Дилма и бунтът на бразилците

Дойче веле

65-годишната Дилма Русеф е човек, за когото трудът е повече от хоби. За работохолик като нея е особено трудно да се примири с масовите протести на сънародниците си. На тях Русеф посвещава цялата си воля и енергия.
Президентката на Бразилия Дилма Русеф е свикнала на тежки изпитания. Тя преживя партизанската война срещу диктатурата и трите години в затвора, оцеля след изтезанията и електрошоковете, на които е била подлагана в продължение на 22 дни, а накрая се пребори и с рака на лимфните възли. Публично тя никога не се оплаква, но фактът, че бразилците сега са се вдигнали на масови протести тъкмо срещу нейното правителство, очевидно я наранява.
На официалното откриване на футболното първенство за Купата на конфедерацията зрителите на стадиона масово освиркаха Дилма - тъкмо нея, която цял живот се е борила за това хората да имат възможност свободно да изразяват мнението си. В тази изключително неприятна ситуация Дилма Русеф излъчваше такава безпомощност, че президентът на ФИФА Сеп Блатер се видя принуден да помоли на развален португалски за повече уважение към президентката. Това обаче предизвика още по-силни дюдюкания. Вследствие на което Дилма дори не изчете дългата реч, която беше подготвила за откриването на първенството. Откри го набързо с няколко думи и веднага напусна стадиона.

Двете най-влиятелни жени на планетата, според класацията на сп. "Форбс"

Дилма Русеф преживява в момента най-тежката криза в своята досегашна политическа кариера. През 2012 година тя се радваше на 72% одобрение, а през тази година списание "Форбс" я нареди на второ място след Ангела Меркел в класацията на най-влиятелните жени на планетата. Дълго време всички я почитаха като най-подходящия наследник на президента Лула да Силва, наричан "баща на бедните".

Реакцията на Дилма

Именно поради тази причина всички бяха в напрегнато очакване да видят как ще реагира Дилма на масовите протести в почти всички бразилски градове. Дали ще се опита да омаловажи случващото се, за да успокои страстите - така, както обичат да правят повечето бразилски политици? Или пък ще напада и клевети демонстрантите, както стори Ердоган в Турция? Дилма Русеф избра третия път: тя реши да се бори. За благоразположението на хората от улицата. И за победа в президентските избори през идната година.
За разлика от Лула да Силва, Дилма Русеф се ползва със славата на технократ - ораторските й умения не са чак толкова силно изявени. Докато Лула увличаше хората с огнения си темперамент, Дилма, която беше шефка на канцеларията му, беше отговорна за това финансите да се намират в пълен ред. По време на пресконференцията миналия вторник обаче тя показа, че е способна да бъде и харизматична. Пред събралите се журналисти Дилма каза, че протестите дори я радвали, защото й напомнят за нейните политически корени от времето на протестното движение.
"Гласовете от улицата показват истинската стойност на нашата демокрация, в която хората познават правата си и се борят за тях. Искам да им кажа, че нашето поколение много добре знае каква цена платихме, за да постигнем това", заяви Дилма.
Естествено, зад топлите думи се крие съвсем прагматична стратегия. След неприятното преживяване на футболния стадион Дилма Русеф явно е анализирала съвсем детайлно как да се държи в тази необичайна за нея ситуация. Засега й помага това, че на този етап протестите не са насочени пряко срещу правителството. На прицел са губернатори на отделни щати, кметове на градове и органите на законодателната власт. Хората в Бразилия смятат, че именно в тези среди съществува най-голямата корупция. Затова и сметката на Дилма е ясна: тя не иска да дава на протестиращите никакви поводи за обвинения срещу нея лично. Дилма дори вече се опита да убеди някои от поставените под натиск политици, например кмета на Сао Пауло Фернандо Хадад и губернатора на щата Рио де Жанейро Сержио Кабрал, да направят отстъпки пред демонстрантите, за да успокоят обстановката.

Малка отсрочка

В пет града, включително и в провинциалните столици Ресифе и Порто Алегре, местните власти вече взеха решение да намалят цените на градския транспорт. Именно поскъпването на превоза отприщи масовите протести. Разбира се, подобни отстъпки не са възможни без финансова помощ от страна на държавата. Дилма знае това и вече направи съответните обещания. Това ще й осигури известна отсрочка, но проблемите на Бразилия няма да намалеят.
Икономиката на пробудилия се икономически гигант вече не отбелязва онзи приказно висок стопански прираст от времето на Лула да Силва. Започва да се пропуква и въведеният от Лула и продължен от Дилма модел на "консервативна икономическа политика, съчетана с активни социални програми". Инфлацията, която парализираше страната до началото на новия век, сега отново заплашва да се появи. И докато градовете хвърлят луди пари, за да покажат по-модерно лице по време на предстоящите големи спортни събития, много хора се опасяват, че скоро няма да могат да живеят в тях.
Онези, които сега протестират, са всъщност привърженици на Дилма. Те недоволстват заради ненужното пръскане на пари по онези мегаломански проекти, с които доскоро правителството на Дилма истински се гордееше. Протестите продължават...