Девети ни извади от гетото на историята

75-годишнината на Девети септември стана поводът противниците на тази дата да се нахвърлят върху нея като средновековните инквизитори върху еретик, основателно отхвърлящ канона. 

"Нa 9 ceптeмври 1944 г. c държaвeн прeврaт нa влacт идвa прecтъпнo прaвитeлcтвo... Тoвa e нaй-чeрнaтa дaтa в нaшaтa Иcтoрия!", изграчи се Атлантическият съвет на България (АСБ). Тази дата била убила "бъдещето на няколко български поколения". Според друг инквизитор Девети септември е превърнал България в съветска колония. "Ocвoбoждeниe" нa Бългaрия oт пълнoцeннo нaциoнaлнo битиe зa пoлoвин вeк, прeз кoйтo cтрaнaтa и нaциoнaлнaтa oбщнocт ca упрaвлявaни oт кoлoниaлнa aдминиcтрaция в пoлзa нa импeрcкия цeнтър - Мocквa", ето това е тази дата за атлантика от черноморския бряг Огнян Минчев. За него времето след Девети е поробване. "Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави", излая и нашенското МвНР. 

Хайде сега да дадем 

думата на фактите 

числата и свидетелствата. Eто как буржоазният депутат Серафим Георгиев в свое изказване на 12 март 1940 г. пред парламента обрисува "страшната картина на българската мизерия", която е видял с очите си: "Едно дете ядеше симид, вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57% от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот", заключава депутатът.

Всъщност за мизерията на българското село знам от първоизточник като покойния ми баща, журналиста Стефан Михалков от пернишкото полупланинско село Косача, който през 1939-1940 г. е бил 12-13-годишен. Гладувал е и тогава заедно с братята и връстниците си, гладувал е и по-късно като гимназист в София преди Девети. Макар родителите му да са работили.

Според всеобщото мнение царска България, през 1939 г., е била 

четвърта по бедност в предвоенна Европа 

Прескачам няколко десетилетия до датата 10 ноември 1989 т. Тя заварва българското село с тухлени къщи на по няколко ката, старите къщи от кирпич или от кал и плет (каквато е била и къщата на баща ми), са почти изчезнали. "Най-черната дата в българската история" създава селското жилище с по 4-5-6 стаи и отделна кухня, където децата спят в отделна от родителите си стая. "Колониалната администрация" на Москва е осигурила креват, юрган, дюшек, постеля за всеки неин обитател, шкафове за посудата му и гардероби за дрехите му. Тоталитарният режим е изкопал не само кладенци за селските къщи, но на много места е прокарал и директно водоснабдяване. Всички селски семейства имат вече и клозети, нищо, че в повечето случаи по стара традиция те са външни. "Бъдещето на няколко български поколения" е било "убито" и от появата на бани по селските къщи, благодарение на които хората са могли да се къпят вече и през зимата.   

През 1989 г. селското ни стопанство е разполагало с около 648 000 крави, 24 000 бивола, 4 120 000 свине, 8 610 000 овце и 41 805 000 птици. 

През 1983 г. страната ни, която тогава е била 66-а по население, по производство на човек от населението е заемала второ място по тютюн, трето място по слънчоглед, ябълки, четвърто място по пшеница, шесто място по брой на овце и вълна. 

Да видим сега какво е било изхранването на българина преди и след Девети. За консумацията на хляб, хлебни изделия, яйца, плодове и зеленчуци през 1939 г. данни няма. Обясненията са две: в прехвалената като най-успешна година на тогавашния капитализъм у нас не е имало институция, която да прави такава статистика, или наличните данни са били толкова лоши, че царска България щяла да си вкара автогол, ако ги бе публикувала. В края на 80-те години "поробеният" българин е консумирал годишно по 192 кг хляб и хлебни изделия, по 255 броя яйца, по 109 кг плодове, по 117 кг зеленчуци. Ако през 1939 г. консумацията на месо е била по 8,7 кг на човек от близо 6-милионното ни население, през 1988 г. показателят е 77,8 кг при почти 9-милионно население. 10 пъти повече "черният" Девети септември е подобрил изхранването по този показател. И не само по него, ами и по белтъчини и калории, което е признак за цивилизовано изхранване. 

И в същото време през 2017 г. тези показатели в иначе "свободната" България са паднали драстично, като при хляба и месото падането е над два пъти.  

Официални данни за средногодишния прираст на номиналните доходи на човек от населението отпреди Девети също не е имало, но ето какво се случва след това: ако през 1953-1956 г. прирастът е едва 0,25%, през 1986-1990 г. той е вече 10,25 на сто. Това е резултатът от индустриализацията, агрокомплексите и силната социална политика. Седмината братя и сестри на моите родители построиха нови селски къщи на по 2-3 етажа или си изпонакупиха апартаменти в Перник и София, а 12-те ми братовчед(к)и не ядяха симид, израснаха без гладуване и лишения, учиха и хванаха професии, включително на висшисти, създадоха собствени семейства. При това, без да са били от управляващите и да са крали обществени средства. На Девети извършеният "преврат с външна помощ" е започнал 

освобождаването й от мизерията

и "закъснялостта на българския живот". Средната продължителност на живота е може би най-точният показател за качеството на живота в една държава. Та ако през 1935-1939 г. тя е била 51,7 години, през 1987-1989 г. скача на 71,4 години - с 20 години. През 1945 г. смъртността на 1000 души е била 14,9 на сто, а през 1989 г. пада до 12,6 на сто. Излиза, че нарасналата с 20 години продължителност на живота е убийство на "бъдещето на няколко български поколения". И това ли е "откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави", за които също са типични намалената смъртност и увеличената продължителност на живота през втората половина на ХХ в. 

И още за населението. Ако в края на 1946 г. у нас е преброено малко над 7 млн. население (7,029 по данни на НСИ), през 1985 г. населението ни е вече 8 950 000 души, след това стига 9 млн. Простата сметка показва, че след "най-черната дата" българите сме се увеличили с 1,8 млн. души. Това прави средно по около 450 000 души на десетилетие през всичките 45 години "поробеност".

И каква излиза тя. Тоталитарният режим бил толкова "престъпен", зависимостта ни от Москва е била толкова "пагубна", че на българите не ни е оставало нищо друго, освен да се множим и да се радваме на големи семейства и нови поколения. 

А как всъщност да не се множим при някогашното ни здравеопазване! То е покривало цялата територия с болници, поликлиники, здравни центрове, аптеки, лекари. Докато сега здравеопазването се е свило само до 5-6 големи града и цели региони са без лекари и аптеки. Ако през първите три петилетки (1949-1960 г.) годишните разходи за здравеопазване са били средно по 323 млн. лева, през 1980 г. те достигат 793,7 млн., а през 1989 г. вече 1,2 млрд. лева. 

Смяната на турските имена

несъмнено бе тежка грешка, но вижте какво се случва в бившия Кърджалийски окръг, бастиона на турското малцинство у нас. Ако през 1944 г. там е имало само 60 болнични легла и 20 лекарски длъжности, през 1985 г. показателите са вече съответно 4500 и 1600. Специално за Кърджалийски окръг и България като цяло щиковете на Съветската армия явно са донесли в пъти повече болнични легла и лекари. А през годините на "просъветското поробване" е била създадена такава здравна система, за която британски финансови консултанти са ни съветвали през 1996-1997 да не се пипа (според бившия финансов зам.-министър Атанас Кацарчев). Само че ние не ги послушахме и обрекохме няколко поколения на бавно измиране, недояждане и непълноценно хранене.

Да не подминем и индустрията. Според сведенията през 1939 г. в икономиката ни не е имало изделия на тежката химия и химическата промишленост, на фармацията, електротехниката, машиностроенето, черната и цветната металургия. Машиностроенето и металообработването са бели петна. Десетината предприятия и 50 работилници са на крайно ниско технологично ниво, в тях работят около 4400 души, но само 94 от тях са с над 10 работници, а инженерите са не повече от 200 души. Производството и износът ни се състоят най-вече от тютюн (повече от 50% от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици. Пак според всеобщите оценки България е била изостанала аграрна държава сред най-слабо развитите в Европа - занаятчийското гето на цивилизацията.

А "най-черната дата" в българската история води до развитието на отрасли, които са липсвали преди това. И 

до водещи и силни позиции в света 

През 1989 г. в машиностроенето и металообработването са работели 730 завода, 430 000 работници и 35 000 инженери. 5000 научни дейци са създавали нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. През 1981 г. сме имали износ на 83 000 електро- и мотокари, а "Балканкар" е бил във водещата тройка производители на такава продукция заедно с "Кларк" от САЩ и "Тойота" от Япония. България се бе превърнала в една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Ако до средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности, до 1990 г. те бяха нараснали 120 пъти! Тогава стигнахме Белгия и Австрия и изпреварили Дания, Португалия и Гърция. 

Сега може и да звучи неправдоподобно, но според  познавачите през 80-те години страната ни е била втора по износ на електроника и електротехника на глава от населението след Япония. Отделно "поробването" бе създало 250 000 компютърни инженери. Родната фармация пък е държала над 15% от световния пазар на фармацевтични продукти. Да попитам Екатерина Захариева това ли е "деформираното икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".

В крайна сметка от изостанала аграрна държава след Девети България скача в графата на средно развитите индустриално-аграрни страни. Чудно ли е тогава, че през 1988 г. Индексът на развитие на ООН бе поставил страната ни на престижното 27-о място от общо 130 страни. Тоест Девети ни извади от гетото на Европа и на историята. А днес свободна България падна до 51-во място, макар и сред повече държави - 198.

Не е изненадващо и проучването на социологическата агенция Галъп Интернешънъл от септември 2014 г., според което 45% от българите оценяват периода на социализма като успешен, а само 17% го смятат за загубено време. В същото време само 9% оценяват реставрирания капитализъм у нас за успешен, а 61% го оценяват отрицателно. 

Що се отнася пък до уж 30-хилядите избити след Девети и изобщо до "изтребването на елита ни", налагат се три извода. Първо, това число е фейк внушение, то подозрително съвпада с 30-хиляди избити прогресивни българи от септември 1923-та до септември 1944-та. "Хиксът" на жертвите очевидно цели да внуши, че социализмът също бил жесток. Второ, докога ще роним сълзи за едни хора, които бяха довели страната до трета национална катастрофа и немалка част от тях се противопоставяха на измъкването й от нея? И трето. Да, имало е и саморазправа след Девети, каквато е имало в цяла Европа, а в лагерите са лежали или са починали и свестни хора. Наистина жалко за тях, но в такива времена покрай сухото винаги изгаря и влажното. Затова революциите и кръвопролитията вече не са за предпочитане при вътрешни национални сблъсъци. В същото време историческият епилог на Девети септември ясно показва, че тези хора са се озовали от погрешната страна на историята. Излиза, че те са били срещу измъкването ни от гетото на историята - срещу това селският жител да има свое легло и юрган и да си държи посудата в шкафове, а не по пода.

Впрочем съчетанието на лагери и репресии със стопански градеж, на потъпкването на някои права със скок в качеството на живота не е лесно за смилане от разума. И в това отношение науката - антрополози, философи, социолози, политолози - още не са дали пълноценното обяснение на това противоречие.  

Що се отнася до тези, които сега изцяло отричат Девети септември, за тях в главата ми шарят четири обяснения. Когато АСБ грачи, че отърсването на страната от гетото на Европа е най-черната дата в националната ни история, това образувание се превръща в Атлантическо Слабоумие на България. Да отричаш изцяло 45-те години социализъм в България при тези факти, значи в мозъка ти да не тече бистра логика, а мътилката на невежеството и догмата. 

Другото обяснение е, че тези хора са съвременен Юда - продали са националната история и памет на външни сили за постове, пари и други ползи. Има и трето обяснение - част от тях са просто нарциси, които драпат да лъснат в прожекторите на общественото внимание. Но при всички случаи те стоят като безродници и дори като българомразци, щом теглят кръст на време, в което страната ни бе влязла в трийсетицата на най-развитите държави.