Диагноза - българин

Едно време бяха на мода хумористични пощенски картички от Брюксел "Идеалният европеец трябва..." Следваха закачки с характерните недостатъци на различните нации: "да готви като англичанин", "да има чувство за хумор като германец", "да кара кола като французин", "да е приказлив като финландец", "да е винаги на работното си място като белгиец", "да е сдържан като италианец", "да е трезвен като ирландец", "да е организиран като грък", и т.н. http://i53.tinypic.com/2rhml8h.jpg
Тогава страните членки бяха още 12. Откакто ЕС се разшири, такива картички вече няма. На българите никак не ни се видя смешна скулптурната творба на Давид Черни по време на чешкото председателство през първата половина на 2009 г., в която беше изобразил страната ни като турско клозетно клекало. И други държави не харесаха символа, който Черни беше избрал за тях, но само ние протестирахме. С цената да си създадем имидж на обидчиви и неразбиращи от авангардно изкуство...
Така постепенно се изграждаха стереотипи за новите страни членки. Румънците правят впечатление с това, че много просят, както индивидуално на улицата, така и като държавно поведение. Но за румънците е известно също, че са големи полиглоти и се интегрират лесно. Чехите са най-големите евроскептици, сигурно защото преди падането на Берлинската стена бяха най-големите дисиденти. Без да блестят с нищо, словаците са добри ученици и икономическият им напредък е безспорен. Словенците имат проблем: много ги бъркат със словаците. Да не говорим, че и знамената им са еднакви, че и даже гербовете им ужасно си приличат. Унгарците са загадъчни и заради езика си, и заради странните управляващи, които са си избрали. Поляците са комбинативни и целенасочени, освен това са "велика сила", една от шестте големи държави в ЕС, и непрекъснато напомнят за това. Естонците са най-горделивите сред източноевропейците, може би защото вместо корупция развиха до съвършенство интернет правителството. Латвийците страдат от раздвоение - там етническите руснаци са близо една трета от населението, а в Рига по мои впечатления са мнозинство. За литовците тепърва ще чуваме, защото ще председателстват ЕС през втората половина на новата година.
За нас, българите, се казва, че сме "способни на най-доброто и най-лошото". Показвали сме го най-вече във футбола, но също на европейската сцена. С изявата си в Европарламента Румяна Желева ще бъде помнена дълго като "госпожа Пълен провал". В Брюксел не са чували за нашите "калинки", но премиерът Бойко Борисов разбра поне, че няма да може да изнася тези насекоми в евроинституциите. Той изглежда "нестандартен" като премиер, но в Брюксел си казват, че явно средностатистическите български избиратели си падат по такива типажи. В същото време имиджът на Кристалина Георгиева е много добър, а избирането на Станишев за лидер на ПЕС потвърди, че има българи, подготвени за най-високите постове.
Полша превърна думата "солидарност" в знаме, особено сега, когато се бори за структурните фондове. Но в Брюксел българите изглеждат оперирани от рефлекса за солидарност. Не си помагат един на друг, да не кажа нещо по-лошо, и не чакат помощ от държавата си. Доста българи получиха високи постове благодарение на препоръки от чужди правителства. И естествено работят за тях. Препоръката звучи така: "Въпреки че е българин, е подходящ за поста и ще ни свърши чудесна работа". Най-сладкото е представител на чужда държава да лобира за твоята.
Лобирането впрочем не е мръсна дума. Държавите лобират за себе си, даже румънците. Те са си назначили в Брюксел дипломат с висок ранг, чиято основна задача е да поддържа жив патриотичния пламък сред високопоставените румънци по европейските институции. Само България не желае да лобира за себе си. Освен това тя не цени собствените си традиции, след като правителството на Бойко Борисов занемари най-силния ни външнополитически коз - регионалното сътрудничество на Балканите.
Чужди дипломати често ме търсят, за да ми обясняват позициите на своята страна. Всеки път преди срещите на върха посланиците на Великобритания, Франция, Унгария, Словакия и други искат да си общуваме, за да стане ясно на общественото мнение за какво се борят. Напълнях от обеди с посланици. Единственият посланик, който се грижи за талията ми, е българският. Това, че аз не знам за какво се бори България в ЕС, не е страшно. Но защо Ван Ромпой, който уговаря бюджета за 2014-2020 г., също не знае?
В политическото поведение на България при правителството на ГЕРБ не трябва да се търси нито солидарност, нито логика, предвидимост или приемственост. За сметка за това има в изобилие шизофрения. Има ли друга държава, в която ПРАВИТЕЛСТВОТО да организира ПРОТЕСТИ, като този, който Цецо и Цецка спретнаха?
Има един виц, в който се казва, че да си французин не е националност, а начин на живот. А да си поляк не е националност, а професия. Националност "румънец" пък се води за временен етап от биографията. Тъжното продължение на вица би могло да бъде, че да си българин не е националност, а диагноза.