Диалогът е в основата на успешната работа

Д-р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ е роден на 25 юни 1967 г. в София, в семейството на известния кинокритик, журналист и писател Иван Стоянович и известната театрална и филмова актриса Ани Бакалова. Брат му Димитър е сценарист и автор на предавания. Петър Стоянович има три деца. Възпитаник е на Немската гимназия в София. Следва "Германистика" в СУ "Св. Климент Охридски", завършва "Обща история" и "История на Източна и Югоизточна Европа" във Виенския университет. Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен "магистър по философия" и докторска степен "доктор по философия" на Виенския университет. Бил е парламентарен секретар и началник на кабинета на министъра на външните работи (1998-2001), международен секретар на СДС (2001-2003), политически секретар и председател на "Движение Гергьовден" (2004-2009). От 2009 г. е журналист и автор на научна литература. Владее английски, немски и руски език. Хоби - подводен риболов, лов, кулинарство.

Цитат
Готови сме да се вслушаме във всяко експертно мнение

- Господин Стоянович, неотдавна се състоя първото заседание на Обществения съвет към министъра на културата, на което са били поставени много основни и конкретни въпроси. Кои от тях, според обобщението от срещата, ще се разглеждат приоритетно?
- Първото заседание на Обществения съвет премина в добър тон и диалогично, което ме кара да мисля, че ще има и практически резултати. Разчитаме много на мнението на хората, които са включени в него, а те са близо 40 души. Готови сме да се вслушаме в експертното мнение на всеки от тях. Една от първите теми, които ще се обсъждат на съвета още през септември, е за необходимостта от промени в Закона за културното наследство и бюджета за 2014 г. Впрочем от сайта на министерството всеки гражданин може да разбере за темите чрез пълния стенографски протокол - искаме общата ни работа да е напълно прозрачна.
- Според предложени поправки в Закона за вероизповеданията се предвижда собствеността на манастири, храмове и молитвени домове да бъде дадена на БПЦ и другите регистрирани вероизповедания. Част от тях са музеи или паметници на културата, някои от които са под закрилата на ЮНЕСКО - като Боянската църква например. Какво е вашето становище по този въпрос?
- Министерството на културата има готовност да участва в работна група заедно с комисията по култура на Народното събрание, която да огледа от всички страни този законопроект. Трябва да се предпази както недвижимото културно наследство от някои недомислия, така и да се свали появилото се обществено напрежение.
- През 2019 г. един български и един италиански град ще носят званието "Европейска столица на културата". Вече започна благородното състезание между няколко български града. Каква е ролята на Министерството на културата и какво съдействие оказвате на кандидатите, за да се представят по най-добрия начин?
- Министерството на културата е координационен орган на конкурса за избор на български град за "Европейска столица на културата" - 2019, България. Преди няколко дни стартира уебсайт с информация относно процедурата за кандидатстване и избор на български град, на който да бъде присъдено званието "Европейска столица на културата" - 2019. Чрез този сайт могат да се зададат всички въпроси по процедурата. Крайният срок за подаване на документи е октомври 2013 г. Окончателно Съветът на министрите на културата на ЕС ще определи през 2015 г. кой български и кой италиански град ще са столици на културата през 2019 г.
- Казахте, че смятате да направите пълна проверка на предишния мандат. Докъде стигнахте и какво ви впечатли/изненада за изминалите почти три месеца?
- Има неща, които са свършени, и други, които не са. Има много забавени преписки, конкурсите за директори на културни институти са се бавили с месеци и дори с години и сега нашият екип трябва да навакса този голям пропуск. Вече го правим. Най-големият културен проект - Националният музеен комплекс, е повече грандомански, отколкото грандиозен - даже и с името си "БГ Лувър", но щом веднъж вече е започнат, трябва да бъде довършен. В него досега са вложени много пари и време.
- Какво е към момента положението с тази сграда в реконструкция и какво ще бъде изложено в нея?
- През есента на следващата година е първият пожелателен срок, който е възможен за завършването на Националния музеен комплекс. Първо - южното крило не е завършено, от друга страна, няма експозиционен план, няма яснота как и къде той ще бъде обзаведен. Фундаментален проблем е и влагата в помещенията. За експозицията разчитам на работната група от експерти от известни специалисти, които под авторитетното ръководство на акад. Светлин Русев подготвят концепцията.
- Заявихте, че държавата трябва да инвестира в книгоиздаването и филмопроизводството. Бихте ли подкрепили евентуално намаляване на ДДС - като начало поне за детските книги, учебници и помагала или за българската литература, да речем?
- Не е важно дали аз ще подкрепя такова предложение, а дали държавата може да си го позволи. Финансовите разчети засега показват, че намаляване на ДДС за детските книги, учебници и помагала не може да се въведе. Иначе би било прекрасно процентът на този данък в посочените области да е по-нисък.
- Кинодейците имат подробни и обосновани разработки за финансирането на българското кино, за промени в Закона за филмовата индустрия - какво според вас е най-належащо да се направи в тази област?
- Законът за филмовата индустрия ясно казва как и с колко да се подкрепя производството на игрални, документални и анимационни филми. Въпросът е този закон да се изпълнява, за което обаче трябват достатъчно бюджетни средства. За тази година са осигурени 12.7 милиона лева за филмопроизводство.
- Обещахте да търсите пътища за решаването на проблемите на филхармонията и Драматичния театър в Разград. Много градове имат своите проблеми и ще възлагат надежди на вас - ще можете ли на всички да откликнете лично?
- Стремя се към това, защото става дума за българската култура. Винаги обаче въпросът опира до пари, до осигуряване на средства, с които да се подкрепи един или друг сценичен културен институт. Търсим оптималния вариант за решаване на всеки конкретен казус.
- Изразихте готовност да съдействате да се реши проблемът с опасността от провал на проекта за консервация и реставрация на Перперикон. За радост, нашата страна е богата на безценни исторически обекти и артефакти. Какъв би бил по ваше мнение най-справедливият подход при разпределянето на средствата за археологически дейности?
- Имах поредица от разговори, които  допринесоха за това проектът за Перперикон да стартира. Имаше опасност европейското финансиране от близо 4 млн. лева да бъде загубено, но това не се случи и в момента на Перперикон се работи. Обмисляме с моя екип в министерството концепция за бъдещото финансиране на археологическите дейности в страната. Ще чуем мнението на експертите за това кои обекти да се финансират приоритетно.
- В Балчик, когато връчвахте наградите на фестивала "В Двореца", споделихте, че сте предприели конкретни стъпки за решаването на спорния казус с Ботаническата градина. На какъв етап са нещата?
- Разговорите продължават, търсим оптимален вариант и за двете страни.
- През годините се е случвало да бъдат оспорвани резултати от конкурси за директори на театри и други културни институти. Как може да се прецизира този процес, за да се сведат до минимум съмненията за субективност или неточност при избора на ръководители?
- Смятам, че сме прецизирали този процес. Конкурсите за директори се провеждат при максимална прозрачност от конкурсни комисии, в които са включени два пъти по-голям брой изявени специалисти, доказани и авторитетни имена в съответната област, отколкото изисква законът.
- Успяхте ли да се срещнете с представители на различните гилдии, да чуете най-неотложните им проблеми и техните предложения?
- Да, от първия ми ден като министър се срещам непрекъснато с творческите съюзи, с неправителствени организации, с гражданския сектор, с отделни творци, с работодателските организации, със синдикатите. Важно е тяхното мнение. Ето, и Националната стратегия за българската култура се изработва с изключително широкото участие на неправителствения сектор. За мен като министър диалогът е в основата на успешната работа.
- Налага ли се актуализация на бюджета от гледна точка на Министерството на културата? А какъв годишен бюджет би бил приемлив за вас за сферата, която ръководите, като се отчитат и реалностите, разбира се?
- Парите никога не стигат. Всички искаме да има повече пари за българската книга, за сесии за изпълнителското изкуство, за читалищата, за училищата по изкуствата, за археология, за кино. Важно е държавата и общините да търсят финансиране от европейските фондове за развитие на културни проекти.
- Какво смятате, че трябва да се направи за по-мащабното и последователно популяризиране на българската култура и изкуства в чужбина?
- Иска ми се българските културни институти в чужбина, които са към Министерството на културата, да бъдат истински посланици на нашата култура. Това, разбира се, може да стане в сътрудничество с МВнР.
- В поканата към журналистите за първата ни среща заявихте: "Тези "срещи на шестия етаж" възнамерявам да превърна в традиция на неформалното общение между нас". Дано да успеете да устоите на намерението си - това е полезна и за двете страни инициатива, която е добре наистина да стане традиция.
- Благодаря ви. Важно е тези срещи да са полезни и за медиите, и за моята работа като министър. Аз и моят екип всеки ден отговаряме на въпроси на медиите. Диалогът е динамичен, защото е динамично и темпото на работа.
- Какви са най-важните неща, които изисквате от екипа си?
- Професионализъм, оперативност, лоялност...