Доц. Румен Драганов: Искаме конкретни мерки, а не манджа с грозде

"Началото на летния сезона не е дата, а изисквания, на които трябва да отговаряме"

- Министър Николина Ангелкова заяви, че не разбира защо й се иска оставката, след като не тя била пуснала коронавируса. Това не е ли опит за измъкване, г-н Драганов? Каква е причината за поредното искане на оставката й?

- Не е правилно да се иска оставката на който и да е министър с обвинение, че е предизвикал коронакризата. Упреците към Ангелкова от туроператорите са свързани с това, че в качеството си на министър от 2015 г. не е въвела директивата 2015/2302 на ЕС за организираните пътувания с обща цена. За да създаде достатъчна гаранция за доверителите на туристически пътувания, че парите на хората са гарантирани. Т.е., че могат да си ги получат обратно, както е записано в Закона за туризма и в директивата.

- Говорите за гаранционен фонд, за който слушаме от години?

- За гаранционен фонд или за застраховка, действаща като гаранционен фонд, която да гарантира парите на доверителите, когато ги влагат в туристическо пътуване. Ето това не е свършено от министър Ангелкова. Нещо повече - тя е заблудила Министерския съвет, а по-късно и Народното събрание, че е имплементирала директивата. И го твърди в много свои изказвания. Но това не така, защото, ако директивата беше приложена, сега нямаше да липсват над 250 млн. лв. за разплащанията с клиенти. Това са български граждани, платили си за пътувания, които няма да могат да се осъществят в страната и чужбина заради извънредното положение. Над 360 туроператора нямат тези налични средства, които се изискват по евродирективата и нашия закон.

Този проблем не само не се осъзнава, но и министърът се опитва да въвлече Европейската комисия. Ангелкова твърди, че е разменила кореспонденция с еврокомисар, който се е съгласил да се издават ваучери за покриване на неосъществени пътувания. Без обаче да го информира, че тя като министър не е въвела директивата. Фактически тя пита за ваучери без покритие, за разлика от всички други в ЕС, изпълнили директивата, при които ваучерите имат покритие. И когато еврокомисарят й отговаря "Имате право да издадете ваучери", той е с убеждението, че емитираните ваучери са с пълно покритие.

- Как може да се разреши проблемът?

- Правителството, което носи вина, има два варианта. Единият е да плати глоби към ЕС, защото не е внедрило директивата в срок. И вторият - да осигури достатъчна ликвидност на фирмите в затруднено положение не по тяхна вина, получавали плащания от хората. Това да са дългосрочни безлихвени кредити, за да се избавят туроператорите от състоянието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.

- Има ли вече разговори по предложението на Националния борд по туризъм за издаването на ваучери за почивка?  

- Нашият институт още през 2011 г. предложи създаването на гаранционен фонд. През 2015 г., когато беше кризата с руския пазар, предложихме да бъдат емитирани ваучери за почивка. На същия принцип, по който са емитирани ваучерите за храна. С преобразуване на Наредба 7 на МФ и на МТСП, като към ваучерите за храна се добавят ваучери за почивка в размер на 720 лв. годишно. Такава практика съществува в почти всички страни на ЕС. Работодателите раздават ваучери на своите служители, като не плащат върху тях корпоративен данък, а служителите - данък общ доход. Служителите на МС имат почивна станция, на НС и на МО - също, и т.н. Както и всички, които са приватизирали предприятия от социализма и са запазили почивните им станции. Служителите им могат да ходят на почивка там, без да плащат режийни разноски. За да се уеднаквят с останалите служители - и в държавни, и в частни фирми, трябва да се създаде инструмент, който да не позволява дискриминация. Националният борд по туризъм предлага да бъдат емитирани такива ваучери в среден размер от 125 лв., които да покриват, освен част от почивката в хотел, също транспорт с БДЖ или българска авиокомпания. Идеята е общият обем на тези ваучери да бъде за около 250 млн. лв., което може да засегне около 2 милиона граждани. Средната цена на една почивка е около 600 лв. Когато всеки доплати за ваканцията си, ще се генерират приходи в държавата за около 1,2 млрд. лв. А като данъци ще влязат около 500 млн. лв. Това е икономическата мярка, която предлага бордът.

- Какво мисли правителството?

- Нямаме обратна връзка.

- Реалистично ли е летният сезон да тръгне от 1 юли?

- В института работим по друг модел. Говорим за 14 седмици след налагане на извънредното положение. Да бъдат посочени мерките, които трябва да се предприемат от бранша, местните власти, правителството в 11-а, 12-а и 13-а седмица. И какво трябва да се направи след 14-а седмица. Началото на туристическия сезон не е дата, а състояние. Трябва да отговаряме на определени изисквания, за да кажем датата за старта на летния сезон. Обявяването предварително на дата е вредно за туризма. Посочването на датата 1 юли от министър Ангелкова доведе до огромно напрежение в Румъния. Има искания за анулиране на почивки в периода 15 юни-1 юли. А голяма част от резервациите от май бяха прехвърлени за юни. За да не се получава такова напрежение и да се нанася вреда, нито един министър не обявява дата, а изискванията и състоянието, на които трябва да отговарят местата за настаняване и развлечения. Трябва да говорим за условен период, в който да бъдат изработени съответните политики и да се вземат необходимите мерки.

- Но в момента няма яснота.

- Подхвърлят се различни модели, които са несполучливи. От една страна, издаването на зелен паспорт, който обаче не е индулгенция и не е ваксина срещу коронавируса. Или да се иска декларация от туристите за някаква вина, която ще им се вмени. И то без да е определено на какъв език ще бъде. Нито приложимото право или съд, в който ще се съдят неспазилите декларацията. Всякакви такива подхвърляния от страна на министерството са вредни за туризма.

- Готви ли се бизнесът да намалява цени?

- Да, бизнесът е конкурентен. В тази сложна ситуация ще победят онези фирми, които могат най-бързо да се съобразят със заобикалящата среда и да съдадат конкурентни условия. Виждаме какви пари правят производителите на лекарства, на термометри, на облекла, на маски. Когато става въпрос за туризма, има фирми, които предлагат храна за вкъщи, разносна търговия и други, които успяха в тази сложна обстановка да постигнат обороти. Тези, които могат да предложат най-добри условия по отношение на чистота и сигурност за своите туристи, ще могат да направят пари. И при тях ще има по-ниски и по-високи цени. Стремежът ще бъде за по-ниски цени от гледна точка на намаляване на цената на горивата, на енергоносителите като цяло, на доставните цени. Очакват се различни цени и конкуренцията ще бъде между цена и качество.

- Случващото се сега ще се отрази ли на сектора в следващите години?

- Ако в нормални условия можехме да постигнем едно състояние за месеци, сега то ще се постига за дни, даже часове. Тъй като има огромен натиск от страна на бизнеса, българският туризъм да започне да работи незабавно, когато се премахнат ограничителните мерки на извънредното положение. Но трябва да се изработят всички изисквания. В момента обаче има лутане, в което се подхвърлят дати или идеи, но не се излиза на политическо ниво с конкретни мерки. Искаме от министъра на туризма конкретни мерки, а не манджа с грозде. Изявленията на Ангелкова обаче водят до пълна дезориентация на българския туристически бизнес.

- А финансово кризата как ще се отрази в туризма?

- Както нявсякъде - някои ще станат милионери, други ще обеднеят. В момента има фирми, които се чудят къде да си похарчат милионите. И когато видят фалирал хотел, вместо да платят данъци, ще го купят и ще намалят облагаемата си печалба. Ще придобият собственост срещу нула инвестиция и този хотел лека полека ще започне да къкри. Хотелът в днешно време представлява кораб, минал през буря, но изцяло запазен. От него ще слезе един капитан, убит информационно, а не от коронавируса, и на негово място ще се качи друг. Слънце ще грее, туристи ще има, хотелите ще бъдат пълни.