Интервю
Доц. Николай Димитров: В кризата е нужен "пожарникар" и един лидер
Разнобоят във властта деструктурира правилата за поведение, което ги прави много лесни за престъпване, смята психологът
/ брой: 67
Д-р НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ е доцент по социална психология. Сред курсовете, които води, са "Социална психология на маргиналните общности" и "Медийна психология". Дълги години е бил журналист и пиар специалист.
- Г-н Димитров, в първите дни на препоръките за изолация вкъщи хората масово се втурнаха да се презапасяват. Оказа се, че не само в България най-търсената стока са макароните и тоалетната хартия. На какво се дължи този избор?
- Последната глобална криза не беше никак отдавна и страховете имат основание. Освен това, когато ситуацията е неясна, още повече - с неясна продължителност, сигурността, усещането за контрол са повече от важни. А когато нещата се объркат "от раз", трябва и ти "от раз" да си създадеш наситено чувство за сигурност и контрол. Което става през запасяването. А защо макарони: евтини са, засищат с малко, а и са с голяма трайност. Тоалетната хартия също "си трябва", а количествата... За да не се налага да напускаш убежището по-често, отколкото би било крайно необходимо.
- Успокоиха ли се българите след първоначалния шок или тепърва ще виждаме нови проявления на атипично поведение?
- Опасявам се, че, ако използвам думите на известен напоследък професор, сме още "в подножието на кривата". Но най-много ме притеснява, че ще има допълнително избутване към периферията на вече маргинални прослойки, както и изпадане в маргиналност на нов, немалък брой хора. А това ще повлияе и на престъпността. Най-вече битовата. Тя най-много притеснява "малкия човек". Вече съобщиха и за първото самоубийство от страх от коронавируса...
- Бяха посочени редица примери за нарушители на карантината. Каква е причината за престъпването на правилата?
- Вероятно има такива хора, които приемат карантината като поредица от почивни дни. Има и "антисистемни играчи", които правят нещата "на въпреки". Със сигурност има и хора, които буквално "се задушават" вкъщи и имат нужда да излязат за малко. Допускам, че има и други, които съвсем злонамерено не спазват ограниченията. Но смятам, че най-много са тези, които не осъзнават сериозността на ситуацията. Или смятат, че тях няма да ги сполети, или имат достъп до някакъв "паралелен" източник, който ги облъчва с информация, че "всичко е лъжа", "световна конспирация" и прочее.
Немалка е и вината на управляващите и различните щабове. Техният разнобой деструктурира правилата за поведение и това ги прави много лесни за престъпване. Но това създава у мнозина и паника, защото, когато не знаеш какво се случва, имаш нужда да се ориентираш по някого, който знае. А когато той дава разнопосочни сигнали, паниката само може да се усили.
- Има ли "рецепта", която правителството трябва да следва, за да не всява допълнително безпокойство?
- Искам да бъда разбран правилно! Нека го кажа така: не съм от "най-големите привърженици" на това правителство и на този министър-председател. Но в първите дни на кризата мислех, че Бойко Борисов е най-доброто, което можеше да ни се случи в такава ситуация, защото е пожарникар. И точно той знае (поне би трябвало) как се действа при криза: незабавно! А дори и да не избереш най-добрия вариант, трябва бързо да започнеш да правиш нещо. Ако се налага - ще променяш в движение. Освен това - трябва да има ясен и един-единствен лидер. Всички останали трябва или да повтарят думите и действията му, или да мълчат!
В първите дни Борисов беше изключително адекватен! Но се опасявам, че после нещо (или някой) го "разсея" и в момента много прилича на здравния си министър. Кирил Ананиев е безспорен авторитет, но в друго направление, и понеже в екипа "зад гърба му" явно не могат да се разберат, му подават объркващи сигнали. Но обърканият излиза той. Което омаловажава целия опит да бъде управлявана ситуацията. А това дава поводи на доста хора и да нарушават разпорежданията. Да не говорим, че Борисов сам направи "два щаба", които, освен всичко друго, не спряха да се конфронтират и да опровергават взаимно препоръките си.
Премиерът в момента има толкова малко информация, че няма накъде! За всичко - от парите, които има и които ще трябват, през "с какво и колко" разполагаме, колко време ще трябва да го набавим, откъде ще го вземем, колко ще струва, та до "колко ще продължи" и дали краят няма да е твърде близо до следващите избори. Освен ако не се наложат - по една или друга причина - предсрочни.
Собствените му хора не спират да му подливат вода - например с прибързаното, меко казано, изказване на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева за депутатските заплати, което после премиерът трябваше да "отиграва", а тя - да се извинява. Той заприличва на "късния цар" - по същия начин Сакскобургготски казваше едно, "мандатоносителите" му "баеха, каквото си знаят", министрите му казваха трето, а царските депутати правеха каквото си поискат, което най-често беше нещо четвърто. Да не говорим, че Караянчева тръгва по път, който Цветанов вече извървя. А той можеше да си позволява доста повече...
С две думи: или Борисов трябва незабавно да си "вземе юздите", или конят неизбежно ще свърши в реката. Освен ако не иска точно това. Защото - като споменахме реката - се сещаме кога най-добре се лови риба...
Други две сюжетни линии не са за подценяване. "Тримата генерали" (Борисов, Радев и Мутафчийски) точно сега няма полза "да си мерят пагона", защото от това ще загуби и всеки поотделно, но и всички ние. Втората линия е поведението на Българската православна църква - духовенството се държи, меко казано, крайно озадачаващо.
- Сега хората сякаш още повече живеят в социалните мрежи. Какво да очакваме от тази ситуация?
- Човечеството отдавна върви към дигитализиране и това е съвсем легитимен, очакван процес. Немного след появата на интернет фантастите започват да описват нови същества, киборги - хора-компютри, включени в обща мрежа. Проблемът сега е, че това е по принуда, твърде интензивно, на много големи хапки. Така дори и "висенето" във Фейсбук не е толкова сладко. За мнозина този интензитет и принудителност ще е повече от неприятен и може да ги отблъсне от технологията и мрежата, поне за известно време. После нещата пак ще се върнат към сливане между човек и машина, защото е неизбежно.
Наблюдавам нещо интересно: ако допреди карантината т.нар. нюзфид в социалната мрежа беше изпълнен със "сладурски" снимки и позитивни мисли, сега - когато най-много са ни нужни - съвсем естествено ги замениха апокалиптични прогнози, т.нар. хейт и фалшивите новини... А това изнервя. Колеги предполагат възникване (или влошаване) на психични проблеми, прогнозират увеличаване на семейните конфликти, после - и на разводите, заради продължителното принудително време вкъщи заедно. Но смятам, че ситуацията по-сериозно ще се отрази на самотните и самотно живеещите хора. Мнозина може би са свикнали на самота, но принудителната изолация съвсем не е шега!
Има и друг, чисто практически проблем - епидемията ни свари неподготвени за неща, за които държавата налива пари отдавна. Изведнъж ни се наложи, даже ни се натрапи, да използваме мрежата, без тя да е функционално пригодна за употребата, която ни се вменява. Един пример е това, което се случи в образованието. Друг проблем са електронните услуги на ключови държавни агенции - може да ги ползваш, но само с персонален код. Той обаче не е универсален, отгоре на всичко се получава лично и на място. Което го обезсмисля.
Дано тази криза да ни даде ценни уроци! И лични, и като общество. И най-сетне да разберем колко много сме зависими един от друг. И за лошо, но и за добро.