23 Юни 2024неделя01:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Дом за бездомните

Стряха, утеха и надежда дава отец Иван в приюта си в Нови хан, хлапетата го наричат галено "деди"

/ брой: 232

автор:Лилия Томова

visibility 2431

В Нови хан, при църквата "Света Троица", е Домът за сираци "Свети Николай". А неизтребимият български бюрократ отново е погнал и приюта, и създателя му - отец Иван.
Отецът го няма. Но ни посрещат чисти, нахранени, усмихнати дечица - по-малките, каките и батковците са на училище. В двора са и майките, двама мъже оправят тока, в кухничката ухае на мусака. Фантастично ухае, да вземеш суха филийка и да топиш. Само че филийката май никога не е суха - идват доставчиците с три-четири тарги топъл хляб, а домакинката "сири сирене" - собствено производство.


В толкова големи тави се приготвят манджи само в казармите. Но този дом си е едно семейство - с повече грижи, но и с повече радости. Имат си крави, биволи, овце, гледат ги на 2-3 км от селото. Как ще давам на децата разтворено сухо мляко, всяко изпива поне по половин литър на ден, трябва да ги храним здравословно, обяснява ни след ден-два отец Иван, когато се срещаме и с него. На децата им личи, че са гледани - русолявите са с розови бузки, мургавичките също са съвсем бодри и здрави. Майките им пък не смеят и да си помислят, че ще ги изгонят оттам. И са благодарни и на Господ, и на отец Иван, че ги е приютил.
Децата са 68, общо в дома има 130 души. Засега. Защото се обаждат отвсякъде. И не само млади жени с невръстни деца - идват и възрастни хора, прогонени от децата си. Наскоро един докарал майка си в инвалидна количка и направо се опитал да избяга - не можел да я гледа, тясно му било. А на нея, в същия дом, от който я пъдите, дали не й е било тясно да отгледа вас, го попитали хората от дома. Но... не личало да се е засрамил.
Хлапетата наричат отец Иван "деди", а той говори за дома като за своя осъществена мечта и се заканва, че ще го запази - въпреки чиновническите посегателства, злобата и завистта. И някак забравя да сподели, че вече е обявяван за "Българин на годината", и че президентът Георги Първанов го е похвалил: "Отецът със скромните, да не кажа никакви, ресурси, с които разполага, не просто осигурява препитанието на деца и младежи, лишени от родителски грижи, но им дава и бъдеще. Затова всички ние можем да се поучим от него".

ГЪЛЪБИНА ЛУКАНОВА, домакин на дома, по професия здравен работник - акушерка:
Още има добри хора


Намерих точното място за работа, жените с малки дечица и бременните са най-многобройни. Някои от тях също са израсли по домовете, а като навършат пълнолетие, трябва да ги напуснат. Не знаят какво да правят, няма и къде да отидат. Често завързват връзки с първия, когото срещнат. Стига се до бебе, а после... кой откъдето е дошъл, довиждане! И като не искат децата им да имат тяхната съдба, идват при нас. Идват и малтретирани в семействата си жени, ходили вече по други институции по за два-три месеца. Ето, от Стара Загора вече четири жени с малчуганите си дойдоха при нас. И от Русе, и от София идват. Понякога се сдобряват със семействата си, а една от тях и до днес идва при нас - да я подпомагаме с продукти. Все още има добри хора, спонсорират ни - помагат и хора с много пари, помагат и бедните. По банковите ни сметки пристигат и по два, и по три лева, на тях най-много се радваме - хората го правят от сърце, съвсем истински. И двама-трима мъже имахме в приюта, единият беше разведен, нали знаете, в България на майката се присъжда жилището. Той, като няма какво да прави и е без работа, дойде при нас. Пълен-препълнен е домът, стаичките са малки, пригодени са за по двама човека, а в тях живеят много повече. Но - сърце да е широко! Храним ги сутрин, обяд, вечер, учениците имат и следобедна закуска, и за в 10 часа сутрин. Е, има и дребни кавги покрай децата - кой кого ударил, но това се случва и по домовете ни. Децата ни са 68, чакаме още да се родят. Те си отглеждат и котенца, и кученца. Със съседите сериозни проблеми нямаме, но е като навсякъде - има си едни хора, постоянно недоволни - защо им тупаме, защо децата вдигат шум... От дрехи нужда нямаме, много хора ни изпратиха, нямаме къде да ги държим, децата засега са облечени.

ГАНКА, на 32 години:
Жива съм благодарение на отец Иван


Тук съм от осем години, защото няма къде другаде да отида - имам три дечица, остави ме мъжът ми. Живи сме благодарение на отец Иван - през зимата сме на топло, нахранени сме, благодарни сме на този Божи човек. Не е оставил децата ни гладни, голи, боси и жадни. Стринка ми прочете за отеца в един вестник, тя му се обади. И отец Иван дойде лично в Казанлък да ни вземе. Така живея - с надежда и с нахранени деца.

МИРОСЛАВА:
Грижат се отлично и за нас, и за децата


Ние сме 12 братя и сестри, бяхме в дом за деца в Угърчин, закриха го и дойдохме тук. Имам вече едно детенце, чакам второ, като в роден дом съм. Държат се много добре с нас. Това ми е първият дом след общежитието за изоставени деца. Отец Иван ни направи сватбата. С мъжа ми тук се запознахме, тук се оженихме. И той дойде от дом за изоставени деца.

РОСИЦА ГРОЗДАНОВА:
В дома цари разбирателство


От София съм, имам пет деца. Най-голямото е на 13, най-малкото - на четири годинки. Имахме проблеми с мъжа ми, вече се сдобрихме, но жилищният проблем остана, затова сме тук. Имам картотека за жилище от 2001 г. от община "Люлин" и... нищо! Тук работим, тук живеем, при нужда взаимно си помагаме.

ИВАН и ВИКТОР, братчета:
При отец Иван ни е хубаво

Дядо Иван ни учи да се обичаме и да си вярваме. Така ни учи и Господ.
Брат ми Виктор е по-послушен от мен. Имаме си и сестричка. При отец Иван живеем с мама и с баба, много ни е хубаво при него. Добре се учим.

 

Таксиджиите нащрек: индийците им взимат хляба

автор:Дума

visibility 755

/ брой: 116

Алкохолът и тютюнът у нас - най-евтини в ЕС

автор:Дума

visibility 661

/ брой: 116

24 нови ракетни площадки срещу градушки

автор:Дума

visibility 652

/ брой: 116

Русия и Виетнам - все по-близки

автор:Дума

visibility 813

/ брой: 116

Шолц търси решение за миграцията

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 116

"Хизбула" заплаши и Кипър

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 116

Още един провал

автор:Деси Велева

visibility 804

/ брой: 116

По-добри времена

автор:Мая Йовановска

visibility 707

/ брой: 116

За късия хоризонт

visibility 679

/ брой: 116

Войната, която пак ни напомня: "Хора, бдете!"

автор:Евгений Белий

visibility 741

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ