Диктатурата на невежеството

Изборите в България са достойни за Книгата на Гинес. Те се превърнаха в някакъв политически и организационен кошмар, който бе предизвестен като наближаващо природно бедствие.
Невероятно слабата организация, абсолютната липса на опит в кадрите на ГЕРБ, умишленото усложняване на избория процес и протоколите станаха причина за безкрайни опашки пред изборните секции, за скандали и много отказали се избиратели.
А не беше ли точно това тайният замисъл?
Още откакто на дълги като магистрала "Тракия" заседания на Народното събрание ГЕРБ силовашки наложиха избирателен кодекс по техен маниер, всички знаеха, че те тъпчат с парламентарните ботуши, за да си гарантират служебната победа на вота. Но едва ли и в най-сюрреалистичните сънища на опозицията някой е очаквал изборната полицейщина да достигне такива размери.
Всъщност организационният хаос трябва да бъде тълкуван като умишлено посегателство срещу демокрацията. ГЕРБ напълниха изборните комисии с хора, които трудно си пишат дори имената и представа си нямат от целия процес. Това беше целенасочен саботаж на идеята за свободен вот.
И именно умишленото невежество, хората с полицейски ръце и ботуши станаха причина за нещо невиждано в историята на изборите досега - хора, които махат с ръка и се отказват да упражнят правото си на глас. Всички имаха усещането, че се опитват да ги накарат да играят в предварително нагласен филм, в чужда и неприятна игра, но с отказа си те само затвърдиха у режисьорите идеята, че могат да правят каквото си искат.
Това също е рекорд за черната версия на "Гинес". Защото, когато унищожиш идеята за свободни избори, можеш да кажеш сбогом на държавата изобщо.
В действията на ГЕРБ можем да разчетем самодоволството на разпасалия се хулиган, на самозабравилия се феодал, на хората, въобразили си, че никога няма да пуснат властта и, ако трябва, със сила, машинации, интриги и манипулации ще се държат на върха на вълната.
Но тази диктатура на невежеството и на ботушите не може да трае вечно. Защото злият умисъл срещу демокрацията няма вечен мандат. Защото въпреки отчаяните усилия на властта да се опитат да приклещят свободните хора в ъгъла и напълно да обезличат гласа им, те не успяха да пласират своя зализан кандидат още на първи тур. И заради това техните хвалби ще звучат фалшиво и нелепо. Защото победата с полицейски ботуши не е истинска победа. Това е временен триумф на самозабравилите се, но никога не може да бъде траен и спокоен.
С други думи, диктатурата на невежите не може да подсигури вечна власт. Може единствено да предизвика своето собствено самосрутване.