Добре платен завой

Георги Коновски

Като всяка сутрин Иванов кротко караше тихото си автомобилче по още сънните улици. Оглеждаше се внимателно, поглеждаше отвреме-навреме и в огледалцето - пазеше се от беснеещи сутрин баровци.
Ето - вече е почти до службата, само един завой и... И полицейска свирка раздра утрото, стоппалката очерта пътя към финансовата Голгота, гладен полицай дебнешком пристъпи към жертвата.
- Какво правим, какво правим, а? - попита ехидно той.
- Аз... аз на работа отивам. За вас не знам - смутено промърмори Иванов.
- Завойче правим - очерта ситуацията полицаят, - леви завойчета правим. А къде дават така?
Иванов разтри очи, погледна пак към току-що отминатия знак за разрешен ляв завой и резонно попита:
- Но нали това е знак за разрешен ляв завой?
Полицаят почеса тила си.
- Точно така - каза той. - Но...
 - Но... - запита Иванов, а нещо взе да го пробожда в портфейла.
- Но това е платен ляв завой, господине!
- В закона и правилника не пише такова нещо - рече Иванов, решил безразсъдно да се съпротивлява. - В кой закон има такова нещо, а?
Полицаят потри двата пръста, пък му обясни:
- Пазарна икономика, драги, пазарна икономика. Всичко струва пари вече, дори левият завой. Десният се плаща после... От децата...