23 Април 2024вторник12:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Доброто - за богатите или за всички?

Голяма заблуда е, че ще приличаме на Европа, ако държавата финансира и частните училища

/ брой: 276

автор:Велиана Христова

visibility 1906

Депутати от ГЕРБ внесоха проект за нов училищен закон. В интерес на истината, той е много по-прецизиран от първия им вариант, който бе гласуван-недогласуван в 41-то НС. Но отново са натъркаляни препъникамъни, които ще попречат на необходимия консенсус за приемането на един от най-важните закони, определящ бъдещето на всеки български младеж и на страната. Основен проблем безспорно пак ще бъде идеята държавата да финансира и частните училища. ГЕРБ и Реформаторският блок неминуемо ще се опитат да го наложат и ще легнат в негова защита като Раймонда Диен на релсите, защото за тях проблемът е просто елемент на "тяхното" управление.        
А нещата всъщност са много по-сложни и

ще имат дългосрочни последици

за България. В предишния вариант на закона на ГЕРБ бе написано ясно: "Държавата финансира частните училища чрез изплащане на единния разходен стандарт за всеки ученик". В новия проект същото е казано по-прикрито - частното училище трябва да си поиска субсидия от държавата и тя ще му я даде "по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда". Въпросният стандарт се определя за всички училища с наредба на просветния министър, съгласувана със социалния и финансовия. Частните училища ще събират такси само за дейности извън субсидираните от държавата. И още нещо е казано - понеже държавата дава едни пари специално за подпомагане на равния достъп до образование и за личностно развитие, от тях частните училища ще могат да получават за ученически стипендии, за подкрепа на талантите и за безплатните учебници (държавата и сега ги подкрепя с финансиране на учебниците, а намали и наемите им).   
Разбира се, за родителите, чиито деца са в частни училища, това е изгодно. Защото не са чак толкова много българите, които ей така могат да извадят 90-100 хиляди лв. за 12-те години обучение на отрочето си. Асоциацията на частните училища отдавна обеща да намали таксите, ако държавата им плаща, а от родителите щели да вземат пари само

 за екстрите и за увеличените възможности

- храна, лаборатории, кръжоци, екскурзии, транспорт или примерно занимания по джудо и конен спорт. Първият проблем обаче е, че за добруването на около 12 000 ученици на частно в България държавата ще плаща с пари, взети от останалите 600 000. Общата сума от хазната за образованието не се променя и за разлика от тази в предизборните обещания тя на практика не расте тъй забележимо. Напротив - в бюджета за 2015 г. средствата за образование са де факто намалени с 9 млн. лв. спрямо реално дадените през 2014 г.
Освен това, как ГЕРБ ще се справят с нарушаването на Конституцията, която изрично постановява, че държавата издържа образованието САМО в държавните и общинските училища? В тях именно е длъжна да създаде равни условия за всички деца. Ако някой иска по-благоприятни условия, може да си ги "купи". Чисто юридически - правата на частната форма на собственост няма как да породят задължения за другата собственост, държавната.
Единственият изтъкван аргумент за държавно финансиране на частните училища е, че родителите на децата там също плащат данъци и имат еднакво право да ползват разходите от хазната. Само че има и много данъкоплатци, които нямат деца, а данъците им пак отиват за образование. Пък и ако държавата и общините са ми осигурили с пари от хазната обществен транспорт, а аз се кефя в частното такси, не искам от държавата да ми го плати, нали? Или и образованието ще въвлечем в порочната практика на рухналата здравна система, която плоди все повече частни болници за заможни и закрива държавни и общински с цената на живота на стотици хиляди хора? Мерси! Поне да предвидят и за частните училища като за болниците изисквания, та пари да се дават само ако те ги покриват.
Достатъчно некоректен е аргументът, че "много държави в Европа финансират и частното образование". Абсолютно всички документи на ЕС подчертават, че образователните системи в различните страни са съвсем различни и са
 
обвързани с традициите и с останалата законодателна уредба
 
в държавите. Българското училище е създадено в първата половина на ХІХ в. и се развива и след това винаги като обществено, богатите българи са дарявали пари за масовото училище в села и градове и никога не се е чуло да са искали държавата да им ги връща! Така че българските училищни традиции са ясни и няма как да приличат на шведските или на френските. По отношение на останалото законово уреждане на държавата за Конституцията вече споменах. Освен това, за разлика от Европа, у нас повечето частни училища са регистрирани по Търговския закон с право на печалба. Което пък, съотнесено към законовите правила, навежда на мисълта за нерегламентирана държавна помощ при евентуално субсидиране от хазната.  
Но какво все пак виждаме в Европа днес? Първо, във всички документи на ЕС и на САЩ виждаме формулировката "църковните и другите недържавни училища". Сиреч - когато говорим за "частните училища", особено в западните страни, трябва да се знае, че голяма част от тях са към католически институции и не са равни на общообразователните у нас. Като споменавам САЩ, нека напомня, че там строго разграничават държавното от частното - частните училища там се финансират САМО от "недържавни институции като религиозни групи и независими частни бордове".
Що се отнася до Европа, в доклад на европейската образователна служба Eurydice ("Частното образование в страните на ЕС") се казва, че около половината европейски държави не субсидират частните училища. Единствено в Холандия и Швеция държавата ги финансира наравно с публичните (в Швеция парите дават общините). Страни като Белгия, Дания, Германия, Испания, Ирландия, Люксембург, Австрия, Финландия, Гърция, Естония подпомагат приватучилищата, но не изцяло, а в някоя от трите форми - плащат заплатите на учителите, подпомагат ремонтите и поддръжката на сградите или дават процент от издръжката на учениците (от 50 до 75%). Според Euridyce по-често държавата поема заплатите на учителите, което има двояк ефект - хем е помощ за частното образование, хем държавата поддържа еднакви заплати за педагозите, за да не отиват те за по-високи доходи в частните училища за сметка на държавните. Любопитно е, че доклад на Eurostat за 2013 г. сочи, че във Великобритания частните разходи за училищата са най-много (31% от всички), а помощите от държавата за частните школа в различни форми са под 10%. В България частните разходи за образование в същата година са 14,5%, публичните - 85,5%. Eurydice пък подчертава, че във всички страни под каквато и форма държавата да помага на частните училища,
 
контролът за изразходването на субсидията

е железен. Никакъв подобен контрол няма във внесения вече законопроект. Така че спрете да мерите по чуждия аршин, който тук липсва.           
А сега да видим с какво ни сравняват радетелите на закона? От доклад на Eurostat за публичните разходи за образованието през 2012-2013 г. се вижда, че държавите, които дават най-много на частните училища, заделят за образованието (средно и висше) най-висок процент от БВП. Белгия например дава за средното образование 6,18% от своя БВП (7,1 млрд евро). Холандия заделя 5,8%. Средното за ЕС е 5,34%. България, казва Eurostat, заделя от своя БВП 3,63% за образование - най-ниската стойност в ЕС (1,5 млрд. евро). Дори Румъния е пред нас със своите 4,13%. Така най-изостаналата по инвестиции в образованието България иска да заделя от мизерните пари и за частните училища. При хронично недофинансиране на общинските и държавните училища и при най-ниските учителски заплати в ЕС.
Естествено е, че при този процес общинските и държавните училища у нас ще западат още повече, а частните ще се замогват, ще надграждат екстри и ще се развиват. Дори финансистите в ГЕРБ като тогавашният зам.-министър и сегашен министър Владислав Горанов поискаха във варианта в 41-то НС да се въведе гратисен период с мотива, че не може системата да е недофинансирана, а да се дават пари на частните училища. Защото дори за заможни родители частното образование ще е неоправдана инвестиция, ако има добри общински училища. Неслучайно училищните директори още през 2013 г. заявиха, че ако хазната ще дава пари и на частните училища, това ще постави масовите в неравни условия, тогава на тях също трябва да им се разреши да събират такси, иначе неравнопоставеността ще е още по-голяма. Нашите политици често се хващат за ниските резултати на българските ученици в международното изследване PISA, което мери нивото именно на масовото училище, и освен това - всичките доклади на PISA отчитат, че България е страната, в която разделението на учениците по имуществен признак е най-силно в ЕС и нивото на знанията им зависи най-силно
 
от социалното неравенство и от доходите на родителите

Сега искаме да задълбочим социалното разслоение, като още повече увеличим пропастта между образованието за богати и това за бедни? И регионалното също, защото хайде ми кажете какви частни училища има в малките селища, в каквито се превръщат все повече от градовете ни? И това в България - която и Eurydice, и Eurostat, и ЮНЕСКО в докладите си от последната година посочиха като страната с най-голям процент деца, застрашени от бедност и социално изключване - близо 50%! И този процент расте рязко от 2008 г. насам. Страната, в която според НСИ 17 000 ученици годишно отпадат от училище, голямата част от които - поради бедност! Най-бедната страна с най-либералните политики.
Да не говорим за вредната консуматорска култура - култура на социалното разслоение, която възпитава у децата обществената им изолация в частните училища, където има една конкуренция - между кесиите на родителите, джиесемите за 1000 лв. и марковите маратонки и суичъри.
След като на този фон толкова сте се загрижили за частните училища, върнете се поне към първоначалната идея от 2011 г. - държавата да им дава процент от полагаемата се издръжка за обучението на едно дете, а те срещу това да обучават безплатно определен процент ученици от обикновени или социално слаби семейства или да записват в забавачката със суми, равни на тези в общинските детски градини. И това го има в Европа. И предвидете в закона не просто да не се намаляват парите за образование (както сте записали), а приоритетно изпреварващо финансиране, за да наваксаме поне малко изоставането си. Иначе ще се случи само едно, което ще довърши някога добрата българска образователна система - ще се задълбочат диспропорциите, качествени и регионални. Ще си отглеждаме добри училища за богати и едва кретащи държавни за простолюдието.     

1/3 у нас взимат под 1000 лева

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 77

Бум на заболели от коклюш

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 77

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 77

Агнешкото в Гърция 10 евро за килограм

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 77

Баските сепаратисти с исторически успех

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 77

Иран запазва строгия контрол върху дрехите

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 77

Молдовска "Победа" създадоха в Москва

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 96

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 90

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 101

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 117

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ