Достойно за достойните!

Напоследък управниците ни започнаха да говорят за бедността у нас. Полезно ще е това говорене само тогава, когато се свърже с реални действия. Защото много станаха годините, в които се стовари недостойно отношение към най-достойните ни хора. Става дума за поколенията от най-възрастните, за тези, които понесоха несправедливите обвинения за вина за състоянието на държавата. Тези, които в най-тежките години са изправяли страната на крака, работили са съвестно и не са се пазарили за облаги и високи доходи. Сега те са оставени с мизерни пенсии, унизени са, забравени са от държавата. Отиват си обидени и не се вземат никакви мерки да се оправи най-сетне тази несправедливост. Мнозина от тях са с 35-40-45-годишен трудов стаж, а пенсиите им са близки до минималната, до тази, която получават хора, без да са работили. Темата въобще не е нова, но, както се казва, кучетата си лаят, керванът си върви. Имаме опитни специалисти по социално дело, защо те не се намесят, та да се уреди един справедлив и правилен закон, с който да се премахне уравниловката между хора без трудов стаж и тези с многогодишен трудов стаж?
Може ли човек с 45 години трудов стаж да получава 280 лв. пенсия и в същото време човек, който не е въобще работил, да взима 200 лв.? Как с такива пенсии да се води достоен живот? Как с такива доходи да си плащаш ток, вода, отопление, как да се храниш, да се обличаш, да се лекуваш? Защо възрастните у нас са оставени така, че да чакат социална помощ от държавата? Не им ли стига унижението, че понасят упреците от обществото и носят вина, която не е тяхна? Съзнават ли нашите управници, че тези възрастни останаха и без децата, без внуците си, които поеха път по чужди земи?
Готви се закон за възрастните у нас. По-скоро трябва да се приеме, защото си отиват поколения от най-достойните, отиват се златни хора, от чиято "порода" вече трудно ще се появяват, трудно ще се създават, защото и времената, и нравите се промениха. Едва ли някога България ще има такива самоотвержени труженици! Защото днес "царува  царството" на консуматорите, на тези, които егоистично мислят само за себе си, които нехаят за държавата и я напускат, щом тя не им осигурява високи доходи и живот според техните мечти. Затова сега сме затънали в едно незавидно състояние, в една бедност, която ни е довела до последните места на страните в Европейския съюз!
И не се ли срамуват нашите управници? Не се ли чувстват като грешници и виновници, когато вземат високите си заплати? А в същото това време техните родители и деди са оставени да мизерстват! Докога ще е тази космическа пропаст между доходите? Как не се появи поне един управник, който да се откаже от голямата пара и да каже: "Не, това е неприлично голямо заплащане!".
Трудностите у нас трябва да бъдат справедливо поделени! Ще се появи ли, ще задейства ли в днешния ни живот социалната справедливост? Докога най-бедните, най-достойните ще носят на гърба си тежестите на цялата ни държава? Такива хора вече почти не остават у нас. Тогава? Откъде, господа властници, ще си внесете подобни мишени - за вина, за бедност и за оправдание за лошото ви  управление?! Достойно отношение е нужно към доходите на достойните!