Дилемата на спестяващите

Повечето международни финансови кризи, които са възникнали през последните 200 години, бяха резултат от деформации, породени от прехвърляне на капитал от държави с високо ниво на спестявания към такива с малки спестявания, пише Майкъл Пети в анализ за Project Syndicate, цитиран от Investor.bg.

Настоящата европейска криза е поредният подобен случай, смята Пети. За около едно десетилетие капиталът от страни с големи спестявания като Германия се изля в държави с ниско ниво като Испания. Последвалото нарастване на дълга създаде допълнителен натиск и сега икономиката на Европа е принудена да търси нов баланс.

Ако търсенето на ново равновесие се случваше само в Испания и останалите държави с ниски спестявания, резултатът, както предупреди преди 80 години Джон Мейнард Кейнс, трябва да бъде много по-висока безработица.

Дали високата безработица ще остане ограничена до страни като Испания или евентуално ще се прехвърли към тези като Германия зависи от това дали първите ще запазят еврото.

Макар че относителното състояние на спестяванията в Германия и Испания изглежда потвърждава културни стереотипи, нивото на националните спестявания има малко общо с културните тенденции. Всъщност те до голяма степен отразяват външните и вътрешните политики, които определят нивата на потребление на домакинствата.

Разбира се, общото ниво на потребление в страната е обратната страна на монетата при нивото на спестяванията.

Без демографската картина, която се променя бавно, има 3 фактора, които до голяма степен обясняват разликите в нивата на потребление в отделните държави.

Първата и най-важна е делът на националния доход, който домакинствата задържат за себе си. В държави като САЩ, където домакинствата задържат голям дял от това, което произвеждат, нивата на потребление са относително високи спрямо брутния вътрешен продукт. В страни като Китай и Германия обаче, където компаниите и правителството задържат непропорционално висок дял, нивата на потребление на домакинствата са може би съответно по-ниски.

Вторият фактор е неравенството в доходите. Докато хората забогатяват, потреблението им нараства по-бавно от тяхното състояние. И като се увеличава неравенството, нивата на потребление по принцип намаляват, а нивата на спестявания по принцип нарастват.

На последно място е желанието на домакинствата да заемат средства, за да увеличат потреблението, като то обикновено е обусловено от усещането за тенденциите в благосъстоянието им. Тъй като стойността на акциите, облигациите и недвижимите имоти в Испания нарасна силно в годините преди 2008 г., испанците се възползваха от нарастващото си състояние, за да заемат средства и да увеличат потреблението.

Но това не е цялата история. Нивата на потребление могат да бъдат обусловени и от външните политики, които засягат тези 3 фактора.

Например споразумението в края на 90-те години на ХХ век между германското правителство, компаниите и профсъюзите, което имаше за цел да създаде вътрешна заетост чрез задържане на дела на заплащането като процент от БВП,  увеличило автоматично нивото на спестявания в страната. Големият търговски дефицит на Германия в последното десетилетие на миналия век впоследствие се превърна в огроме.

Тъй като испанският стоков сектор се сви в отговор на разширяването в Германия, тя можеше да отговори по един от трите възможни начина.

Първо, Испания можеше да откаже да приеме търговския дефицит или чрез въвеждането на протекционистични мерки, или чрез девалвиране на валутата си.

Второ, тя можеше да поеме излишъците в германските спестявания, като остави безработицата да се повиши и местните производители да уволнят работници (тъй като нарастващата безработица понижава нивото на спестяванията). Накрая испанците можеха да вземат назаем излишните германски спестявания и да увеличат потреблението и инвестициите.

Разбира се, Испания нямаше законно право да приложи първата възможност заради членството си съответно в Европейския съюз и еврозоната, а не е изненада, че не бе склонна да избере втората. Това ѝ остави само третата възможност.

Испанците вземаха значителни заеми преди кризата, за да увеличат както потреблението, така и инвестициите, като по-голямата част от последните се насочиха към разточителни проекти в инфраструктура и недвижими имоти. Това продължи до 2007-2008 г., когато нивото на испанския държавен дълг стана прекалено голямо.

Но докато Германия не абсорбира собствените си излишни спестявания и не осигури желания ръст на спестяванията в Испания, последната продължава да е изправена пред изброените по-горе възможности. След като вземането на средства назаем вече не е възможно, Испания или трябва да се намеси в търговията, което предполага напускане на еврозоната, или да приеме, че в продължение на много години безработицата ще остане висока, докато заплащането не се понижи значително, за да се получи аналог на обезценка на валутата.

Това е ключов момент. Страните с ниски спестявания не могат лесно да извършат корекция, без това да се случи и в държавите с високи нива на спестявания, защото техните ниски спестявания може да са следствие от високите спестявания в чужбина. В крайна сметка спестяванията и инвестициите трябва да бъдат в равновесие в световен мащаб и ако деформациите в политиките доведат до увеличаване на спестяванията в една страна с по-бързо темпо от това на инвестициите, обратното може да се случи в която и да е точка на земното кълбо.

С други думи нивото на спестявания в Испания и други държави с търговски дефицити в Европа трябва да намалеят, след като деформациите в политиката увеличат нивото на спестявания в Германия.

На теория излишните германски спестявания биха могли да напуснат Европа, но като се има предвид високите спестявания в Азия, които на свой ред трябва да бъдат абсорбирани главно от САЩ, както и от ограниченията, наложени върху еврото, е почти неизбежно излишните германски спестявания да бъдат изнесени в останалите европейски държави.

Германия би трябвало да се притеснява за затрудненията при корекциите в Испания, тъй като последвалият ръст на безработицата в Европа ще бъде поет основно от иберийската държава, освен ако испанското правителство не ускори процеса на приспособяване чрез напускане на еврозоната и девалвиране на валутата. В този случай Германия бе поела удара от повишаването на безработицата.

И в това не би имало нищо неочаквано. След като държавите с търговски дефицити предприемат активни мерки, обикновено тези с излишъците поемат най-тежкия удар от международните кризи, породени от търговските дисбаланси и капиталовите потоци.

Колкото повече нараства политическото напрежение в страните с малки спестявания, толкова повече се увеличава риска те да напуснат еврозоната, увеличавайки цената, която Германия ще трябва да плати за деформираното си ниво на спестявания.