Добра новина от дебатите в Страсбург?

Eвропейският парламент се оказва трайната ахилесова пета на ГЕРБ. Преди малко повече от година именно евродепутатите с безкомпромисни въпроси посякоха "отличничката" на кабинета Румяна Желева, лишиха я напълно от еврокомисарски амбиции и прекратиха преждевременно политическата й кариера. Тогава ГЕРБ проспаха факта, че казаните от Европа думи тежат изключително силно, че са като политическа гилотина дори и на родна почва, където дебатите обикновено не се водят около идеи, а силно напомнят на сюрреалистична комбинация от древногръцка трагедия и сапунена опера с драматични вопли, обвинения, скандали. А вместо хор, който да обобщава мъдростта, на сцената се появяват флашки, бомби, СРС-та и други демонични явления.

Димна завеса

Опарени от предния път и още с рани от битката, евродепутатите от ГЕРБ се бяха подготвили сериозно да разводнят дебатите в Европарламента по скандалите около подслушванията в България. Обстановката като че ли беше благоприятна за техните намерения. Дискусията около наболелия в България проблем стана малко преди полунощ в полупразна зала, но ГЕРБ бяха решили с всички налични средства да превърнат разговора в дразнеща кавга.
Еврокомисарят по развитието, литовецът Андрис Пиебалгс, откри дебатите с изтънчено бюрократична реч, в която нямаше нито една конкретна фраза. В този шедьовър на двусмислието и апотеоз на брюкселския евроезик Пиебалгс сподели, че българските власти били предприели необходимите стъпки, за да проверят злоупотребата със СРС-та. Преведена на нормален език, неговата реч може да бъде обобщена така: България има добро законодателство в тази сфера, ние се надяваме, че тя го прилага така, но ако установим, че властите са кривнали от пътя, ще им налетим като природно бедствие.
След това много невдъхновяващо начало депутатите от ЕНП започнаха надълго и нашироко да описват единствено нормативната база в България. Това определено беше тяхната тактика за омаловажаване на темата. Те говореха за законите в България като цяло, но нито един от десните не спомена конкретните случаи, които станаха повод за обществено заключение.
Дали умишлено или не, повечето депутати от ЕНП, които не са българи, говореха като извънземни, които не са наясно с темата и заради това предпочитаха да правят предимно политически заключения. Оценката не е пресилена - дебатите в Страсбург изведнъж придобиха партиен характер, което мигом унищожи възможността за реална полза от тази дискусия, освен даването на публичност на проявите на полицейщина у нас. Това беше целенасочена димна завеса, за да може темата максимално да бъде разводнена. Към края на дискусията евродепутатите от ГЕРБ започнаха да обвиняват БСП, НДСВ и ДПС, че водят предизборна кампания, като използват европейската сцена за нейното начало.
Тъжната истина е, че ако някой говореше кампанийно, това бяха именно гербаджиите, които с предварително подготвени политически есета дебнеха като есесовци да не би някой да каже лоша дума срещу правителството.
И в Европа

за всичко е виновна... тройната коалиция

Европейският парламент предлага особена гледна точка към българските процеси. Тя усилва абсурдите и ясно показва кои са националните дефекти на политеческия процес у нас. В този смисъл представителите на ГЕРБ постигнаха виртуозност в представянето през Европа на всички втръснали на българите тези.
Депутатката Илияна Иванова драматично обвини тройната коалиция, че се опитва да саботира България и да очерни имиджа на страната. Иванова съвсем очевидно тотално бе забравила политическия опит на нейната отречена колежка Румяна Желева, която като евродепутатка се занимаваше единствено с хули срещу предишния кабинет. Сега от думите на нейните заместници целият проблем отново бе сведен до тройната коалиция.
Най-запомняща се със своя градус бе речта на независимия евродепутат Димитър Стоянов. В сълзливо едноминутно изказване националистът се ожали как е бил пребит от полицията по време на тройната коалиция и с треперещи ръце прокълна всички, които говорят срещу кабинета. Така и не стана ясно как побоищата над Стоянов са свързани с подслушванията в България, но очевидно за него двете неща са в неразривна логическа дружба.
Рекордьорът по драматургия обаче се оказа гербаджията Андрей Ковачев. Той се възпротиви на идеята, че много малко от СРС-тата у нас стигали до съда и атакува социалиста Ханес Свобода с думите: "В България има други данни." Ковачев също не обясни от кой мистериозен източник черпи тези "други данни", но пък в постепенното истерясване на дебатите никой не обърна внимание на неговата откровена наглост.
В ЕНП обаче бързо се усети българският разнобой. В наистина смислена реч Надежда Неински остро разгроми кабинета на Борисов и се обърна към колегите си от ГЕРБ, че дебатите не са за миналото правителство или за бъдещото такова, а за действията на настоящия кабинет. 

Страсбургски откровения

Градусът на напрежението бе усетен дори и от чужденците, един от които сподели, че непоносимостта витае във въздуха в Страсбург. Италианският либерал проф. Джовани Ватимо рязко обобщи: "В България има практики, присъщи на полицейската държава."
Британката Даяна Уолис също обяви, че е разтревожена от информацията за нощни посещения на спецслужбите в домовете на хората.
Един от евродепутатите направо обяви, че не е нормално, нито редно кабинетът да изкарва цялата си опозиция престъпна само заради това, че тя не е съгласна с неговата политика. Думите му едва ли бяха чути.
В крайна сметка ясно се видя, че българските депутати от ГЕРБ са в национална изолация в ЕП. Нито един от другите им колеги не подкрепи техния въздухарски оптимизъм, яростна демонизация и полицейски прийоми да изкарват опозиционерите най-черните хора на света.
Най-лошото от дебатите дойде на другия ден. Дежурните по обич на кабинета медии направиха и невъзможното да ги омаловажат. Журналистите, пратени специално там с трепет да следят да не би върху репутацията на ГЕРБ да падне и прашинка, цитираха единствено думите на правоверните Бойкоборисовци и на Димитър Стоянов. Все едно никой друг в залата не е взимал думата за нищо.
В новата журналистическа версия за света дебатите в Страсбург са едва ли не единствено упражнение по политика, нещо като туристически парламентаризъм, форма на пилеене на времето на цяла Европа. В крайна сметка това затъмнение обаче рано или късно ще се обърне срещу ГЕРБ, защото европейските им провали стават все по-очевидни.
От дебатите по подслушванията става ясно и друго. България присъства на европейската сцена единствено с вътрешните си скандали и полицейски драматургии. Отсъстват големите идеи, модерните визии, перспективите за развитие. България е провинцията на скандала. Интригантският резерват на Европа, който си е въобразил, че това е нормално.
Звучи тъжно като заключение, но е така. А след всички казани думи можем да бъдем убедени и в друго - ГЕРБ нямат основание да се чувстват спокойни. Евробюрокрацията може бавно да взима завоите и да се движи мудно, но полицейщината вече няма да бъде изпускана от поглед. Това е новината. И тя е хубава.