До това ли ни е?

Проф. дбн Георги ТАНЕВ,
бивш министър на земеделието

От изяви на министър Мирослав Найденов в медиите с изненада научих, че някогашната реплика на тогавашния кмет Бойко Борисов, пусната като каламбур, че сградата на земеделското министерство трябва да се заема от общината, ще се реализира. Меко казано - странно.
На първо място, кое е по-важно - община София или държавата? Една община, която не е решила нито един от проблемите на града, а както е тръгнало, скоро няма и да ги реши. Тази община, която няма пари да оправи улиците, да запали лампите, да разкара кучетата, има пари за подобно цирково мероприятие. Кой е доказал, че преместването ще доведе до изпълнението на многобройните и неизпълнени задължения на общината? При сегашното състояние тя трудно обслужва гражданите. След преместването най-малко шест месеца ще е напълно парализирана. Май ще се реализира поговорката: "Отвънка гиздава, отвътре гнидава."
От идеята за преместването проличава и отношението на правителството към националното земеделие. Не стига че няма стратегия за възстановяването и развитието му, че там биват  назначавани разни "Калинки", че се неглижира земеделската наука, ами и "децентрализация", и смачкване лицето на министерството. България не познава досега подобна парвенющина!
Не ми е работа да правя оценки на министрите, заели поста след мен, защото всеки работи при различни условия. Адмирирам старанието на д-р Найденов за налагане на стандарти за основните храни у нас. БДС беше суспендиран от едно бивше, доста противобългарско провителство, в резултат от външен татиск. Добрите неща, направени от министъра, не оправдават обаче услужливото му предложение да сдаде сградата, където повече от шестдесет години се помещава Министерството на земеделието. Това показва и неговото лично чувство и отношение към националното земеделие, за което той трябва да полага грижи! Как така сериозни части от министерството се разпращат като колети със стари дрехи по разни градове? Нима никой не го е еня за разбиването на тези служби, за загубата на квалифициран персонал, за трудностите в комуникациите и за борбата за преодоляване на растоянията! А после - нямали сме "административен капацитет"! Как ще имаш, като постояно сменяш хората? Колко са тези, които при сегашната икономическа ситуация ще са съгласни да отидат със семействата си в другия край на страната? Колко време ще трябва на министерството да заработи отново? Или това няма значение? Какво ще се случи с архивите и писмените документи? Вече веднъж един мозеристки реформатор изхвърли в контейнера библиотеката на министерството, събирана стотина години. Сега пак ли?
Лесно е да се криеш зад "пазарност на икономиката", когато трябва да окажеш помощ и да насочваш всички към Брюксел. Но явно е лесно и да харчиш пари за безумни хрумвания на хора без чувство за държавност, традиция и национално достойнство.
До това премествание ли й е на държавата, общината и земеделието? При 45% пустеещи земи, 85 000 животновъдни ферми, при само около 200 000 млечни крави и 1,2 милиона овце (аз ги оставих 7,5 милиона) да се занимаваш с бутафория, за да демонстрираш колко си велик, е най-малко срамота!
Случващото се поставя и още един сериозен въпрос. Чувстват ли се уважаваните от мен (това винаги съм го показвал и доказвал) ветеринарни специалисти органично свързани с националното земеделие, или тяхното изживяване като самодостатъчни ги прави неподходящи за ръководене на този отрасъл от икономиката ни поради липса на съпричастност?