Дейвид мечтае да учи математика

Весела Петрова, София

Поисках думата, за да разкажа за нещо неочаквано за мен, което се случи. Оказа се, че има добри хора, които реагират човешки на това, което са прочели във вестник ДУМА. Те са семейство и по инициатива на съпругата, която е на 94 г., заедно с мъжа й (на 95 г.) потърсиха контакт с мен чрез редакцията по повод статия, публикувана на 19 януари, за да помогнат за спасяването на едно дете, останало без дом и родители.
Статията не е от така наречените "зов за помощ". Тя само разказва за съдбата на непълнолетния Дейвид, на когото досега (след смъртта на баща му) не се е случвало нищо, което да го накара да повярва в доброто. Появяват се обаче добри хора, които го спасяват от най-големия му страх - да попадне в дом за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи. Появяват се и още добри хора, които ги е грижа и пишат за него. Появяват се по повод на написаното и още добри хора, които искат да помогнат, нищо че живеят само от пенсията си. Точно на тези - последните, искам да благодаря, защото мислим еднакво. Искаме Дейвид да има шанс, а защо не и равен старт с деца, които за разлика от него са били в нормална семейна среда.
Това, че доброто се случва сега, според мен все още не е достатъчно. Той скоро ще стане на 18 и какво ще направи от себе си, ако дотогава ние не направим необходимото, за да му дадем шанс за наваксване на пропуснатото: вяра в собствените възможности, професия, хляб в ръцете и реализация? Целта ни сега е да се мотивира, че може да бъде като другите, че може да навакса пропуснатото обучение, а защо не и да кандидатства с математика, което е скрита негова мечта.
Когато разговарях с класния му ръководител, той обеща да провери дали все още съществува практиката на така нареченото индивидуално обучение, защото ако имаме тази цел, Дейвид ще трябва за 1-2 години да покрие целия материал по математика от 7 до 11 клас. Аз не мисля, че това е невъзможно - той има всички дадености. Тайно се надявам, че има ентусиасти математици, които искат да работят с него така, че това да се случи. За съжаление при всичкото ми старание за момента не мога да отделям пари за платени уроци, но важното е, че поне имаме достатъчно за храна.
Да споделя също, че в този момент имаме още един успех. Процедурата, стартирана по настаняване на Дейвид вкъщи (при близки) от април миналата година на 8.02.2013 г. завърши със заповед за настаняване от "Социални грижи". В едномесечен срок те трябва да внесат документите в съда, който да ни призове и изслуша и след решението може да поискат банкова сметка, на която да се получават предвидените от държавата помощи за едно дете, изоставено от 2-ри клас, оцеляло някак си и живеещо на гости от февруари миналата година при (тогава) безработна. E, то - "детето", на 29 март става на 17 г., а след година на 18 г. Ще мога ли аз вечно да го издържам?