Достолепният рибар Ангел Каралийчев

Димитър Точев

Едва ли има българин, който да не е чувал името на един от класиците на родната ни литература Ангел Каралийчев. Но малцина са тези, които го свързват с рибарлъка и знаят, че дълги години беше несменяем член на ръководството на БЛРС.
Беше не само от "Високата порта" на съюза, а и рибар, запален до болка и... пословично достолепен в това си качество. Имах удоволствието да се убедя в това.
Ангел Каралийчев беше редактор на книгата ми за деца "Кой ще се познае тук", издадена в средата на миналия век. Беше одобрил книгата ми за печат с една-единствена забележка, отправена с молба към мен:
- Книгата ти е добра. Само, моля те, махни онова стихотворение "Кой е шарана?"
Беше най-добрата ми находка. От него излизаше, че шаранът не е онзи, във водата, а този, на брега. Хванал се е за пръта и чака ли, чака. Шаран и половина!
- Че то е най-смешното от всички... - започнах да обяснявам аз.
- Точно заради това. Какво ще кажат другарите ми, като видят името ми на корицата? Пък и аз самият нали съм... Не! Не съм съгласен с подобна ирония.
Книгата ми излезе без това стихотворение. И какъв е изводът? Може би Ангел Каралийчев бе направил компромис с редакторското си право да я подпише за печат или не, но компромис с рибарското си достойнство не направи!


Ангел Каралийчев