Днес дъвчем грипените, а утре?

Летище "Рузине" в Прага, началото на деветдесетте. Посрещам жена си, в навалицата виждам колега, който също очаква някого, заговарям го, вижда ми се нещо притеснен. Разбирам малко по-късно причината: сигурно не му е приятно, че ще разбера, че той, редовният придружаващ Тодор Живков при задграничните му посещения, посреща една от изгряващите звезди на българския политически небосклон - Александър Йорданов. Ръкуваме се, обменяме две-три приказки. И едно впечатление, което никога няма да се изтрие от паметта ми: този човек не е способен да те гледа в очите, те шарят наляво-надясно с огромна бързина. Мислено го сравнявам със совалката на тъкачен стан.
После, както се казва, се "разви": виден седесар, един от 39-те "протестъри" срещу приемането на новата Конституция от Великото народното събрание, впоследствие председател на същото, абониран за депутат, посланик последователно в Полша, Литва, Латвия, Естония, Македония. С една дума - виден отвсякъде (включително физически) български преходен политик. Последно амплоа - виден (пак отвсякъде) атлантик. Мони Паси не може да се отърве от конкуренти в защитата на "евроатлантическата ориентация" на Родината. Направих справка в гугъл за този доста дълъг и неизчерпателен списък на народополезните дейности на Сашето, но очичките му все така неизменно шарят наляво-надясно като совалка на тъкачен стан. Изглежда, че е прилепчиво между политици: не шарят ли така и очичките на Валери Симеонов. Не сме психолози да обясняваме явлението.
ДУМА вече писа по повод на грандиозната публична изява на Ал. Йорданов и компания, громяща президента Радев за поканата към Путин да присъства на честването на 3 март догодина, този аспект на темата е изчерпан. Но другото, от което атлантическите вопли са само детайл, е нещо много повече от подозрително - нагло и срамно е. Става дума за организирана непрекъсваща атака срещу президента. Помислете само за краткото време, откакто Радев помете като цунами кандидатката на Бойко Борисов, какви ли не кусури му търсят, в какви ли не грехове го обвиниха. Другият - с шарещите оченца, се възмути още в самото начало, че му губят времето с полагането на клетвата пред Народното събрание. Като махленски клюкарки одумват жена му - с каква рокличка била, какви пантофки обула, че била много "дълга". Така говорят обикновено завистливи мъже, чиито булки са трътлести и мустакати.
Добре е, че засега Радев подминава тези сплетни като крайпътни камъни. Не дай боже, веднъж да им уйдиса - куртулисване няма. Днес ще го притискат да уволни секретаря си по сигурността, утре ще го заядат за поканата към Путин. Французите имат един израз за това, че не трябва да показваш слабост: не бива да подлагаш на удари "ventre mou" ("мекото на корема"), т.е. да разкриеш уязвимо място. Стефан Янев си е на мястото като секретар по сигурността, поканата към Путин е в сила, г-жа Радева не се допитва до Валери Симеонов каква рокля да облече, а още по-малко приклекнала ли да ходи, за да не му вади очите с ръста си. Не че това ще охлади ентусиазма на неуморните творци на сплетни и клюки, но както сочи досегашният опит, те се оказват еднодневки.
Не е редно да оспорваме първенството и в това отношение на приемника на знаменития фантазьор и фукльо Тартарен Тарасконски на българска почва - Бойко Борисов. Както Тартарен води въображаеми битки с лъвове, тигри и други зверове, така нашият премиер бори престъпност и корупция, ликвидира опашките по гишетата, обещава да вдигне пенсии и заплати, стига отнякъде да се намерят пари. За това, последното, не може да му помогне дори Божидар Димитров, колкото и да го ръси с уж светена вода: пари се трупат от работеща икономика. А другото е побългарен вариант на качеството на Тартарен на "ненадминат майстор на стрелбата по каскет". За съжаление, с плачевни за народонаселението последици. Нашият Тартарен, за разлика от литературния герой, е завистлив и, като изключим една протоколна прегръдка с президента в самото начало на мандата му, все се опитва да му доказва превъзходството си дори на военна тема с лъжливото си самочувствие на автентичен генерал. То не беше стратегически анализ на приоритетната роля на пехотата (натриване на носа на "льотчика"), то не са напоследък жалванията, как служебното правителство (под президентски натиск, естествено), му връзвало ръцете при избора на боен самолет. Е, то се оказа, че решенията в това отношение са на самото правителство "Борисов" (второто), одобрени от предишния парламент, доминиран от ГЕРБ. Но карай, баламите не са измрели, все някой ще се хване на хленчовете.
Интересно е, като се изприказват и изпишат на тема "грипени" и "задкулисната" роля на президента, каква ще е следващата дъвка. А че ще има още много дъвки, няма съмнение. Важно е да бъдат подминавани като крайпътни камъни както досега.