Докъде ще стигнем?

Сергей Станишев

Наближава Бузлуджа. Традиционният събор на нашата партия, на който сме заедно - на Историческа поляна и в надеждата си за по-добра България.

Ключовата дума за този наш ден е съ-бор. Там винаги си спомняме за началото. Откъде тръгваме, в какво вярваме, кои сме.

Съборът на Бузлуджа винаги е укрепвал традициите в БСП - демократичността, търсенето на широка подкрепа, чуването на мненията в партията. След него левицата винаги е по-силна. Особено в година на два избора. С предстоящ труден и толкова важен местен вот наесен.

Такъв вот се печели с политическа визия, със сериозни кандидати, със силна кампания и добра организация. Но преди всичко - с вътрешно единство. За да събираш гласове и подкрепа отвън, нужна е най-вече единност отвътре.  

Затова искам открито да споделя с вас - членовете и симпатизантите на БСП, моето притеснение. От известно време наблюдавам 

тенденции в партията, които будят тревога

Говоря за загърбването на диалога и силовото, а често и съмнително - от гледна точка на легитимността, налагане на решения. Иска ми се да вярвам, че са отделни инциденти. Безпокоя се, че е политическа линия. 

Нашата партия е минала през безброй изпитания през последните 30 години. Спорили сме по много теми, ожесточено. Но винаги с взаимно уважение и убеденост, че точно чрез този нелек демократичен процес се постигат консолидация и взаимодействие. А именно те раждат политическа енергия.

Другото води до разделение и слабост. През последните години сме в перманентна война с "врага с партиен билет". Първо "вредителите" бяха 9, после се заговори за "бандата на 50-те", след последния конгрес вероятно са набелязани няколкостотин делегати, които не гласуват "правилно". Редиците на "лошите" със сигурност са попълнени и от стотиците членове и структури, които ме номинираха в листата за евроизборите. Но трябва да си зададем въпроса - докъде ще стигнем по този път и печели ли БСП от това?

Според мен - категорично не! Поради простата причина, че хората няма да доверят съдбата си на изпокарана команда. Обществото очаква 

алтернатива на ГЕРБ, а не негова имитация

И ако имаме капитал, той е, че никой не се съмнява, че именно БСП е най-демократичната партия в България и има механизмите за самокорекция чрез колективните си органи.

Напът сме обаче това да бъде подложено на съмнение. Последното "решение" на Изпълнителното бюро за "сваляне на доверието" от Борислав Гуцанов като председател на градската организация във Варна е поредното действие, което разединява. Използвам кавички, защото подобно наказание е абсурдно. То е противоуставно и нелегитимно. Доколкото разбирам, и кворум за вземането му не е имало. Не мога да си представя, че в БСП, в партията с най-дълъг политически и организационен опит в България, ще се действа по подобен начин. Като шпицкоманда. В нарушение на устав и вътрешни правила. 

Нищо, което правим в собствената си партия, не остава затворено в нея. Начинът, по който се държим помежду си, стилът на управление на партията - всичко това са послания към хората. И те печелят доверие или отблъскват. Питам се, как печелим доверие с подобни знаци? И дали звучим убедително, като казваме, че сме демократичната алтернатива на авторитарното управление на ГЕРБ? Питам се и как ще се отрази на местния вот във Варна скандалният опит да се смени градският председател на партията едва три месеца преди изборите. Не знам какви са и за кого са ползите от подобни действия. Но 

щетите за партията са очевидни

Добре, че Градският съвет на БСП във Варна показа здрав разум, не последва силово налаганите решения, не се поддаде на извиването на ръце и се обяви за демократичното начало и спазването на Устава на конференцията през септември. 

Обезпокоително е, че този подход не е прецедент, а се превръща в система. Подобни сценарии бяха разигравани от Пловдив и Казанлък до Монтана и Хасково. Всички дирижирани от София.

Навсякъде в споменатите случаи под предлог за "промяна" става дума за опити за силова смяна на председатели на структури, които отведнъж станаха неудобни. Какви са мотивите за смяната им, какво се промени в последните месеци, за да бъдат отстранени? Смайващо е как толкова време след избора на новото ръководство те се ползваха с неговото доверие, а сега отведнъж го загубиха.

Отстраняването на Валери Жаблянов от Изпълнителното бюро и на Антон Кутев от ръководството на групата дава красноречив знак. Че всеки, който има самостоятелен авторитет и има куража, не дай, Боже, да изразява различно мнение, ще бъде отстранен. Колко демократична изглежда БСП за хората, щом като има такава яростна непримиримост към всеки, посмял да изрази критика или просто несъгласие.

Събитията от последните седмици говорят, че никакви поуки не са направени от изкуственото разделение и напрежения, създадени покрай реденето на евролистата и задълбочени в хода на кампанията. Те задълбочават три дефекта, на които сме свидетели: идейната обърканост и всеядност; налагане на разделения в партията; загърбването на диалога в полза на силоващината.

Няма съмнение, че промяната е популярна и носи заряд. Има обаче тънка, почти незабележима, но принципна граница между "промяна" и "подмяна". И тук въпросът не опира до смяна на лицата, а става дума за идейната посока и политическото съдържание на БСП. Започваме по риторика и поведение все повече да приличаме на т. нар. Патриоти. Тази линия дори получи "идейна обосновка" чрез налаганата теза за "консервативната левица". Това обаче би означавало 

фундаментално изменение на същността на БСП

от социална и интернационалистка в традиционалистка и патриотарска партия.

Цялата поредица от шумни вътрешнопартийни акции се случва в момент, когато сме изправени пред сериозни изпитания. Промените в Закона за политическите партии, наложени от ГЕРБ, опасни за демокрацията и политическата система, целят да поставят БСП на колене и да предрешат резултатите от изборите. Така е. Но използвайки това за параван, се прави жестоко съкращение в щата на Националния съвет, без да са ясни критериите кой и защо остава или си тръгва. А това са хората, които с всекидневната си работа гарантират вътрешния живот на БСП. Цари пълна неяснота за субсидията за местните ни организации за кампанията и с какви пари ще се издържат и съществуват "Дума" и телевизия БСТВ, в която са инвестирани милиони.

Три месеца ни делят от избори, които на много места можем да спечелим. Тези вътрешни войни ни отслабват и разколебават. Това време нашите структури трябва да използват, за да издигнат силни кандидати, да изградят доверие, за да осъществят така желаните пробиви в голям брой общини. 

Задачите, пред които сме изправени, изискват от БСП вместо да се изтощава в постоянни конфликти, да търси и създава енергия в обединението чрез диалог.

В противен случай се натрапва въпросът дали всички описани действия целят постигане на победа за БСП на изборите, или окончателното овладяване и подчиняване на партията за предстоящия догодина конгрес.

Такъв подход може да задоволи нечии лични планове, но едва ли ще превърне БСП в реална и желана алтернатива на днешното безрадостно за българите статукво. И ще бъде поредният щедър подарък за ГЕРБ, с още едни загубени избори.  

В седмицата преди Бузлуджа е време сериозно да си помислим. И да използваме сплотяващата и вдъхновяваща енергия на нашия събор, за да се подготвим за тежка битка. За да дадем кураж на структурите и кандидатите си, че БСП е тяхната партия, която ги подкрепя и отстоява принципите и ценностите си и е носителят на социалната алтернатива. Само така можем да привлечем хиляди други българи - извън нашите редици, за които авторитаризмът и арогантността са изчерпан модел.