До Чикаго и ...напред

Преди осем-девет години Бойко Борисов наговори едни приказки за общо взето лошия материал, за неголемия материал, на който може да се разчита... Пред аудиторията в Чикаго той буквално се оплака от материала, съставен от роми, турци, от хора, които живеят със спомените за Хаинбоаз, от двата милиона и половина, които вече са напуснали страната, от пенсионерите, които не го приемат еднозначно... Толкова мразел червените, а СДС и ДПС също не ставали да бъдат агитирани в негова полза... Сините ограбили и опоскали над 1 милиард лева от столицата, защото в София БСП още не е е управлявала общината. А хората чакат от него. Чакат да направи чудеса...
С Иван Костов намерили общ език, царят си гледал своите лични интереси... А Ахмед Доган тогава за него казваше, че "такъв тъпак" не може да е министър-председател. Други го приемаха за мутра, а трети направо се противопоставяха с мнението, че той е само псевдомутра, а мутрата е Слави Бинев. Тогава Волен Сидеров развенчаваше  Цветан Цветанов, Яне Янев искаше да го уволнява и го наричаше тартор на силовите групировки, който е готов да извади автомат срещу противниците си. По-късно Антон Тодоров написа книгата "Шайката". Георги Марков още беше седесар, Дантела и конституционен съдия, не си и мечтаеше да е депутат от ГЕРБ... Е това е материалът! С това разполагаме, какво да се прави!
А не е ли време сега след десетина години да попитаме премиера как е днес материала, лошия, неголемия... Увеличи ли се, намаля ли, преживя ли и той нужния катарзис? Нали този същият материал го избира и благодарение на него печели изборните битки с по един милион от общо поне шест и половина милиона избиратели!? Нали същият този материал-лош или неголям управлява страната, прави коалиции, златни пръсти, от него стават депутати, съветници и заемат министерски кресла, посланически постове, кметове и общински съветници...
Не е ли време да извикаме с езика на Алеко "До Чикаго и ...напред!"За трети път с два непълни и пореден трети мандат. Нещо като три в едно. Напред! С три мандата в един пълен поне!
И да си отговорим какво става с престъпността, с обществените поръчки, със здравеопазването, съдебната система, образованието, с административните услуги, с енергетиката, с доходите, пенсиите и заплатите, с всичко останало, което е обещано преди изборите поне само в последните десетина години... Материалът и неголям, все пак заслужава уважително отношение, щом искаш да го управляваш и да те избира постояннно... Щом искаш ти да си държавността и да се справиш с олигархията, с корпоративните кръгове, с монополите...
  Време е да запитаме отново премиера като се погледне сутрин в огледалото кого вижда!
Кого? Вижда ли Сретен Йосич, Алексей Петров, Слави Бинев, трите папи, които са го галили по главата? Кого вижда в огледалото? Яне Янев, Антон Тодоров, Дамбовеца, Пеевски, Станишев, Корнелия, Мая, преди да стане омбудсман, има ли ги? Къде е Цацаров, къде е Цветан Цветанов, къде е Румяна Бъчварова и къде са останалите около него? Вижда ли в огледалото за обратно виждане Ирина Бокова, Кристалина Георгиева, Румяна Желева, Росен Плевнелиев. Не вижда ли там и Слави Трифонов, Краси Радков и всички, които се опитваха по време на управлението му да му бъдат коректив и опонент... Не вижда ли там отвреме навреме онези, които охраняваше преди години - Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, а също така и Меркел, Ердоган, Макрон, Путин?...
И тихичко почти безмълвно да попита като в приказката:"Огледалце,огледалце, я кажи ми какво виждам там!"