Днес особено се нуждаем от достолепни личности като Иван Ненов
/ брой: 87
Доц. Мария Йотова
Да посетя премиерата на документалния филм за Иван Ненов в Дома на киното в късния час ме накара обстоятелството, че бях колежка на съпругата на художника - Екатерина Савова Ненова, в педагогическото училище в София. Аз започвах трудовия си път, тя беше пред пенсия. Скромен, всеотдаен учител, когото ученици и колеги ще помнят завинаги. Мисля, че й е отредено достойно място във филма.
Художника познавах само визуално. Виждала съм го често да изминава пътя от дома до Художествената академия до дълбока старост, защото живея наблизо. През 60-те години с часове се застояваха с Владимир Димитров-Майстора на пейка в градинката пред Народната библиотека.
Малко е да кажа, че филмът ми хареса, той ме разтресе. Рядко съм виждала при такива филми пълният салон да ръкопляска неколкократно по време на прожекцията. Във филма с тънка чувствителност и голямо умение при подбора на материала с еднаква пълнота бяха показани три основни момента. Животът на художника, ценностите, придобити в семейството, изключителната роля на баща му и неговият пример - в това виждам причината за това достолепие и издръжливост, с които Иван Ненов преодолява превратностите в живота. И хубаво е, че авторите на филма са отделили такова място на семейната среда на художника. Вторият - бих нарекла сюжетната линия във филма - е времето, в което живее Иван Ненов. То е характерно с динамични промени и крайности в обществения живот, които влияят силно върху личността и я огъват, ако не е устойчива. С голяма вещина и акценти създателите на филма са проследили поведението на художника, неговото верую.
На трето място във филма е показана силната любов на художника към изкуството. Много добре е показано творческото му верую, неговата отвореност към всички тенденции в развитието на изобразителното изкуство в световен мащаб. Художник-реалист, Иван Ненов се увлича от изкуството на Пикасо, търси живото чувство в модернизма, категорично отхвърля схематизма, налаган на художниците след 9 септември 1944 г. Изключително ми хареса във филма умението на създателите да подчертаят тази последователност в поведението му. И това, че художникът еднакво приема и уволнението, и последвалите високи награди и отличия по-късно. Хубаво е, че във филма е дадено и едно изказване на акад. Иван Ненов за днешното време, макар че е от 1997 г., но звучи актуално.
Днес се нуждаем, особено младото поколение, от филми за такива личности, издръжливи, достолепни. Чакаме филми за Атанас Далчев, Атанас Пацев, Димитър Талев, Димитър Димов - хора, верни на веруюто. Те са истински пример за житейско поведение. Защото живеем във време без духовен хоризонт.
Благодаря на режисьора Владимир Ангелов и неговия екип за 104-минутното удоволствие.