До олтара на жертвеността

Александър Михайлов

Колоритната творческа личност в българската литература в периода от края на 20-те и началото на 30-те. Високо ерудиран поет революционер, литературен критик и теоретик на модернизма. Роден на 15 януари в Стара Загора. Загинал - безследно изчезнал, през 1925 година. Редактирал списанията "Везни" (1919 - 1923) и "Пламък" (1924). Съставил "Антология на Българската поезия" (1925). Издал стихосбирките "Жестокият пръстен" и "Иконите спят", както и забележителните поеми "Ад", "Ден на гнева" и "Септември". 

Първите му прояви са, когато 19-годишен е в Германия, а година по-късно - в Лондон, където изпитва влиянието на експресионизма, и оттам изпраща за печат статии и преводи на Рихард Демел и Верхарн, а също така и първите си стихотворения. За това говори стихотворението "В тържествен ден", което, като студент първа година в Лайпциг, праща на Георги Бакалов за публикуването му в сп."Борба". В него изпъкват тогавашните опозиционни настроения на поета.  

"Иконите спят" изведнъж се оказва в някакво "национално настроение". През неговата душа преминава онова, което е изживял народът. Творбите представляват смес от българското и модерното, чуждото за нашата психика. Те са наситени с индивидуални преживявания, някакво скиталчество в тъмните ниши на уединението. 

Постепенно в живота и в творчеството на Гео Милев става чувствителна промяна. 

С поемата "Ад", отпечатана в сп."Пламък" през 1925, авторът преминава върху позициите на левия експресионизъм. "Вижда се мътната Темза, която влачи калта на всички земи. Събран е ужасът на всемирната черна мизерия". 

В "Ден на гнева" търси образи призвания, образи викове, образи буйно бликнала революционна енергия. Той се изтръгва напълно от тежкото състояние на временния декадентски унес, възприема осезаемо живота и заедно с това променя фокуса на своята изразност.  

Безспорно връхна точка в творчеството на Гео Милев е поемата "Септември" - неговата лебедова песен и жертвен край. Поетът е вече при хората и мечтите им, при бунта им. Той съзерцава пейзажа на българските поля, чува гласа на работници и селяни, забързани към своето прозрение. Макар и сюжетно събитийна, поемата е обръщение към съвременността. Авторът ни въвлича в гражданско-историческото напрежение на времето, рисува едно непоносимо положение и насочва погледа си напред към бъдещето. 

В този смисъл "Септември" е призивна и героична поема, чийто завършек е в бъдния ден. 

Гео Милев величае онова, което не умира - освободителната народна съпротива, идеала за нов строй. 

В пламналата неравна борба са се включили с нова обич и с нова надежда достойни народни синове, довели целия народ до олтара на жертвоготовността. 

Воден от светлината на велика идея, народът се е устремил към бъднината. Той е двигателят на въстанието - време, когато без бог и господар кове съдбините си. 

В "Септември" е отразена нашата национална и човешка съдба. Поетът не идеализира разбунтувалия се народ, но възпява неговия революционен дух. В лицето на народа авторът въвежда един-единствен индивидуализиран образ - романтичния и легендарен поп Андрей. 

Поемата предизвиква емоционални внушения. Много борци за права и свободи са калявали волята си с произнесените магически думи, които превръщат есента в пролет, септември в май. Чрез тях малката човешка съдба е станала част от голямата съдба на народа и човечеството. 

"Септември"е най-героичното, най-българското произведение на поета и най-съвършеното по стил и език. В него са вмъкнати елементите на реалистическото светоусещане. 

Гео Милев загина 30-годишен, но остави реализирано в много насоки дело: поезия, театрална теория, преводи, художествена критика и публицистика. Измина пътя от модернизма до върховете на революционното си творчество. Завеща в наследство будната си мисъл, културните си търсения и установената вече еволюция на българския стих.