Доц. Александър Сивилов: Войната е и срещу икономическия пример на СССР

Доц. д-р АЛЕКСАНДЪР СИВИЛОВ е специалист по съвременна история. Работи в полето на международните отношения през ХХ век, историята на СССР, Латинска Америка, САЩ и държавите от Източна Азия. Основните му публикации са свързани с външната политика на СССР. Специализирал е в Университета Лойола в Чикаго, Университета Мейджи в Токио и неколкократно в Московския държавен университет. Работил е с дипломатическите архиви на САЩ, Русия и Япония, както и с архива на Комунистическия интернационал. Преподава в Историческия факултет на Софийския университет.

- Доц. Сивилов, 9 май е паметна дата за света, но опитите да се изопачи историческата истина и да се омаловажи ролята на СССР за развоя и финала на Втората световна война не престават. Стига се дотам да се твърди, че СССР имал едва ли не второстепенна роля за победата над нацизма, а основната заслуга била на западните му съюзници. Какъв е вашият коментар за всичко това? 

- Девети май 1945 г. е една от най-важните дати за съвременната ни история. Независимо, че с нея приключва само Втората световна война в Европа, точно тя е тази, която поставя началото на следвоенния свят. Заради това тази дата се оказва и най-политизираната. След нея става възможно провеждането на новата голяма конференция на съюзници в германското градче Потсдам. Там се създава политическата и институционалната рамка, в която до голяма степен живеем и днес.  

За да се стигне до 9 май, има много събития. През ноември и декември 1941 г. Вермахтът е разбит за първи път. Войските на Хитлер не успяват да преодолеят отбраната на Москва. Днес за този ранен етап на войната се създават най-много митологеми. Говори се, че германците са победени от руската зима, че са затънали в неизбродимата кал, но истината е, че ги разбива Червената армия под ръководството на съветските маршали като Георги Жуков и Александър Василевски. Основна роля за победата има и комунистическата партия, която по това време е оглавявана от Йосиф Сталин.

Днес малко хора разбират, че в този глобален конфликт се противопоставят индустрията на цяла Европа, обединена под властта на германския Райх, срещу новосъздадените заводи на СССР. Всички знаем кой надделява. Това нямаше да стане без индустриализацията и всички останали обществени процеси, през които преминава съветското общество. Един от основните аспекти на Втората световна война днес се е загубил. Тогава се сблъскват две политически и икономически системи. Съветският съюз представя алтернативата - социализъм и планова икономика, а Германия се опитва да преобрази капитализма, като го надгражда. Така, в крайна сметка, се очертава идейният сблъсък, който ще продължи и след войната, но с друг център. Ето защо днес мястото на СССР в победата се пренебрегва. Това означава признаване на факта, че през историята има и политическа алтернатива на съществуващия ред. Днес не е удобно да се търсят положителни примери, свързани със социализма и комунизма. Така стигаме до пренаписването на историята, в която победители на нацизма са само либералната демокрация и западният свят.

- Забелязва се различно отношение към паметниците от войната в страните от Западна и Източна Европа. Полша е пословична със своята русофобия, преди седмици станахме свидетели на скандал между Чехия и Русия, отново заради премахването на съветски паметник. Дори се разигра и шпионски трилър с опити за отравяне. В Германия, Австрия, Франция обаче няма такава истерия, паметници там не събарят. Как си обяснявате тази разлика?

- Проблемът с русофобията в Източна Европа е ясно исторически определен. Тук като начало става дума за натрупване, свързано с имперския период на руската история. Поради това Полша и прибалтийските държави се очертават като флагмани в борбата и сдържането на Русия днес. Както казваше бабата на мой приятел с полски корени - "Бедната ни Полша, тя винаги ще бъде притисната между германския орел и руската мечка".

Тази съдба не се отнася до всички държави. Нашата страна е възстановена след една от войните на Руската империя и независимо от стремежите на Петербург да ни придържа в своята орбита, Третото българско царство воюва срещу Русия и СССР. Това обаче са настроения на българския елит от онова време. Той е с германски корени и съответно заема дадена позиция. Отношението на обикновените хора е различно. Това е ясно дори на цар Борис III, който упорито отказва да изпрати войски на Източния фронт срещу Червената армия. Той прави това не защото не иска, а защото се страхува от реакцията на населението.

- А Чехия? СССР е този, който противостои срещу Мюнхенския сговор на Запада за разделянето на Чехословакия...

- Случаят с Чехия е по-различен. Тя дълго време споделя сходна русофилия с нашето общество. Смазването на Пражката пролет през 1968 г. обръща картата там. В момента се наблюдава антисъветски сантимент, а той често се смесва с антируския. Това е голяма грешка. Руската имперска политика и съветската намеса в Източна Европа са коренно различни, но се възприемат по един и същи начин от политиците тук - просто като външна намеса.

Ако говорим за днешната ситуация, тя е предизвикана от новото противопоставяне, което започна след 2008 г. За съжаление, отново виждаме страшно опростяване на възприятието и тълкуването на историята. Съветската памет се смесва автоматично с днешната руска държавност. От съветската епоха Владимир Путин използва само символа на 9 май, защото е обединяващ за цялото постсъветско пространство. Това не значи, че днес съветски и комунистически означава руски. Напротив, днешна Русия е част от капиталистическия свят, част от модерната глобална икономика и търси своите неоимперски амбиции, които нямат общо с идеите на Ленин или Маркс.

В западния елит сега се прилага безумната идея, разработена от Хана Аренд още през 1946 г., че социалистическото и нацисткото управление са еднакви и тоталитарни. В научните среди тази композиция отдавна е разрушена, но на политическо и махленско ниво се използва повсеместно. Важно е, че ако се върнем към периода на Втората световна война и веднага след нея, тогава на никого не му хрумва да оспорва мястото на СССР или да отъждествява комунизма с нацизма. Това е достатъчно показателно.

- "Мода" в България е да се цапат паметниците, свързани с Втората световна война и Русия. Току някой надигне глас, че искал да се демонтира Паметникът на Съветската армия. Струва ми се обаче, че у нас тази страница вече е затворена - имам предвид, че мнозинството българи ясно показват какво е отношението им към историята и към днешна Русия. Така ли е?

- За момента въпросът за Паметника на Съветската армия е затворен само поради институционални и правни причини. Българското общество все повече се поддава на пропаганда от една или друга посока. Днешните млади хора четат по-често за съвременната руска политика, която търси връщане на световното влияние на Русия и отговаря на новите стремежи за хегемония. Заради това повечето от тях не харесват Русия, а пренавиването на пружината по време на социалистическото управление до 1989 г. и западната пропаганда след това успяват да оставят само негативните примери от съветската история. Страхувам се, че традиционното русофилство в България изчезва, а руската държава не прави нищо, за да поддържа положителното отношение на българите към нея. За голяма част от окопалата се външна бюрокрация е важно да се поддържат само икономическите интереси на Москва. Те не разбират, че когато загубят сърцата на българите, само с пари трудно ще купят някого.

- Доколко успешни са опитите да се преиначи историята, да се премахнат събитията, свързани с антифашизма у нас и мястото на България през Втората световна война?

- За мен това е една от най-болните теми. Преиначаването на историята не се случва за първи път. През социалистическия период учебниците бяха написани изключително едностранчиво. Днес са написани с противоположния знак. В училището на дъщеря ми не се споменава въобще за антифашистката съпротива в България. Аз трябваше да й разкажа всичко. Другите деца ще получат само "официалната" картина. В повечето учебници тя е ужасно изкривена. Отричането на комунизма и социализма като политически идеи и замяната им със социалдемокрацията практически обезсмислиха саможертвата на тези хиляди българи, които са се борили и умирали за един идеал. Много от тях дори не са били комунисти. Днес да бъдеш комунист е неприемливо, точно поради тези постулати, за които вече говорихме. Как може да има антифашистка борба, ако приемаме, че комунизъм и нацизъм са едно? Неудобно се получава, нали? За какво са се борили тези хора, ако България е била идеална през 30-те години? А важното за историята е да ни представя различните гледни точки и да ни дава примери, защото когато истината стане една, това означава, че живеем в диктатура, независимо, че ни казват колко сме свободни.