Деветимата от Планината на мъртъвците

Загадъчната смърт на деветима туристи в Планината на мъртъвците, станала на 1 февруари 1959 година, се смята за една от най-големите тайни на Северен Урал. От години хората се опитват да разгадаят тайната на прохода Дятлов. Огромният брой версии за случилото се е представен в документални филми и във вестникарски публикации. Наскоро на екран излезе поредният документален филм, а неотдавна се появи и пълнометражен американски филм-трилър "Тайната на прохода Дятлов". С почти същото заглавие ("Проходът Дятлов") е и романът на английския писател Алън Бейкър. В книгата на Бейкър смъртта на младежите е обяснена с най-невероятни неща: експерименти с хора, извънземни, съветските власти - всичко това е забъркано като истински миш-маш. И изглежда това е само началото... Всички се опитват да разкрият тази трагедия.
Какво се знае? От документите на следствието става ясно, че девет опитни скиори набързо са напуснали палатката си в планината Холатчахл, изоставяйки ските, храната, топлите дрехи и обувките си. С тази планина, която в превод от езика на местната народност манси се нарича Планина на мъртъвците, е свързана легендата, че в древни времена там някакъв дух е убил деветима ловци манси, и оттогава всеки, който опитва да изкачи планината, го очаква проклятието на шаманите. Местните вярват на тази легенда и предпочитат да не ходят в планината Холатчахл.
Кой обаче е погубил скиорите?
Без връхни дрехи младежите, вече подготвили се за сън, изведнъж се хвърлили да тичат в тъмнината надолу по заснежения склон към гъстата гора, където са нямали никакви шансове да оцелеят при температура от близо минус 30 градуса.
Следователите правят извод, че групата е загинала в резултат на "свръхестествено въздействие на някаква неизвестна сила". Те закриват делото и му слагат печат "Секретно".
Бележките, свързани с инцидента, били копирани и в началото на 1990-те години отново започват нови разследвания. Но нито приятелите на загиналите, нито всички интересуващи се хора, имащи някаква връзка с тази загадъчна трагедия, така и не откриват отговор.

Фактите

Десет студенти от Уралския политехнически институт тръгват със ски на експедиция в Северен Урал на 28 януари 1959 година. Дължината на маршрута е трябвало да бъде не по-малко от 350 километра. Според критериите от онова време този поход е бил от категорията на "изключително сложните". Походът и покоряването на върховете Отортен и Ойко-Чакур бил посветен на ХХI конгрес на КПСС. В това няма нищо учудващо - всички младежи от групата били комсомолци и комунисти, които се били заклели да служат на партията, без да жалят живота си.
Ръководител на групата бил Игор Дятлов. Тръгват десетимата, но един от младежите, Юрий Юдин, го заболява кракът. Той е принуден да остане в последното населено място преди изкачването. Така съдбата му предоставя шанса да остане жив.
Случилото се след това е възстановено по записите в дневниците на останалата част от групата и по снимките, направени от младежите.
Скиорите, начело с 23-годишния Игор Дятлов, се спират да лагеруват на източния склон на Холатчахл. Те опънали палатката около 17 часа на 1 февруари, твърдят следователите, позовавайки се на намерените снимки.
Деветимата скиори избрали място за пренощуване на склон - това е била първата и фатална грешка на младежите. И до днес не е ясно защо са направили това. Групата е можела да отиде 1,5 км по-надолу и да остане в гората, където е можела да намери убежище от тежките природни условия или други неведоми сили.
"Дятлов вероятно не е искал да губи разстоянието, което вече били изминали, и решил да направят лагер на склона", предполага единственият оцелял от групата Юдин.
Когато групата тръгва от института, Дятлов обещава да прати телеграма, щом се върнат във Вижай, след като изкачат Отортен и Ойко-Чакур. Очаквало се, че това ще е някъде към 12 февруари. Според Юдин обаче още тогава, когато се сбогували, ръководителят на групата предположил, че походът им ще е по-дълъг и групата вероятно ще се върне с няколко дни по-късно от планираното. Ето защо, когато младежите не се обаждат на 12 февруари, никой не се разтревожил. Едва на 20-и, след като роднините бият тревога, от института тръгва спасителен екип от преподаватели и студенти, който търси изчезналите. Милицията и армията също се включват малко по-късно с хеликоптери и самолети.

Неясни открития

Доброволците спасители откриват изоставения лагер на изчезналите туристи на 26 февруари. "Открихме, че палатката е била наполовина разкъсана и покрита със сняг. Хора там нямаше, вътре бяха дрехите и обувките на младежите, както и печка и дърва за огрев", разказал по телефона още тогава Михаил Шаравин, студентът, намерил палатката.
От бележките на следователите се вижда, че палатката е била разрязана отвътре и от нея вървели в дълбокия сняг следи на деветима души. Следите били различни: от обувки, боси крака и обути само с чорапи, както и от един ботуш.
Не били открити никакви следи от борба или други факти от присъствие на чужди хора в лагера. Следите вървели надолу по склона към гората и изчезвали след 50-60 метра, затрупани от снега.
Шаравин открива първите две тела в края на гората, под висок кедър, на 1500 метра от палатката. Това били 24-годишният Юрий Кривонишченко и 21-годишният Юрий Дорошенко, най-младият от групата. Намерените тела на студентите били без обувки и връхни дрехи, ръцете и краката им били наранени и обгорени. До тях спасителите намерили остатъци от огън.
Други три тела били открити малко по-късно. Игор Дятлов бил намерен на 300 метра от кедъра в посока към палатката. Телата на Зина Колмогорова (22 г.) и Рустем Слободин (23 г.) също били намерени между кедъра и палатката. Колмогорова на 850 м от палатката, Слободин на 1000 метра. Следователите твърдели, че според всички признаци загиналите са вървели към лагера. Никой обаче така и не успял да обясни защо студентите са вървели към лагера, откъдето така панически са избягали.
Властите веднага започнали наказателно дело, след аутопсията обаче така и не били открити доказателства за нечия намеса. Патолозите установили, че петте жертви са починали от измръзване. Черепът на Слободин е бил пукнат - пукнатината била 6 см дълга и 0,5 см широка. Медицинските експерти обаче били категорични - получената приживе травма не била причина за смъртта на момчето. Той също като другите починал от измръзване, лежейки по лице в снега, който от дишането му се разтопил, образувайки ледена коричка.
Другите ги откриват цели два месеца по-късно. Телата им са намерени погребани под четириметров сняг в гората, в дере, на 75 метра от кедъра. Това били Людмила Дубинина (21 г.), 24-годишният Николай Тибо-Бриньол, най-възрастният в групата - Александър Золотарьов, който бил на 37 г., и Александър Колеватов (25 г.). Изглеждало, че трима от туристите загинали от травми. Тибо-Бриньол починал от черепни травми и мозъчен кръвоизлив. При Дубинина и Золотарьов са открити многобройни счупвания на ребрата, освен това Дубинина била без език (по-късно експертите ще обяснят това с дивите животни в гората). В същото време медиците не намерили по телата никакви следи от външно въздействие. Такива тежки травми се получават обикновено при удар от движещ се автомобил или падане от височина, уточнили експертите.
Четиримата, намерени първи, били облечени по-топло от другите. Кракът на Дубинина бил омотан в парче от пуловер. След като изследвали дрехите, експертите открили незначително ниво на радиация.
Следователите разследват няколко версии. Например че местните манси са могли да убият скиорите заради незаконното им отиване в свещената планина. Не били обаче открити никакви доказателства за тази теория. Нещо повече, оказало се, че нито Холатчахл - Планината на мъртъвците, нито Отортен не се смятали от манси за свещени или табу. Освен това медицинският експерт, който е извършвал огледа на телата на загиналите младежи, смятал, че човек не би могъл да причини такива травми, тъй като силата на ударите била значително по-голяма. Имало и версия, че студентите може би са били убити от избягали затворници. Недалеч от мястото имало затворнически лагер. И тази теория бързо била отхвърлена. Не били открити никакви следи от чуждо присъствие в туристическия лагер, освен това от палатката не било изчезнало нищо - нито дрехи, нито пари.
След няколко месеца следствието е закрито. Следователите обявили, че не могат да открият причината за гибелта на туристите от групата на Дятлов. Делото било изпратено в секретния архив. За три години на скиори и други туристи било забранено да посещават Планината на мъртъвците.

Светещите балони

През 1990-а главният следовател по делото на групата на Дятлов Лев Иванов заявява в интервю, че през 1959 г. му било заповядано от старши регионален чиновник да закрие делото и от него била взета подписка "да държи резултатите от следствието в тайна". Той твърди, че чиновниците били разтревожени от съобщенията на няколко очевидци, които говорели за странни явления. Освен това метеорологичната лаборатория и военните твърдели, че "ярки летящи кълба били забелязани в района през февруари и март 1959 година".
"Подозирах по онова време и съм почти сигурен сега, че тези ярки летящи балони са имали пряко отношение към смъртта на групата", обявява Иванов в интервю за малък казахстански вестник. Има и други свидетелства на лидера на друга група туристи, които през онази трагична нощ се намирали приблизително на 50 километра на юг от лагера на загиналите скиори. Този турист заявил, че неговата група видяла странни оранжеви балони, които летели в нощното небе в посока към планината Холатчахл.
Предположението на следователя Иванов е, че един от скиорите може би излязъл от палатката през нощта, видял балон, летящ към тях, и събудил другарите си с викове. Иванов заявил, че взривил се балон спокойно би могъл да убие четиримата, намерени с тежки травми.
Юдин също твърди пред медиите, че някакъв взрив би могъл да е причина за смъртта на другарите му, а нивото на секретност около този инцидент показва, че групата може би случайно е попаднала на територията на някакъв секретен военен полигон. Според Юдин следите от радиация по дрехите на загиналите потвърждават неговата версия.
Теорията се харесва на мнозина, още повече, че лицата на първите петима загинали били с неестествен тъмнокафяв цвят.
И тази версия обаче бързо е опровергана. Никакви следи от експлозия близо до Планината на мъртъвците не са открити. Няма и никакви данни за изстрелвания на ракети или изпробване на каквото и да било тайно оръжие. Колкото до тъмния цвят на кожата, експертите го обясняват лесно - често именно така изглеждат измръзнали хора.

Каква е истината?

За трагедията от 1959 година има безброй версии, но най-интригуваща изглежда теорията за светещите балони, имайки предвид, разбира се, НЛО.
И като че ли никой не обърнал сериозно внимание на казваното от други туристи и приятели на Дятлов, които внимателно проучили материалите по делото, съпоставяйки разположението на местността, климатичните условия и характерите на самите туристи. Според приятели на Дятлов, смъртта на групата била предизвикана от голяма снежна буря, усилване на вятъра и рязко падане на температурата от 0 до -30 градуса. Истината винаги е проста и достъпна, просто понякога хората не искат да я признават.
Ето какво е станало, според опитни туристи и приятели на загиналите младежи:
Вечерта на 1 февруари 1959 г., като стигнали до склона на Планината на мъртъвците, уморените скиори опънали палатката, отказали се да палят печка, тъй като тя трябвало да се окачи, а младежите не сложили централен подпорен кол на палатката и не я укрепили за дърветата, тъй като такива наблизо не е имало. А би било разумно да укрепят центъра на палатката, за да избегнат провисването й под тежестта на снега, който вече бил започнал да ги затрупва.
Туристите се топлили със спирт. Докато имало слънце, не е било толкова студено. Снежната виелица обаче се засилвала, при това според метеорологичните данни през онази нощ снегът бил тежък и влажен. Палатката била затрупана от снега и в крайна сметка задната й част се срутила. Може би младежите са се изплашили, смятайки, че е тръгнала лавина и след нея ще има втора, затова не са губили време да търсят обувки и връхни дрехи в срутилата се палатка.
Страхувайки се да не останат погребани под снега, те решили да се измъкнат и да се доберат до гората, където можели да запалят огън. Така може да се обясни разрязаната отвътре палатка, следите и забучените в снега ски - така по-късно е можело по-лесно да се открие мястото.
Първо са вървели организирано, ръка за ръка. И тогава се случила първата трагедия: Рустем Слободин, който бил с един ботуш, пада, удря главата си в камък, губи съзнание. Другите първоначално не забелязват липсата му и го изоставят, той пък, след като идва в съзнание, се опитва известно време да върви, да пълзи, но след 1000 метра вече не може да се движи и замръзва. Там след време и ще го намерят.
Останалите все още вървят към гората, надявайки се да се скрият от природната стихия и да запалят огън. Те обаче правят следващата си грешка. Трима се отделят от групата, за да намерят по-бързо укритие от снежната буря и чудовищния студ.
Това били най-топло облечените и обутите от всички скиори: Золотарьов и Тибо-Бриньол, с тях тръгнала и Люда Дубинина. Те бързо стигнали до гората. В тъмното обаче те вероятно не забелязали как са излезнали на стръмна скала на брега на рекичката, близо до четвъртия приток на река Лозва, и се оказали на една малка снежна издатина. Падането от такава височина от 5-7 метра на каменистото дъно на незамръзващата рекичка вероятно е довело да трагедията.
Всичките трима са получили смъртоносни травми, които по-късно описват съдебните експерти. Тибо-Бриньол е бил с много тежка черепна травма, а Золотарьов и Дубинина - с изпочупени ребра. Младежите не са могли да се движат. На помощ им се притекъл Саша Колеватов, който заедно с Дорошенко и Кривонишченко и Игор Дятлов ги преместили нагоре по реката, по-близо до кедъра, където запалили огън.
Да качат по урвата ранените те обаче не успели. Саша Колеватов останал при ранените си другари и до края на своя живот се опитвал да ги стопли с тялото си, там го и открили замръзнал до Саша Золотарьов. Люда Дубинина пък е намерена до реката до коляно във водата.
Преди това от групата се отделила Зинаида Колмогорова, а след това и Игор Дятлов. Като стигнали до кедъра и открили, че Рустем Слободин не е сред тях, първо тръгнала да го търси Зина. Тя успяла да се изкачи по склона доста нависоко, намерили я замръзнала на 650 м от кедъра. След това тръгнал Игор, който първо помогнал на ранените. Игор търсил и Зина, и Рустем, и така и замръзнал на 500 метра от кедъра. Той обаче бил намерен не в позата на ембрион, както се случва в такива ситуации. Той се държал за брезичка, като че ли се е опитвал отново да стане и да тръгне да търси своите изгубили се приятели.
И край кедъра, при огъня, от цялата експедиция останали само двамата Юриевци. Те свалили дрехите си, които били измокрили, докато местили ранените, изсъхнали, стоплили се, започнали да заспиват. Тогава, за да не заспят и да не замръзнат, те били принудени да пъхат в огъня ту ръцете, ту краката си. Ето защо медиците открили по крайниците им сериозни изгаряния.

Съмненията

В историята със смъртта на групата на Дятлов има много неясноти. Например и до днес не е изяснено откъде в палатката се е появила военна партенка, втора такава била намерена до един от труповете. Според свидетелствата на Юрий Юдин, никой от мъжете в групата не е имал партенки.
Всички изследователи на трагедията обаче са съгласни с едно - разследването е било проведено крайно небрежно. Половината от уликите изобщо не била документирана. Поради тази причина днес вече е много трудно да се възстановят реалните събития.
Теориите за това какво се е случило в онази трагична февруарска нощ продължават да се множат с невероятна скорост. А историята на групата на Дятлов постепенно се превръща в национална легенда. Всяка година на мястото на трагедията се събират хиляди хора, а журналистите не спират да пишат за тази неразкрита история. Може би все пак един ден ще научим какво точно се е случило в Планината на мъртъвците...

Паметникът на лобното място на младежите


Групата на Дятлов с изпращачите в селището Вижай. Това е една от последните снимки от лентата на загиналите туристи


Последната снимка, направена от младежите


Намерената от спасителите палатка


Юрий Юдин, единственият оцелял от групата, се сбогува с Людмила Дубинина. Отзад са Игор Дятлов, вдясно - Николай Тибо-Бриньол

Последни инструкции преди тръгването