Днес бият, а утре?
/ брой: 176
Иван ТАКОВ
Всеки има правото и свободата да избира и отстоява възгледите си - леви, десни, центристки, либерални, консервативни... Политическите възгледи, идеите, които човек изповядва, не са повод да бъде използвано насилие срещу него. Тези времена отдавна са отминали. Или поне така се надявах до днес.
Инцидентът с Никола Попстоев е откровена провокация. В последните няколко години съвсем ясно и отчетливо се вижда във все по-силно разделеното ни общество градация на напрежението. Провокациите стават все по-остри. Ние няма да се поддадем, няма да отговорим на насилието с насилие. Докъде ще стигнем така - днес бият, утре може да убият някого.
За някои Девети септември е спорна дата - добре. Ние сме против Луковмарш. Но не ходим да бием никого от участващите в шествието. Нито скверним паметници. Когато човек не е съгласен с нещо, има цивилизовани начини да го изрази с аргументи. Нито Девети септември, нито което и да е историческо събитие от миналото ни може да е повод за насилие между нас в 21 век!
Пътят към по-доброто бъдеще за България и обществото ни не минава през омраза и разделение. В словото си на Братската могила говорих за погрешната дясна политика в България и Европа, която ражда расова омраза и фашизъм. А фашизмът и войните не са решение за света, в който живеем. Ясно заявих, че не сме се събрали на Братската могила, за да говорим с омраза. Да мразиш е път без изход.
В началото на Борисовата градина, неслучайно наричан Парка на Свободата в миналото, ни "гледат" младите и дръзки революционери, които осъществиха идеала си. Умряха за него. Това са лицата на революцията. Мечтателите! Вгледайте се, когато минавате оттам, как ни наблюдават тези каменни лица. Те ни питат: Как е България, накъде вървите? Какво да им отговорим днес, 78 години след Девети септември...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.