Днес ставаме все по-големи аутисти

Айтор де МЕНДИСАБАЛ е роден през 1949 г. Учи в Академиите за изобразителни изкуства в Рим и Карара. Участва в многобройни колективни и индивидуални изложби в Испания и други страни, сред които Италия, Франция, Белгия. Удостоен е с много отличия, между които първа награда на Сан Себастиан (Испания) за Паметника на жертвите на тероризма през 2007 г., наградата на Делфт (Холандия) за стенното пано "Лойола".
Щастлив съм, че се намирам в София, защото  виждам много общи неща между културата на Испания и българската култура. Ние сме две култури, създадени от различни народи, които са преминавали през нашите земи. Това бяха първите думи на Мендисабал преди откриването на изложбата му у нас. Имало е различни периоди, включително и в скулптурата. В българската култура оценявам много тази основа на елинската култура и митове като този за Дионисий, гробниците от IV век пр.н.е., християнската култура. Друго сходно нещо, което виждам, е това, че и двата народа е трябвало да емигрират. Ние сме близки в културно отношение. Затова смятам, че е важно да има обмен в областта на съвременното изкуство, коментира творецът. Той се срещна с български медии и отговори и на въпросите на ДУМА.

Известният испански творец Айтор де Мендисабал гостува за първи път в България със самостоятелна експозиция в столичната галерия "Индустриална 11". Проявата се организира под патронажа на посолството на Испания и с подкрепата на собственика на галерия "Индустриална 11" В. Василев, Рока-България и Столичната община - кандидат за Европейска столица на културата 2019 г. 
За мен е изненада, че намерих толкова голяма галерия, която е била част от хладилен завод, 5 метра висока, с добра осветеност, каза на среща с журналисти Айтор де Мендисабал. Постаментите, върху които сега са изложени скулптурите ми, са оригинални, останали от този завод, поясни художникът, чиято изложба "Basque Contemporary sculpture" ("Съвременна баска скулптура") е под наслов "Оголен поглед", към нея има издаден специален луксозен каталог. Тя ще бъде отворена за посетители до 20 декември в салона на ул. "Индустриална" 11. Мендисабал представя 15 картини, изпълнени с японската техника туш върху платно, рисувани с тънка четка, и 21 монументални творби и скулптури за обществени пространства.  Авторът използва богата гама материали като мрамор, желязо, бронз и лакирано дърво. Идеята е представянето на два свята. Темите са свързани с живота и смъртта, екологията, човешкото същество и неговите най-първични инстинкти ("Човекът животно"). Тук е изложена и серията "Човешката машина", изработена преди 5 години. Тя представлява символ на преоткрита машина, която човекът не знае как точно да използва повторно. Може би е това, което ще ни се случи с деиндустриализацията в Европа след няколко години, предполага творецът.
Неслучайно съм разположил тези две произведения на фона на другите "живите" дървета, защото по този начин пресъздавам това, което ние, хората, правим с природата, посочи испанецът и обясни, че е изобразил дървета, които са окастрени, с орязани клони. Композицията красноречиво говори за отношението ни към съвременната действителност.

На една от стените пък Мендисабал показва три барелефа, направени от бронз и лак. Тук е вплел идеята за Ерос и Танатос - мит, който според него е роден по нашите земи, а после се развива в Гърция. Триптихът носи идеята за живота и смъртта, за съзиданието и разрушението. Това е концепция, която присъства във всичките ми произведения, така, както нишката на Ариадна. Двете крайни пана олицетворяват живота под формата на женска дреха с втъкани плодове. Най-красивата представа за живота е на облечена жена, тъй като чрез дрехата тя е свободна да променя външния си вид, смята скулпторът. Той възприема символа на смъртта чрез фигурата на мъж. И добавя, че композицията олицетворява вечното обновление - след живота идва смъртта, а след смъртта отново животът.
Баската скулптура ме връща към 50-те, 60-те, 70-те г. на миналия век, когато заедно с името на Чилида и на много други баски творци изкуството придобива световна известност. Скулптурата ми се основава на понятие, което е в основата и на баската скулптура. Това е за празнотата, разказва художникът и посочва творба, в която личат силуетите на въздушни камбанки, подредени една под друга. Казва, че би я нарекъл звукът на камбаните на баски език, защото искал да пресъздаде този звук чрез концепцията за празното пространство.
В изложбата много важни са и рисунките. Всяка от тях може да бъде разположена, обърната и разгледана по различен начин. В зависимост от начина, по който се намира платното, се променя и идеята, и погледът към това, което е нарисувано. Може би това е свързано с философската концепция, която заляга в моите произведения. В тях има различни измерения, защото винаги обичам да присъства и противоположното. Затова съм кръстил изложбата си "Оголен поглед", обяснява известният автор. Той споделя, че по-бавно работи паната, понякога използва намерени материали, които рециклира, и това много му помага. Смята, че XXI в. е век, в който се употребяват материали, които вече са налични. Преди 100 г. изкуството е било подчинено на дадени материали, на определена школа. По думите му художниците днес печелят като свобода, като творческа свобода.

- Знаете ли нещо за съвременното българско изкуство?
- Не го познавам. В България липсва подкрепа за изкуството. Днешният творец е това, което е борсовият посредник! Не познавам добре страната, но ако трябваше да пресъздам тема, бих се насочил към универсална, с някои от ценностите, които са заложени в Хартата на човешките права. По образование и по убеждение съм хуманист, затова бих искал Хартата да се разпростре и да обхване природата. Тя да има точно толкова права, дори и повече, колкото имат и самите хора. Това е моето най-дълбоко желание.
- Вашето творчество достига ли до хората? Екологичният подтекст в работите ви влияе ли им по някакъв начин?
- Не мога да ви кажа дали е така. Мисля, че моето изкуство по-скоро е насочено навътре, по-интимно е. Благодаря за възможността, която ми предоставя посолството на Испания, също така благодаря и на вас, журналистите, които ми давате шанса да се изразя и да бъда видян от хората. В света на изкуството се забелязва несправедлив факт - в Испания, и в България, навсякъде има артисти, които нямат място в пресата, не са отразявани от нея, докато други имат абсолютно обсебваща роля.
- Творците могат ли да оцеляват само с изкуство в Испания? Хората интересуват ли се от него? Посещават ли изложби и други културни събития?
- Мисля, че в Испания и в България всички  сме преживявали криза, това е краят на един период и сега влизаме в съвсем различен. Смятам, че в по-трудните времена хората повече са се обръщали към изкуството, отколкото сега. Днес светът е много по-индивидуалистичен, всеки е затворен в своята страница, в своя гугъл, в своя малък свят и престава да посещава галерии, изложби, концерти. Ние се превръщаме във все по- големи аутисти. Всичко става прекалено относително. Един френски писател беше казал: "Никога не съм виждал толкова много хора, които се движат по летищата, но не знаят накъде отиват..."
- Какъв е изходът от ситуацията?
- Трябва отново да се открием. Мисля, че европейската култура трябва отново да започне да произвежда и всички отново да имат работа. Най-тъжното, най-потискащото е да нямаш работа. Сега голям проблем в обществото е безработицата, липсата на работна заетост.