Дорде остане една болница

Очевидно мандатът на здравния министър Москов ще остане в историята с израза "опити за сливане". Да речем, сливане на администрациите на 9 държавни болници в София. Това нещо осезателно напомня оня злополучен Столичен медицински холдинг, създаден от кмета Стефан Софиянски и завършил някъде из съдебните зали. Очарован от идеята си за 9-те софийски болници, министърът е обзет от нова идея - да слива общински с държавни лечебни заведения. И по-точно - онкодиспансери с областни болници. Вероятно следващото ще е: всички лечебни заведения в една област - под обща шапка, па каквото излезе.
Обаче мрежата от онкодиспансери у нас е създадена преди повече от 60 години, раковоболните могат да търсят и намерят в тях помощ по всяко време, без да е необходимо да плащат. Ако наблюдението, извършвано в диспансерите, бъде прехвърлено в многопрофилните болници за активно лечение, хората не могат да получават досегашната помощ. Просто структурата на тези болници не го позволява. Ето това в момента най-много притеснява лекарите, защото им е ясно, че състоянието на болните ще започне да се влошава и те няма да могат да контролират болестта.
Отделен въпрос е, че пред обществото изобщо не е представен анализ или разчет какво ще се спести или какво ще се спечели от въпросните сливания, доколко си заслужават усилията и най-важното - с какво ще се подобри лечението на болните. Такива анализи няма! Всички екзотични идеи в българското здравеопазване се въртят все около орязване, сливане, спестяване. Да се чуди човек дали министърът някога е страдал заедно с болните, на които е давал анестезия? Знае ли, че няма онколог, който да не изстрадва болестта на всеки свой пациент от началото до края?