Диктатурата на слугинажа

Навръх Деня на независимостта на България пред Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" се развяха американски знамена. Да, точно така - американски. Разпространените снимки, за ужас на платените чужди агенти, предизвикаха невероятно възмущение в мрежата, което е знак, че в съзнанията на много хора все още е останала сила за съпротива срещу безумието, което се опитват да ни наложат като вечен диктат. По-късно се оказа, че американските знамена са част от снимането на филм, но това прави случката дори още по-показателна. Защо пък избраха точно 22 септември за тези снимки? Не е ли това метафора на отношението на новото геополитическо статукво към нашата държава - пълно пренебрежение, тотално незачитане и абсолютен непукизъм за нашите празници и тържества. За нас изобщо.
Представете си само какво щеше да стане, ако руски филмов екип бе снимал и на такъв тържествен празник се бяха развели руските знамена. Членове на Реформаторския блок щяха да ходят и да грачат истерично пред библиотеката със заплахи да се самозапалят или поне да се лишат от следобедна закуска в знак на протест срещу диктатора Путин. Лумпен-историци в тежка зависимост от чужди грантове щяха да дават мракобесни интервюта от екраните на телевизията и да си скубят косите в ефир как България стене под кървавия гнет на Кремъл. Васко Кръпката щеше да обяви, че от ужас са му се цепнали още един чифт дънки, а Иво Инджев щеше да обяви, че Путин му се е явил насън и заради това са му тръгнали киселини.
Пак ще ви припомня обаче. Хората реагираха на това погазване на празничния ден, което говори, че битката срещу паметта все още няма шанс. В страната, която е троянският кон на Вашингтон в ЕС, само някакви случайни хора обичат да говорят, че сме в зависимост от Кремъл. В държавата, в която всички припкат при американския посланик (обикновено треторазреден вашингтонски чиновник) и го гледат полуобожателно в очите, докато му целуват ръцете, да твърдиш, че страната е под ботуша на Русия, е имитация на смелост. Въпреки че от триста километра се вижда, че това не е така. Но когато живееш в диктатурата на слугите, които искат да заслужат хонорарите си, винаги така се получава. Подменен живот и подменена държава. И не само това - подменени ценности. Опитите мръсното да бъде представено за светло, а слугинажът - за гражданска доблест, са най-гнусната подмяна по време на целия преход.
В България винаги се стига до тази ситуация, защото няма истинско усещане за българския дух, за българските стремежи. Срещу нас постоянно се води някаква елементарна игра с чужди политически символи. А гаврата е, че именно осквернителите с кални ръце и истинските поробители заемат най-често позата на независими умове и съвести, въпреки че са елементарни лакеи, и то от най-ниско платените. Но това, че псевдорадетелите за българска независимост мълчаха за американските знамена, просто ясно ги разкри. Направо кристално ясно.