Детски Биг брадър

Нещо много страшно се случва в детските ясли и градини, стана ясно за пореден път през изминалата седмица. Агресия, насилие, уплашени деца, стресирани родители, изнервен персонал, нажежиха обществото до краен предел и доведоха до критично противопоставяне между работещите в системата и ползвателите на услугите им. Тайното подслушване на случващото се в градините се оказа единственият начин на някои родители да установят как се отглеждат децата им. Уволнението на една виновна възпитателка обаче не слага край на проблема. Защото той е всеобхватен, по-дълбок от обидния крясък на възрастен към бебе и изобщо не е отскоро. Никой обаче през последните години не се опитва да разнищи къде е зародишът на недоверието, на несигурността и на безсилието, които изпитват трите страни в неизбежния конфликт - учители, деца и родители. Отговорът на тази всеобща безотговорност е налице - краен антагонизъм между персонала, който все повече затваря вратите на работното си пространство, и родителите, които настървено подхващат кампания в издирване на подслушвателни устройства. В социални мрежи и форуми майките вече не обсъждат биберони, гърнета и сополи. На дневен ред са средства за подслушване, които се зашиват в ръбовете на анцуга, видеокамерите и "мъртвите зони" в помещенията за игра, призивите да се "разкара боклукът от системата". 

Накъде вървим с този "Биг брадър"? С насаждането на масова психоза и нова агресия срещу медицински сестри, педагози и помощен персонал? Намесата на работодателя в лицето на общините или ресорните министерства е наложителна, спешна. Тя е крайно закъсняла. Защото жертвите не са нито майките, нито учителите. Жертвите са най-малките, беззащитни същества, които утре ще се превърнат също в изнервени и недоверчиви родители, и в агресивни и изчерпани психически педагози. И така снежната топка се търкаля и се превръща в опасна лавина.