Добротата - висша човешка ценност*

Доц. д-р ик Иван Гаврилов

Няма спор по въпроса, че съществуващата преди началото на демократичните промени в нашата страна ценностна система беше ликвидирана и на нейно място не беше създадена нова. Напротив - бездуховността, печалбарството, егоизмът и противопоставянето се ширят заедно с песимизма.
Едновременно с това сме свидетели на факта, че в книжарниците и сергиите на книжния пазар преобладават книги от чужди автори, при което е много трудно да се намери книга, посветена на човешките добродетели, на смисъла на човешкия живот, на значението на образованието, почтеността и т.н.
На този фон неотдавна узнахме различния, радостен факт, че изд. "Славена" - Варна, издаде книгата на именития руски академик Дмитрий Лихачов "Писма за доброто и прекрасното". Тази книга е второ допълнено издание на първото от 1986 г.
Книгата, за която става реч, може да се нарече

наръчник, учебник, библия

на човешката доброта. В нея под формата на писма (46 бр.) авторът в своя специфичен, завладяващ читателя стил, образно, с кристално чист език, буквално гали и докосва с топлота и вяра сърцето и душата на читателя, който, четейки написаното, започва да мисли като автора, вярва му, замисля се и непременно става по-добър. Всеки, който прочете по свой избор което и да е от тези писма, ще се убеди в истинността на нашето мнение. Всеки ред от тази книга действа като магия и зарежда с доброта, с мисълта, че най-важното призвание на човека е да прави добро. Някои от въпросите, разработени в многобройните отделни писма, са например за същността и смисъла на човешкия живот; за възпитанието, почтеността, изконната божествена грижовност към родителите; значението на образованието и потребността от четенето на смислени книги, работа за и със любов към отечеството и др. С други думи, разглеждат се

въпроси, съпътстващи всекидневието на човека

от появата му до временния му престой на земята.
Случва се, и е възможно някой, дори непрочел нито една книга през живота си, да попита защо е нужно да се пише за тази книга и за книгите изобщо, поради което ще си позволя да отговоря: потребно е да се пише за такива книги най-малко поради следното: първо, за да бъдат информирани читателите за дадена книга и с признателност към автора; второ, любознателните читатели да потърсят тази книга и се докоснат до поучителните й страници, и на трето място, за съжаление т.нар. преход доведе тъжния факт - хората поради ниските си доходи да не могат да си купят книги, цените на които са високи. А специално за уважавания наш вестник ДУМА е органично присъщо да откликва на такива книги предвид на социалното му призвание и задача да пише и работи за справедливо общество и нравствено извисени негови граждани. Нещо повече, именно този вестник би следвало, и му прави чест, че отделя достатъчно място на своите страници за книги, посветени на човешките добродетели.
На въпроса

коя е най-главната цел в живота

авторът отговаря: "Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието между хората." (стр. 15). А на стр. 169 четем: "Най-доброто поведение е това, което се определя не от външни правила, а от душевна потребност. А душевната потребност - тя е особено ценна, когато е спонтанна. Трябва да постъпваме правилно...
Спонтанната душевна потребност да се постъпва добре, да се прави добро на хората е най-ценното в човека. Но тази душевна потребност невинаги е присъща на човека от самото му раждане. Тя се възпитава и се възпитава главно от самия човек - от неговата решимост да живее добре, в съгласие с истината."
Акад. Лихачов изследваше, пишеше за България и разкриваше историческото и националното на старобългарската литература и нейното европейско и планетарно значение. И ето неговата оценка: "Български приятели, не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света... Една малка нация като вашата може да бъде

основополагащ камък на бъдещата култура на Европа

Не забравяйте това."
Цвятко Гагов - консул по културните въпроси в консулството на България в Ленинград (сега Санкт Петербург, 1978-1981 г.), който многократно се е срещал с акад. Лихачов, споделя: "Прехвърляйки в паметта си житейската броеница на Д. Лихачов, отново съм поразен от неговата невероятна личност - крупен учен, пламенен родолюбец, благороден човек с голямо топло сърце, в което имаше много място за България." От своя страна той често е казвал: "Обичам България - тя е половината от моя живот."
Илия Пехливанов - гл. редактор на в. "За буквите", нарича Лихачов българолюбец. Мисля, че отношението и оценката на този крупен учен за България може да се приеме като урок за нас, българите! А главният редактор на изд. "Славена" - Варна, издало книгата, Наско Якимов, казва: "Издаваме тази книга с надеждата повече млади хора да се докоснат до вълшебното слово на великия мъдрец и българолюбец Д. С. Лихачов." Бих допълнил, че моята надежда е до тази книга да се докоснат не само младите, а хората от всички възрасти. Именно това и неизмеримата ценност на тази книга, бяха мотивацията ми да напиша тези редове - недостатъчни в сравнение с онова, което може да се напише за тази книга, за доброто и прекрасното!

-------------
* Акад. Дмитрий Лихачов, "Писма за доброто и прекрасното". Изд. "Славена" - Варна, 2010, 190 стр.