяга Общината, макар и гл. арх. Петър Диков да призова професоналната колегия на разговор и посещение на Старината ("Неделя 150", 17 юли т.г.). Всъщност практиката е обратната (сн.3).
Така изглеждаше вчера все още "запазената" половинка на Via Principalis
В течение на няколко последователни дни, от 19 до 21 юли, пред медиите застанаха премиерът Бойко Борисов (оставил се да бъде убеден, че помага на "най-хубавата метростанция") и министър Вежди Рашидов, приемащ съвети само ако сам си ги поиска. Всеки от двамата си тежи на мястото, но защо зявяват позиция и по проблем, за чието съществуване допреди две години не са и подозирали. Днес те знаят само това, за което са били (избирателно) информирани от едната (и то институционалната) страна в спора.
Сн. 3
Схема на партерното ниво на Ларгото, публикувана в "24 часа".
Неизреченото внушение на описаните появи е, че дори АПС да са недооценили мощта и присъствието на Via Principalis, не бивало да поставяме под съмнение доброто им намерение. Темпото на работа правело неизбежни колатералните щети. Но закъде са се разбързали? До 2019 г., когато София (евентуално) може да стане културна столица на Европа, има достатъчно време. Как се формулират, разпространяват и защитават подобни внушения нашироко всред обществеността и нагоре по управленската йерархия?
Сн. 4
Схема на археологичното ниво на Ларгото
Легенда:
1. Останали читави (а. разкрити, б. частично възстановени или в. още скрити-запазени под земята) части на Via Principalis, главната улица на Сердика.
2. Изгребана част, дълга около 100 м, от Via Principalis.
3. Пространство за музей, магазини или нещо, чието предназначение засега остава неизвестно.
4. Подпорна стена от стоманобетон, налят през април/май т.г.
5. Изливни стоманобетонни пилоти, работени на сляпо през април т.г. и пробили настилката на Via Principalis.
6. Стълба, която свързва Западната порта и принадлежащите и 38 м новоразкрита част от Via Principalis с тротоара пред ЦУМ. Същата стълба запечатва неизгребаната, но налична настилка на северната побовина от Via Principalis.
7. Западната порта и 18 м от Via Principalis, спасени още в 1969 г. за сметка на удължаването на пусковите срокове на строителството от 6 на 22 месеца. 52 години по-късно София разреши да бъде наполовина изгребана 100 м отсечка от Via Principalis.
Как става това? Да погледнем схемата на "Метрополитен" ЕАД, публикувана в "Труд" и "24 часа" съответно на 19 и 20 юли. На схемата (сн.4) са показани тротоарите и уличните настилки, лампиони и зеленина на Ларгото. Посочената в схемата косо разположена декоративна настилка от модерна керамика трябва да ни помогне да си представим къде е преминавала доскоро (макар и в земята) главната улица на Сердика Via Principalis. Описаната информация е дозирана, защото схемата крие най-същественото. То е за ставащото на 5 метра по-ниско, на т.нар. археологическо равнище. Там картината става обезпокояваща. Поради това "Метрополитен" ЕАД не е представил схема за подземното равнище. Най-едро тя би трябвало да изглежда така, както е на сн.5. От съпоставянето на двете схеми става ясно, че докато долу рушат главните свидетелства на двухилядолетната история на града ни, горе възкресяват спомена за тях. Шизофренно поведение или пренебрежение спрямо историята и културата на София!