Достолепие, мъдрост, класа

В дни омерзени, в които порочността на властолюбците тържествува, без същите тези шаячни политици (по определение на Цветан Стоянов) да съзнават временността и краткотрайността на своите мигове, просиява с духовната си прелест голямата литературна дама, възпитала поколения филолози в мислене, честност и отговорност - проф. чл.-кор. на БАН Милена Цанева. Нейните години се доближават до онова понятие, което ословесяваме с думата вечност. Нейната личност се отъждествява с непреходното, с ценното, с интелектуалната грижа за нашата нация.


Започва своя път в нашата литературна наука преди седем десетилетия - първите й публикации датират от средата на 50-те на миналия век. Монографичният очерк, посветен на Светослав Минков, макар и с давност отпреди 65 години, не е изгубил научните си качества. В една епоха, съсредоточена върху ураджийското, прицелила се в конюнктурните за тогавашните дни автори, младата аспирантка публикува литературоведски труд, посветен на бялата врана (определението е на Симеон Султанов) в нашата разказваческа традиция. Това е писател, който дебютира като модерен диаболист наедно с връстниците си Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Георги Райчев, които са и отявлени модернисти. Сетне се оформя като баща на фантастичния наратив в родната литературна история. 
Дълго време великолепната новелка "Дамата с рентгеновите очи" беше част от репертоара в средното училище за VIII клас. Днес, когато отново говорим за поредните обновявания на програмите, добре ще е да се замислим над бедната откъм хумористични творби средношколска канонична гарнитура. Става ясно, че още в началото на творческия си път проф. Милена Цанева избира непреходното. За да се установи в полето на това, което определяме като българска класика. 

Огромен е приносът ѝ по отношение проучване делото и личността на Иван Вазов

Възможно най-класическият автор в нашата неголяма и не така богата следосвобожденска литературна история. До своята 90-годишнина, проф. Милена Цанева активно изследва Патриарха. Сякаш съдбовно е свързана с него: някога легендарният й баща - акад. Георги Цанев, се е засичал с онзи, който прави "цяла една литература в миниатюр" (д-р Кръстьо Кръстев). 

По майчина линия доайенът на нашето литературознание пък е свързана с женската тема в еволюцията на българската литература. През 30-те години на двадесетото столетие Пенка Делева-Цанева избира изразителния псевдоним Бленика, за да създаде изящни, нежни, майчински стихове. Тя става една от членките на представителния Клуб на българските писателки заедно с Елисавета Багряна, Дора Габе, Калина Малина, Евгения Марс. Била е съвсем малка Милена Цанева, когато е започнала да чете "Вестник на жената", излизал в протежение на четвърт век между двете световни войни. Сякаш това предопределя и по-късните й системни занимания по отношение на майсторката на художественото слово, каквато е Елисавета Багряна.
Между двете велики имена за нашата културна и литературна традиция - Вазов и Багряна, проф. Милена Цанева обръща задълбочено внимание и към онзи самобитен наследник на Тукидит (проф. Ал. Балабанов) - Захарий Стоянов, рязък е контрастът между Щастливеца и Неговия герой (едноименна статия на проф. Милена Цанева), силно впечатлява Неразделната Мара Белчева (друга нейна статия достижение). 
В годините, през които Атанас Далчев е премълчаван и неудобен на властта, проф. Милена Цанева включва ценен очерк за поета философ в своята книга "Петима поети".

Нейните интереси са богати. Влюбена е в изкуството, като то не е делено на парцели

Близки отношения е имала с класика композитор Любомир Пипков, който е сред приятелската компания на акад. Георги Цанев. Пак покрай него дъщерята обиква творчеството и личностите на Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Добро отношение я свързва с друг интелектуалец - проф. Тончо Жечев. Тъга по рано отишлия си талантлив и обещаващ критик Минко Николов, също възпитаник на акад. Георги Цанев.
Десетилетия наред води в Софийския университет курса по Следосвобожденска литература. Сред нейните някогашни асистенти се нареждат имената на утвърдените днес базисни литературоведи: проф. Милена Кирова, проф. Александър Кьосев. Около двадесет години сътрудничи и на Института за литература. Учен, изследовател, научен ръководител, преподавател. Интелектуалец. Рядко богата личност за и в нашето обедняло време откъм духовните ценности, морала, отговорността. 

Тази 2025-а бележи светли годишнини както на доайена проф. Милена Цанева, така и на най-опитната в полето на литературната теория - доц. Росица Димчева (85), дълго време оглавяващата катедрата по теория на литературата - значим учен, познат и отвъд пределите на родното - проф. Миглена Николчина, една от първите изследователки на женското писане у нас - доц. Людмила Хр. Малинова. Все женски имена! Все откроими. Все любими. И все по някакъв начин свързани с проф. Милена Цанева. Ето това означава фундаментален учен. Ето това означава фундаментален принос. 
По повод на последната й засега книга - "Броеница", общественичката, интелектуалката, жената проф. Милена Цанева споделя: "Младите хора трябва да обичат литературата, тя е много важна за възпитанието на хората, за възможността да даде на хората да изживеят живота си по-богато, отколкото конкретните условия им дават възможност." Нека това чуем и запомним. Защото е свързано с онова понятие, което означаваме с идеите за вечност, идентичност, цивилизованост. 
На многая лета, скъпа проф. Милена Цанева!