Докога ще се делим?

Знаем какви вреди е донесло разделянето в миналото ни, осъзнаваме, че няма по-лошо от това да бъдем разединени, противопоставяни. И колко е болезнено да се чувстваме пренебрегнати. Но във всекидневието ни и днес непрекъснато продължава това "наши и ваши" във всичко и навсякъде в живота ни. Докога?
От няколко месеца срещу жилището ми се ремонтира стара детска градина - отвън и отвътре. Обновяват се продупчени покриви и оръфани стълбища, почиства се и се оформя дворът с нови детски площадки. Става хубаво! Но незнайно защо се ремонтираха и обновиха само двата тротоара, които "принадлежали на детската градина, а другите били на общината и тя щяла да се погрижи за тях".
Ами нали всичко това е все наше, все е в София, в България! Защо да не се съгласува работата по ремонта и да се свърши цялостно, та да бъде красиво, удобно, да му се радваме на това обновяване? Защо да се чака и после пак да има къртене и шумотевица? Все така на парче ли ще се работи, все кръпки ли ще се слагат? Кого да питам, като във всичко сме така РАЗДЕЛЕНИ!
Откакто почна пустият наш нескончаем преход, ние все сме в разнобой! Цялото ни общество е разделено и оттам идват бедите ни. Веднага разделиха, не, ами се противопоставиха с жестокост младите на старите. Това разделение е толкова безмилостно, че стига до напълно отричане на всички, които честно и почтено са си изкарали трудовия стаж. Разделиха се свещените родови съюзи и семействата, което е напълно в разрез с българските традиции. Днес едни са от синята партия, други от червената, трети от зелената и т.н. Стигна се до раздори, кавги, до разводи, даже до бой, до сбивания и убийства. Ние забравихме какво значи търпимост, толерантност, изслушване и уважаване на различното, на противоположното. От противопоставяне ние не се разбираме, не вземаме най-разумното и правилното решение. Това ни настройва дивашки агресивно. Нервни, раздразнителни, станахме върли противници един на друг и само губим от това безсмислено разделяне. И вината не е само у нас, човеците. 
Вина за това имат най-вече нашите управници. Те смятат себе си за непогрешими, за единствените, които винаги и във всичко са прави. Считат се за най-кадърните, за най-способните, за най-знаещите и можещите и са уверени, че само те сами могат да ни управляват. Заблуда до полуда за народа, за обикновените българи най-вече, които понасят като опитни зайчета де що има промяна в главите на "капацитетите" в една или друга област, които после се накичват с венци за своите завоевания. Воглаве с вожда си.
Колко време бе нужно например, за да се коригира решението на здравната каса, за да можем да си купуваме лекарствата със здравната книжка навсякъде в България? Това вече е оправено, но има още много такива нерешени проблеми. След като гражданин си е закупил карта за транспорта, защо тя да важи само за града, в който той живее? Нали всички сме жители на България? И защо цените на градския транспорт да не са еднакви във всички селища на страната ни? Защо се делим на столичани и провинциалисти? Защо кметовете да не се договорят и това да бъде уважено - имаш ли карта за градския транспорт, тя да важи и за другите български градове. Хайде да не стигаме до крайност, макар че сега всички сме в Европейския съюз!
Много още неща ни разделят! Заплатите в столицата и в провинцията са различни, цените на стоките не са еднакви даже на метри разстояние, статутът ни като граждани на различни области е различен. За доходите да не говорим, 99 на сто бедни, един процент държи богатството...
Обсъждат се новите закони за лицата с увреждания. Редно е да не бъдат те инвалиди само в селището, в което живеят, защото сега го има и това разделяне.
Всичките ни управници, както и ние, жителите на България, трябва преди всичко да имаме равни права и еднакви задължения като българи навсякъде в страната ни. И всички еднакво да работим, да мислим и да милеем за България. Защо да не си помечтаем, все пак!