Дипломацията е и изкуство

Юрий Николаевич Исаков е роден на 18 март 1948 г. Завършва висшето си образование през 1971 г. в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). От 1971 г. до 2000 г. заема различни дипломатически длъжности. 2000-2004 г. е заместник постоянен представител на Русия към ООН в Ню Йорк. А през периода 2004-2008 г. е посланик за специални поръчения. От август 2008 г. е посланик на Руската федерация в Република България.



"Да си дипломат е не само трудно, но и интересно. За себе си не бих си пожелал друга професия."


"И ние, и нашите български партньори сме убедени, че изграждането на газопровода ("Южен поток") ще се осъществява строго в съответствие с набелязания график и първите доставки на газ в Европа по него ще започнат още в края на 2015 година."



- Ваше превъзходителство, на 10 февруари руската дипломация чества своя професионален празник. Не са много държавите, където има такъв празник, и съществуването му показва високото обществено признание в Русия на професията ви. Трудно ли е да си дипломат днес?
- В нелеката обстановка на международната сцена през последните години Русия, както и подобава на голяма и влиятелна държава, действа твърдо, обмислено и премерено, развивайки такива базови принципи на външнополитическия курс като самостоятелност, прагматизъм, откритост, многовекторност, последователно, но без конфронтации придвижване на националните интереси.
Всичко това изисква особени качества от дипломатите, на които им се налага всекидневно да решават нелеки задачи. Смятам, че дипломацията е не просто отговорна и интересна работа, а нещо като изкуство. Необходима е и способност за политически анализ, умение да общуваш с хората, да намираш решение на трудни проблеми, в това число и за сметка на разумни компромиси. Разбира се, не може да се мине без такива качества като психологическа стабилност, толерантност, сдържаност. Много са важни общата култура, кръгозорът, умението "да държиш ръката на пулса" на световния художествен процес, без значение дали това ще е литературата, музиката, киното или театърът. Но, разбира се, да си дипломат е не само трудно, но и интересно. За себе си не бих си пожелал друга професия. В страната ни Московският държавен университет за международни отношения (МГИМО) се смята за ковачница на дипломатически кадри. И вашият покорен слуга, и много мои колеги в посолството ни в София са завършили този вуз. Именно през студентските години в МГИМО или в някой друг университет се залагат основите, които, смесвайки се с опита от практиката, получаван преди всичко в работата на "полето", позволяват постепенно да се формира реалният дипломат.
- Това лято се навършват и 135 години от установяването на дипломатически отношения между Русия и България. Предвижда ли се по-тържествено честване?
- За честването на 135-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Русия и България е подготвен солиден план от мероприятия. Очакваме централното събитие да бъде общата фотодокументална изложба от архивите на външнополитическите ведомства, която едновременно ще бъде открита в Москва и София. Планира се издаване на юбилейно пощенско-филателно издание и организиране на конференцията "Русия-България: 135 години заедно". В София ще бъде организирана и кръгла маса "Русия-България: символите на духовното единство".
Предвидена е също така организацията на младежки студентски форум "135 години дипломатически отношения България-Русия. Исторически постижения, състояние, перспективи". В мероприятието ще участват студенти и аспиранти, обучаващи се в Русия и България по специалността "Международни отношения". В неговите рамки ще бъдат организирани срещи с дипломати, учени-международници и известни обществени дейци, работещи на нивата на руско-българската дружба.
- Живеем в напрегнати времена. През последните години не само политиката, но и икономиката се превърна в истинско бойно поле. Какви са вашите очаквания за бъдещето на "Южен поток" и на АЕЦ "Белене"?
- Наистина е трудно да не се съгласим с това, че в съвременния свят икономическите интереси във взаимоотношенията между държавите често излизат на преден план. В тази връзка все по-голямо значение придобива и икономическият вектор в дипломацията. Добре е известно, че отношенията, подкрепени със солидна търговско-икономическа база, по-малко се влияят от политическа конюнктура и съответно имат по-стабилен характер.
Ние разглеждаме и през тази призма реализираните съвместно с партньорите стратегически проекти, към които, без съмнение, се отнася "Южен поток". Изграждането на газопровода ще спомогне за диверсификацията на маршрутите за доставка на "синьото гориво" в Европа, за повишаване на надеждността на осъществяването им за сметка на изключването на транзитните рискове. От това, разбира се, ще спечелят всички: и Русия като надежден и отговорен доставчик, и европейските страни, чиято енергийна сигурност качествено ще се укрепи, и, разбира се, България - за сметка на немалките транзитни сборове и гарантираните дългосрочни доставки на газ. Към това аз бих добавил мощния катализаторен ефект на проекта за цялата българска икономика: хиляди нови работни места, милиардни инвестиции, приток на нови технологии.
През октомври миналата година беше даден старт на изграждането на българския и сръбския участъци от "Южен поток". Одобрена беше Оценката на въздействието върху околната среда на морския сегмент на газопровода и бяха подписани първите договори за доставка на оборудване за изграждането му. Както е известно, сега върви конкурс по избиране на изпълнител, който да извърши строително-монтажните дейности, върви процесът на отчуждаване на земи, необходими за проекта и т.н. В същото време върви диалогът между Русия и Европейската комисия в рамките на специално създадената работна група по въпросите за експлоатацията на "Южен поток" в условията на "Третия енергиен пакет" на Европейския съюз.
И ние, и нашите български партньори сме убедени, че изграждането на газопровода ще се осъществява строго в съответствие с набелязания график и първите доставки на газ в Европа по него ще започнат още в края на 2015 година.
По отношение на АЕЦ "Белене" бих искал още веднъж да подчертая, че съдбата на този проект е в ръцете на българското ръководство. Доколкото ми е известно, на Българския енергиен холдинг е поръчано да направи допълнителен финансово-икономически анализ, на базата на който правителството на България ще вземе решение за перспективите на рестарта на "Белене". Ние, разбира се, се надяваме на прагматичен неполитизиран подход на София към този взаимноизгоден проект, чиято реализация би дала изключително мощен импулс за развитието на България.
- Няма как да избегна и въпроса за положението в Украйна. Русия е заинтересована страна от случващото се в нейния голям съсед. Какъв сценарий в развитието на кризата там, според вас, би бил най-справедлив както за самите украинци, така и за цяла Европа? В тази връзка как ще коментирате обвиненията от страна на ЕС, че страната ви носи отговорност за тази криза, тъй като е оказала натиск върху Киев, заради който Украйна се отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз?
- Няма съмнение, че съдбата на Украйна винаги е била и ще бъде небезразлична за Русия. Хилядолетни родствени връзки свързват народите на нашите страни. Ние в пълен смисъл сме хора от една кръв. Някога нашите общи предци са основали Киев, който неслучайно наричат майка на градовете руски, заедно приехме православното кръщение във водите на Днепър. Оттогава са изминали повече от хиляда години - периодите на икономически и културен просперитет са се сменяли с тревожни и кървави времена. През цялата история русите и украинците се е случвало да бъдат в границите на различни страни, след това отново са се обединявали в едно общо отечество, без значение дали е Киевската Рус, Руската империя или Съветският съюз. Най-важното обаче е в това, че нашите в пълния смисъл роднински, да не говорим за емоционалните, менталните връзки, никога не са прекъсвали.
Затова, разбира се, в Русия трудно може да се намери човек, който да е безразличен към случващото се през тези дни в Украйна. Без преувеличение целият руски народ, от президента до редовия гражданин, с напрегнато внимание, с тревога и болка наблюдава развитието на ситуацията. Както знаете, на украинската страна неведнъж е предлагано да вземе пълноценно участие в процесите на интеграция на пространството на бившия СССР. Очевидно е, че от такова решение на Киев биха спечелили всички. При това то съвсем не предполагаше отказ от задълбочаване на двустранното сътрудничество нито на нас самите, нито на нашите украински съседи, с Европейския съюз. А най-важното е, че Русия винаги се е ръководила и се ръководи от факта, че Украйна е независима държава, и само нейният народ има правото да избира пътя на собственото си развитие. Намесата във вътрешните работи от страна на който и да било е недопустима.
Изказванията на нашите партньори от ЕС (и между другото, не само от ЕС, което само по себе си е странно, като се има предвид същността на проблема), че видите ли, свободният избор на украинците може да означава само избор в полза на евроинтеграцията, предизвикват най-малкото недоумение. Такъв подход, заедно с праволинейното и далеч не безпристрастно участие на някои чуждестранни политици в украинските събития, граничи с откровеното игнориране на основните принципи на международното право. На този фон измислените обвинения за "натиск", който уж Русия прилага спрямо Украйна, са очевиден стремеж, както казват при нас, да се прехвърли проблемът от болната глава на здравата, демонстрация на откровени двойни стандарти.
- Смята се, че руската дипломация има огромен принос за недопускане на военен удар срещу Сирия и осъществяване на международната среща Женева-2. Ще успее ли обаче дипломацията да загаси огъня на гражданската война в тази страна?
- Руската дипломация, заедно с нашите западни, преди всичко американски партньори, успя в известна степен да намали напрежението около Сирия. Бавно и доста трудно, но все постигнахме преговори между сирийските власти и опозицията в рамките на конференцията "Женева-2". Всички тези позитивни стъпки станаха възможни благодарение на колективните усилия и на страните членки на Съвета за сигурност на ООН, и на конструктивните намерения на официален Дамаск заедно със здравомислещата част на опозицията, и на личния принос на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, специалните представители на ООН в Лигата на арабските държави Ладхар Брахими и Кофи Анан. При нас, както и, надявам се, за нашите партньори има ясното разбиране, че засега е рано да се успокояваме. Напротив, именно сега е необходимо да засилим общите си действия, целящи успокояване на ситуацията, заедно да уговаряме противоборстващите страни да разберат безалтернативността на политическото урегулиране.
Доколко успешни в крайна сметка ще бъдат тези инициативи и ще успеем ли окончателно да спрем кръвопролитието в Сирия с помощта на дипломацията, ще покаже времето. Ясно е едно: съдбата на страната трябва да се решава по пътя на националния диалог от самите сирийци без намеса отвън. Ние виждаме задачата си в това да помогнем на правителството и опозицията в Сирия да намерят допирни точки и да изработят приемливи за всички сирийци решения.



За начало на дипломатическите отношения между Русия и България се смята 7 юли 1879 година. В историческите архиви няма формален акт за установяването на дипломатическите отношения между двете страни след Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България от османско робство. Известно е обаче, че с Височайша заповед №11 от 13/25 септември 1878 г. на МВнР на Русия статският съветник А.П.Давидов е "назначен за дипломатически агент и генерален консул в България и за отлична служба е произведен в действителен статски съветник". През 1886 г. във връзка с Източната криза дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Възстановени са отново през 1896 година. През 1915 г. по време на Първата световна война, в която България участва на страната на Тройния съюз, дипломатическите отношения са прекъснати отново.
Дипломатическите отношения между СССР и България са установени отново през 1934 г. на равнище мисии (с размяна на телеграми между министъра на външните работи на България и народния комисар на външните работи на СССР от 11 и 23 юли 1934г.). На 5 септември 1944 г. във връзка с това, че по време на Втората световна война България е съюзник на фашистка Германия, правителството на СССР с нота уведомява българското правителство за прекъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война.
Дипломатическите отношения са възстановени след размяната на писма между заместник председателя на Съюзната контролна комисия в България и председателя на Министерския съвет на България от 14 и 16 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. е постигнато споразумение за преобразуването на мисиите в посолства.
През декември 1991 г. посолството на СССР е преобразувано в Посолство на Русия.



През октомври миналата година беше даден старт на изграждането на българския и сръбския участъци от "Южен поток"


Докато София още умува за АЕЦ "Белене" Унгария подписа споразумение с Русия за изграждането на два реактора в АЕЦ "Пакш", която е единствената в страната. Унгария ще получи заем от 10 млрд. евро от Москва, а сумата се равнява на около 80% от разходите, необходими за строителството