Доблестта се наказва със смърт!

Спомни ли си по някоя причина за политика и публициста д-р Никола Генадиев (1868-1923), нашата охтичава журналистика най-напред изтъква любопитния факт, че той е хвърлен в Централния софийски затвор, който сам е построил като министър на правосъдието в началото на века. И не са много тия, които си задават въпроса защо изтъкнатият политик е екзекутиран и от кого. Сега, над сто години след края на Първата световна война, която носи безброй страдания на народа ни и до днес, сме длъжни да кажем нещо повече за това защо д-р Генадиев е толкова недолюбван от "алчния авантюрист" цар  Фердинанд и от неговото синче Борис Трети, "кървави и последни". И защо те така неистово искат неговата смърт. Основната причина е една - в доклад до министър-председателя Генадиев предвижда катастрофа за отечеството ни в Първата световна война и категорично се противопоставя на идеята България да се закачи за Германия. Нека не забравяме и подкупността на Фердинанд, която хвърля отечеството ни в пропастта - десетки са германските милиони в злато, които препълват кесията му вследствие на неговите изнудвания ("Кървавите подкупи на Фердинанд"). И ВМРО, която подкрепя съюзяването ни с Германия, издава на д-р Генадиев смъртна присъда за този доклад и на нейния гръб също се стоварва отговорността за сполетялата ни нова национална катастрофа. Но Генадиев става немил и на Цар Борис с отрицателното си отношение към деветоюнския преврат през 1923 г. Екзекуцията му, поръчана още от величайшия баща, не закъснява. Убиецът на Генадиев - Димитър (Димчо) Стефанов, е килър на организацията и на РО-2 (разузнавателен отдел). Той застрелва и Петър Чаулев чак в Милано заради неговата дейност в полза на Коминтерна. Попада в амнистията за "установяването и защитата на властта от 9 юни 1923 г." Член е на Македонския литературен кръжок на Вапцаров, доживява до 1970 г., умира в Скопие.

Спомнят ли си днешните патриотари от ВМРО за  окървавилите се техни момчета през 20-те години на миналия век с безмилостните екзекуции на стотици достойни българи? И ще се покаят ли пред българския народ? Най-вероятно никога, щом над огромните си бюра са окачили портретите на техния фюрер Иван Михайлов - Ванчето, а името му звучи в тържествената заря проверка на националния ни празник! 

Днес ви предлагаме със съкращения пет документа, между които и частичка от пророческия доклад на д-р Никола Генадиев до министър-председателя Васил  Радославов, който отприщва бесовете на Кобурга и на ВМРО. Ако те се бяха вслушали в него, съдбата на България навярно щеше да е друга.

Из статията на Цочо Билярски "Кой е д-р Никола Генадиев"

В навечерието на Букурещкия мирен договор на 4 юли 1913 г. цар Фердинанд назначава правителството на д-р Васил Радославов, което е в коалиция с партиите на д-р Н. Генадиев и Димитър Тончев. По време на управлението на д-р Радославов д-р Генадиев е министър на външните работи (до 17 декември 1913 г.). След започването на Първата световна война е изпратен с мисия в Западна Европа да проучи възможностите за участието на България във войната на страната на единия от двата воюващи военни съюза. В голям доклад, който се оказва пророчески, той защитава позицията, че България би трябвало да участва във войната на страната на Антантата... От спомените на маршала на двореца и военен министър ген. Сава Савов може да видите колко опасен за Фердинанд е бил д-р Генадиев. Чрез генерала той дава награда на водача на ВМОРО Тодор Александров с поръката да бъде убит Генадиев (1915). Савов разказва следното: "Няколко пъти секретно водих Александров при царя. Един ден царят ми каза, че е решил да награди Тодор Александров с офицерския орден за храброст, III степен, и ми даде кутията с ордена да му го занеса, като ми каза: "Ще кажете на Александров да убие д-р Генадиев, тоя мръсен предател." Тодор Александров остана учуден от тая голяма награда, но аз му обясних, че му се дава за големите заслуги в Балканската война...

Неловко ми беше да му съобщя желанието на царя да убие Генадиев, още повече че аз добре познавах Александров и знаех как той ще реагира, за което предварително говорих на царя. На другия ден заговорих на Александров между другото и за желанието на царя Генадиев да бъде убит, без да му кажа, че царят натоварва него с тая мисия. Тодор Александров веднага ми каза: "Да не мисли царят, че аз ще изпълнявам неговите прищявки! Затова ли ми дава ордени", като доста остро се изрази по негов адрес... Колкото и да се възмущава от поръчката на Фердинанд, все пак Александров я изпълнява, но само че години по-късно, когато Фердинанд е вече в Германия, и Генадиев се оказва този път пречка за цар Борис III и за превратаджийското правителство на проф. Александър Цанков...

Явно цар Фердинанд и д-р Радославов имат нуждата да действат с развързани ръце за присъединяването на страната ни към Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция), като една от главните им пречки за това е именно д-р Генадиев... За времето след преврата и последвалото го Септемврийско въстание (1923 г.) д-р Генадиев се връща и към адвокатската си професия, защитавайки безплатно затворените участници във въстанието. По-нататъшните политически превъплъщения на д-р Генадиев са прекъснати на 30 октомври 1923 г. в София, когато е убит по нареждане на Тодор Александров от терориста на ВМРО Димчо Стефанов. Една година по-късно Д. Стефанов ще бъде екзекутор и на кривналия от правилния път на ВМРО бивш неин член на ЦК Петър Чаулев.

Из доклада на д-р Никола Генадиев по мисията му в странство от 18 април 1915 г. 

ГОСПОДИНЕ МИНИСТРЕ-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ.

В края на декември м. г. направихте ми честта да ми възложите да отида с извънредна мисия в странство. Целта на това пътуване вий я определихте в разговора ни в залата на Министерския съвет два деня преди да отпътувам: да се осведомя върху истинското положение на работите, върху вероятната дълготрайност на войната, върху целите и намеренията на Великите сили при сключването на мира, върху кроежите на двете воюющи групировки, за бъдещия статут на балканските държави и върху намеренията на Италия по кризата въобще и по отношение на Балканския полуостров в частност. При неопределеността, която съществуваше тогава, тия сведения ви бяха необходими, за да може българското правителство да определи окончателно поведението си по начин, щото да не излага България на риск и да не пропусне случая да й обезпечи възможните териториални придобивки...

VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

...Кой е човекът, който ще ни каже как ще се свърши войната, кой ще победи и на кой Господ трябва да се кланяме? Война като сегашната не е имало. Борят се Англия и Германия за господство над моретата и пазарите, но бие се Русия за изход на свободно море, Франция за съществуването си, а Австрия за да предвари разпадането си. Борят се капиталистите, а народите изпълнят с трупове ямите, прокопани от алчността на индустрията и търговията.

...В началото на войната победата клонеше към германска страна. Снабдена с най-усъвършенстваната военна организация, с най-добрата армия, Германия се опита да приложи един отдавна изработен план: в късо време да смаже френската войска, да принуди Франция да приеме мир, да се обърне после с всичките си сили против Русия, която също да сломи и да остане насреща й само Англия. План грандиозен, труден, но който почти успя в първата си част. Ако беше напълно успял, общественото мнение на цивилизованите нации, винаги в услуга на силния, щеше да санкционира всичките излишества и нарушения на международното право... За двете страни ще има редица успехи и неуспехи, но нито някой от тях отделно, нито много събрани ведно, не са от естество да прекратят войната. Това може да стане причина тя да трае дълго, до изтощение, материално или морално. Кога ще настъпи това изтощение, дордето има в двата лагера почти неизчерпаеми ресурси, и два упорити противника като германците и англичаните, това никой не може да знае. Но че изтощението ще настане е сигурно, и че то ще дойде по-рано у австро-германците, е твърде вероятно, по причини, които вече изложих.

Значи, ако войната продължава между същите противници, при същите условия, не може да се предвижда германска победа, но краят може да бъде далеч. ...Нашата политика би трябвало да направи последните усилия, за да се измени в наша полза положението, създадено от Букурещкия договор, и да не допусне да се довърши делото на уединението и унижението на България, предприето на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия - Енос ако не може да се добие повече от това, България би била един здрав, самостоятелен организъм, който скоро ще изпревари в напредък съседите си, особено при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се измени до размери, от които всичките не могат днес да се предвидят.

За да постигне тоя резултат, необходимо е България да обяви политиката си, да се реши да съдействува на Съглашението против Проливите. Разбира се, след като правителството добие потребните уверения, и съвместимите с обстоятелствата гаранции. Би било по-удобно да чакаме края на войната, да турим на своя страна всички шансове, но, за нещастие, това е невъзможно. Ний трябва да се решим дордето не е изникнало някое събитие, което би могло да ни парализира, или да намали цената на българската помощ... Когато Проливите бъдат в ръцете на Тройното съглашение, или проличи, че са на падане, когато всичките жертви за това падане бъдат вече дадени, когато Италия се реши да воюва, кой ще предлага на България Мидия - Енос, и Кавала, и Битоля? Не е ли очевидно, че тогава ще заговорят на друг език? Не е ли вероятно, че тогава България може и да се реши да тръгне където й заповядат, но без да си обезпечи облаги?

Приемете, господине министре-председателю, уверение в отличното ми почитание.

18 април 1915.

Д-р Н. Генадиев.

НА на БАН, ф. 475 к, оп. 2, а.е. 24

Из Отворено писмо от Т. Aлександров до д-р Н. Генадиев

София, 13 ноември 1919

Г-н д-р Генадиев,

Обществото знае, че Вие сте факторът на всичко извършено. Стига сте тъпкали конституцията и законите. Стига сте се гаврили със свободите и живота на българските граждани! Поканвам ви да бъдат освободени  в срок от три дни Протогеров и д-р Точков... Да не се разтакават и тормозят от полицейската власт майка ми и сестра ми, моите роднини и другари. Опомнете се и не революционизирайте българското гражданство! Ветрове сеете, бури  ще жънете!

Задграничен представител на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров 

Из писмо от Павел Генадиев до Петър Карчев по повод неточностите в спомените на Карчев за д-р Н. Генадиев

Драгий Петре,

Аз не допущах, че ще стане нужда да ти пиша друго писмо...

И казваш към края на писмото си: Има още един въпрос, по който никога не ще се съглася с тебе. То е за участието на Т. Александров и Ив. Михайлов в убийството на покойния ми брат. Срещу твоите уверения за неучастието на Тодор Александровата ВМРО в убийството на Никола говори цялото дело Вълков и пол(ковник) Порков, гледано преди две-три години. Затова, че в престъплението срещу един от най-великите синове на бъл(гарския) народ e участвала ВМРО говорят предсмъртните заявления на Протогеров, възпроизведени в спомените на Ефтим Спространов. Също така категоричните твърдения на Перо Шанданов и на Ангел Узунов, с които лично съм говорил и които нямат интерес да лъжат. Жалко е наистина, че историята ще спомене като активен участник  в покушението срещу д-р Генадиев ВМРО, но утешително е, че тази ВМРО се ограничава само с личностите на Александров и Михайлов...

Против Никола бе издадена смъртна присъда от Протогеровци и Александровци през 1915 г. по повод отказа на Никола да оттегли своя доклад... След убийството на Никола офицерската тайфа (РО-2 - б.а.) от убийци, начело с Поркова, напуснали къщата на Колушева и с автомобил "Фиат" щ251 са отишли да гуляят на Панчарево поради сполучливо извършеното убийство на предателя. Когато Тодор Александров беше в най-голямата си сила и колеше и бесеше, Ванчо Михайлов не бе излязъл на сцената...

ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 34

Из писмо на Спиро Василев Загоричанин до П. Карчев за мнението на Ив. Михайлов по убийството на д-р Н. Генадиев 

София, 16 февруари 1963 г.

Драги Пет. Карчев

Ти знаеш, че аз бех и още съм почитател на покойния д-р Никола Генадиев; аз пък зная, че ти беше един от приближените до него. Затова рекох да направя една "изповед", тъй като вече минах 75-тех...

През 1941 г. Арсов ходи в Загреб при Иван Михайлов - "шефа" на ВМРО. Като се върна от Загреб, каза ми "много здраве от Ванчо." Той знаеше обаче, че аз познавам Ванчо, но знаеше и това, че аз не прощавах на ВМРО за убийството на Генадиев. Втори път Арсов ходи в Загреб. Ставало дума пак за мене. Арсов му казал: "Ванчо, Спиро е непримирим и просто не дава дума да става за каквато и да е работа, защото той смята, че Организацията е убиец на шефа му д-р Генадиев"... Като се върна Арсов от Загреб, ето що ми каза: "Спиро, Ванчо призна, не отрече, че убийството на Генадиев е дело на ВМРО и че и днес с нещо не могат да оправдаят това убийство." Точка...

Хр. Арсов почина през м. януари 1961 г. На гроба му произнесох слово...

Тия няколко реда относно убийството на Генадиев предавай без да ти мигне окото. Повтарям: Хр. Арсов беше много честен и почтен човек.. Нямаше причини да приказва празни работи от такъво големо естество. Нито пък аз поставям в устата на Арсова изречения, които не е казал. Кълна се в паметта му и в тая на моите родители, че предавам думите на Арсова в абсолютна точност.

И още нещо. Ако Ив. Михайлов е жив, да се пита!

С много уважение: С. Василев (Спиро Василев Загоричанин)

ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 33     

Д-р Никола Генадиев, "Между политиката и властта, заговорите и затвора", съставител Цочо Билярски, ИК "Синева", 2002 г.