Диря в науката и политиката

След броени дни, на 8 февруари, акад. Благовест Сендов щеше да навърши 88 години. Не успя. Дори в края на миналата седмица са го видели в БАН - жизнен, пъргав, енергичен. Който го познава, знае, че такъв е бил винаги.    

Ако помолите днес българи, неизкушени в науката, да назоват име на известен наш изследовател, за друг може и да не се сетят, но Сендов ще назоват непременно. Човек известен - и като математик, и като политик. Роден е в Асеновград, през 1949 г. завършва с отличие гимназията там. Поради буржоазен произход му се налага да поработи в отдел "Чистота" в София, получава жителство и става студент в Софийския университет през 1952 г. После - от 1958 г. е асистент на акад. Никола Обрешков. Кандидат на науките от 1964 г., професор от 1968 г., чл.-кореспондент от 1974, академик (1981). Малцина знаят, че Благовест Сендов става най-младият професор у нас и най-младият ректор - оглавява Софийския университет от 1973 до 1979 г. Специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва (1961). Преподава в СУ числени методи и електронно-сметачни машини и програмиране, пише първите учебници в тези области, издава ги над 30 години. Пише трудове по т.нар. теория на апроксимациите. Става известен в световните математически среди. В университета за пръв път въвежда тристепенно обучение по математика (днес трите степени са бакалавър, магистър и доктор).  

От 1986 г. до 1988 г. Сендов е председател  на Комитета за наука при Министерския съвет, където се въвежда за пръв път финансиране на научни проекти. Възхваляван е за реформата в средното образование, въведена експериметално ("Сендовата система"), която развива обучението по математика, но пък е критикуван, че възпитаниците й изостават в останалите дисциплини.  

След успехите си в Института по математика на БАН Благовест Сендов става зам.-председател на академията през 1982 г. и сменя акад. Ангел Балевски на поста председател на БАН през 1988 г. В последните години преди Прехода е критикуван за монополизъм в науката, след 1990 г. пък за пристрастие към десницата. През 1991 г. обаче Общото събрание на академията го освобождава предсрочно.

Все пак, най-известен за масовата публика Сендов си остава като председател на Народното събрание (1995-1997 г.) и след това зам.-председател на НС до 2003 г. Депутат е бил 6 мандата - от 1986 до 2003 г. Крилатите му фрази като шеф на парламента се повтарят и до днес, за някои от тях е бил дори критикуван. В годините 2003-2009 г. е посланик на България в Япония.

Интересен е пътят към върха, не самият връх 

Из последното, непубликувано интервю на учения, дадено за ДУМА

Интервю на Мария Мушкарова

- Академик Сендов, кога за първи път ви завладя магията на математиката? От кого наследихте дарбата си?

- Брат ми Стоян беше 3 години и половина по-голям от мен, но аз се стремях да разбера какво пише той в тетрадките си. На 4 години проумях как се назовават последователните цели числа и представянето им чрез десетичната позиционна система. Що се отнася до наследяването, майка ми е била отличничка по математика в колежа и е мечтала да следва инженерство. Но статистическите изследвания в математическите факултети показват, че най-често математическият талант на професора се предава на неговия зет. Аз не съм имал жена с баща математик.

- Достойнство, което най-много цените?

- Честност и трудолюбие.

- Вашата любима мисъл, девиз?

- Всичко може да стане, но не всеки може да го направи.

- Коя е вашата най-главна надежда?

- Човечеството да помъдрее, за да не се самоунищожи.

- Прекланяте ли се пред нещо?

- Да, пред майчинството.

- Най-почтената добродетел коя е?

- Да съзнаваш, че си като другите, а може би по-лош.

- Любима музика, певец?

- Обикновено математиците са добри музиканти. Чувал съм, че на Питагор принадлежи сентенцията "Музиката се е родила, когато шумът се оженил за математиката. Брат ми Стоян свиреше на цигулка, аз свирех на тромпет в гимназиалната музика, без видими успехи. Като студент се увлякох в събирането на плочи и винаги, преди да тръгна за изпит, си пусках "Кореолан" на Бетовен.

- На коя човешка черта държите най-много?

- Честността.

- Ваш недостатък?

- Трудно се избира при голямо разнообразие. Един недостатък - мъчно прощавам.

- Кой е най-високият житейски връх, към който сте се стремили през годините?

- Трудно е да кажа кой е бил най-високият връх през дългия ми живот. Когато силно се стремя към нещо, то е най-високият връх за мен в момента. Съгласен съм с твърдението, че по-интересен е пътят към върха, а не самия връх.

- За какво мечтае днес академик Сендов?

- Не съм мечтател, но имам желание да стигна до края на живота си така, както пристигам на летището след дълъг полет и виждам, че багажът ми не се е загубил.

- Как живеете днес?

- Първите дни от седмицата работя в кабинета си в Института по информатика и комуникационни технологии на БАН. Последните дни от седмицата прекарвам в ранчото си край язовир "Бакър дере". Обичам да пътувам и се радвам на интересни покани за конгреси и конференции. Имам фиксирани обеди и вечери в определен ден на седмицата или месеца с приятели и колеги, които са важна част от живота ми.

- Има ли ИСТИНА, от която ви боли?

- Има, разбира се. Истината, че активното ми участие в политическия живот не бе успешно, е такъв повод.

- С какво искате хората да ви запомнят?

- Всекиго запомнят с делата му. Помни се за доброто и лошото.

- А вярващ ли сте?

- Възпитан съм в християнската култура. Кръстен съм в Българската протестантска църква. Баща ми и майка ми са от протестантски семейства и бяха искрено вярващи. Като дете редовно ходех на църква и на неделно училище. Вкъщи беше задължително четенето на молитва преди ядене и четене на глави от Библията преди лягане. Прекланям се пред Българската православна църква, защото тя е духовната опора на България. Аз не вярвам в задгробния живот. Вярвам, че съм длъжен да бъда човечен.

- Плаши ли ви смъртта?

- Инстинктът ми за самосъхранение работи нормално, но в годините се старая да свиквам с мисълта, че краят приближава. Иска ми се той да дойде неусетно.

- Според вас, куца ли нещо в днешното ни образование?

- С тревога наблюдавам ентусиазма, с който в съвременния свят образованието се превръща в голям печеливш бизнес. Тъжно ми е, когато ярки и успешни труженици на педагогическия фронт оценяват тази тенденция като велико постижение на пазарната икономика, а всемогъщи политици я подкрепят със закони, с които освобождават държавата от задължението да плаща за възпитанието на бъдещите си граждани. Разбира се, образованието трябва да задоволява и се съобразява с нуждите на бизнеса, но е трагедия превръщането на образованието в бизнес. 

- Споменахте ми, че имате родствена връзка с Никола Вапцаров. Каква е истината?

- Знам го от Мая Вапцарова, че сме братовчеди. Моята майка ми е казвала, че дядо ми Благо е бил близък с бащата на Никола Вапцаров, когато е живял в Банско.