Дискусията за еврото е като спор между футболни агитки

Непрекъснатото хвърляне на съмнения в обществото в коректността на данните за бюджета на държавата и за критериите за еврозоната дестабилизира България. Това алармира в интервю за бТВ бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) и бивш служебен министър на финансите Калин Христов. Според него рушенето на доверието в числата е пагубно, а вместо в дебат по въпроса политиците са влезли в битка на футболни агитки.
"За съжаление, дискусията в българското общество по важни теми, каквито са фискалната политика и еврозоната, е паднала на ниво спор между футболни агитки, в който всеки си е дефинирал лозунгите, хвърлят бомбички помежду си, влизат в мелета и фактически не се разбира какво е състоянието на публичните финанси, както и не се разбира каква е възможността България да влезе в еврозоната, която в момента клони към нула", заяви Христов. Според него "много е дестабилизиращо да се съмняваме в данните".
По думите на финансиста е време политиците да "започнат да мислят" и да поставят пред обществото истинските проблеми. "В БНБ използвах често една карикатура. В нея се казва: имаме голяма зала с хора със строги костюми. Влиза техният лидер и обявява: дами и господа, свършихме парите, време е да започнем да мислим. Та, време е да започнем да мислим", каза Христов.
"Това с агитките вреди на всички. В други страни има практика да се назначават панели от "мъдреци" - хора, които да бъдат арбитри в такива ситуации. Трябва да може да се сложи край на този спор по професионален начин", добави финансистът.
"От Нова година насам както управляващите, така и опозицията не спряха да се замерят с некоректни данни и интерпретации за бюджета и еврозоната, за да печелят политическо надмощие. Като последица и двете страни тотално объркаха обществото, като най-лошото е, че опорочиха доверието в числата и във фискалната статистика на България, на която и обществото, и евроинституциите досега са разчитали", смята Христов.
Асен Василев от "Продължаваме промяната" например отказва да признае, че е завишил небалансирано и с дългосрочни последици социалните разходи, които не са по силите на бюджета на държавата при сегашната данъчна политика. В опитите си да изобличи Василев, партията на Бойко Борисов прибягва до най-катастрофичните статистики за бюджета и в същото време отказва да води разговора за социалните неравенства и твърде неравномерното разпределение на икономическите блага в обществото в момента.
Извън политическите битки данните за състоянието на публичните финанси показват чувствително влошаване и спешна необходимост от взимане на мерки за "стягане на коланите". В противен случай България не просто няма да влезе скоро в еврозоната, а може да се изправи пред румънски сценарий с дефицити от по 8-9% от БВП, което в условията на валутен борд според експертите би било драматично, коментира Христов.

Икономист: Дефицитът, а не инфлацията, ще е спирачка

Най-вероятно чисто формално инфлационният критерий за приемане на България в еврозоната ще бъде изпълнен през февруари или март, но "голямата спирачка" по-скоро ще се окаже бюджетният дефицит. Това каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Според него обаче е възможно и дефицитът да не е проблем, защото според Маастрихтските критерии страната не трябва да е в процедура по свръхдефицит и е възможно Европейската комисия да вземе предвид само данните за предходен период.
На този етап изглежда доста невероятно правителството да успее да изготви бюджет с 3% дефицит, и то заради условията, които само си е поставило, смята икономистът.