Диагноза - 25 г. по-късно

55% от българите оценяват позитивно Тодор Живков, сочи проучване на Алфа рисърч по повод 25 години от оня Десети ноември, който даде началото на промените. Както и да го въртим и сучем, с каквито и аргументи да го оспорваме, това си е диагноза. На обществото, на държавата, на системата, на резултатите от злополучния ни преход.
55% за Живков означава управленски провал, сбъркана посока, движение напред, ама в кръг - на фона на лустросваните обещания и безкрайни експерименти от 1989 г. досега. А те са съпроводени и с видима деградация по всички линии. Потвърждава го друг шокиращ факт от същото проучване - 40% от младите до 30 г. възраст не могат да посочат дали "краят на комунизма" е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена?! Цели 94% от тях пък не знаят почти нищо за този период от историята ни.
55% за Живков е звучен шамар за цялата ни политическа класа. Същата, която изпразни от съдържание понятието за демокрация и ни вкара в омагьосания кръг на матрицата, наречена "представителна демокрация". Така днес едни и същи хора се възпроизвеждат перманентно във властта, благодарение на това, че същите те изобретяват и правилата, гарантиращи собственото им постоянно възпроизвеждане като властници. А оттам - и материалното им благополучие, връзки и влияние.
Всяко издевателство обаче си има праг на търпимост. А най-сбъдващата се прогноза в живота на хората и обществата е, че всичко рано или късно се променя. Дори подмяната няма шанс.