Детски ръст

Всенародното възмущение от депутатите, поканени да получат скъпи телефони, се излива от всички медии. Няма значение дали те са имали намерение да взимат недопустим подарък, или са проявили любопитство към представянето на апарата. Или чисто и просто са искали да уважат поканата на силни медии. Нищо няма значение. Те са "лакоми" и "безотговорни". Техният шеф и министър-председател потъва в срам, етична комисия впряга цялата си морална енергия да ги осъди безкомпромисно, 75% от зрителите на БТВ, взели участие в нарочна анкета, ги канят да напуснат парламента, а в редакцията на нашия вестник пристига правен анализ от уважаван автор как избирателите могат да ги отзоват.
Май всички печелят, освен 16-те "шарана", клъвнали на демократичната въдица, която вади тъмните страни от дълбините на тяхната порочна душевност. Съответните медии влизат в образа на строг контрольор на парламентарния морал, Бойко Борисов за кой ли път показва на какво космическо разстояние стои от разни там лапачи, нехранимайковци и хрантутници, а читатели и зрители получават прекрасна възможност да излеят отново сюблимното си възмущение от омразните безделници на властта.
Който се е докосвал до взаимоотношенията "избирател - депутат" в зрелите демокрации, знае колко внимателно се следи съдържанието на парламентарното поведение на всеки избраник. Следи се депутатът "Х" дали гласува така, както е обещавал. Какви позиции заема по данъчни закони; по закони, които засягат широки слоеве от населението. За какво лобира. Какви са социалните последици от съответния начин на гласуване. Изобщо на върха на интереса е какъв е неговият продукт. Така, както оценяваме хлебаря по хляба, който ни предлага, и обущаря по обувките, които купуваме.
Няма да се уморя да давам пак и пак примера с депутата Асен Агов, който през 1995 г. бе посрещан с цветя и "хляб и сол" в Стара Загора по повод създаването на гордостта на града - Тракийския университет. Тарикатът, обявил публично своя незаменим принос, се оказа, че не е бил в пленарна зала, а някое негово другарче е гласувало "против" с неговата карта. Кой обаче да се интересува от протоколите с гласувания; от продукта, който решава някакъв проблем или напротив - стоварва се с всичка сила върху ни със своето недомислие, абсурдност, скандалност и корист?
В 13 ч. еди-кой си не бил на работа. Да паднеш от смях. Като че ли парламентът по принцип не работи с малко повече от половината си депутати. А някой проследи ли поименно кой отряза например символичните добавки за вдовиците? И кой, заявил, че е против, не е бил точно тогава в залата? Без значение дали е 13 или 10 ч.?
Има една болест, при която човек завинаги остава с детски ръст. Нашият национален интелектуален случай.