25 Октомври 2021понеделник14:36 ч.

Интервю

Юлия Спиридонова-Юлка:

Детската книга трябва да бъде красива

Най-важният урок е да се научиш да даваш обич, смята известната писателка, майка на двама сина

/ брой: 99

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 305

Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 г. в София. Авторка е на книги за деца и тийнейджъри, както и на много сценарии. Сред заглавията, любими на младите читатели, са "Гугулетата", "Приказки за гугулета", "Приключения с Джиго", "Любими попътечо", "Тина и половина", "Кръстьо частен детектив. В Долната земя", "Страната на сънищата. Любими попътечо", "Графиня Батори", "Страната на сънищата. Кралска кръв", "Макс. Всичко на макс", "Страната на сънищата. Иглата на Лабакан", "Приказка за вълшебната флейта", "Бъди ми приятел". Член е на Съюза на българските писатели. Носителка е на престижни отличия, сред които Националната награда "Константин Константинов" и Националната награда "П. Р. Славейков", втора награда на ЮНЕСКО и сп. "Пламък" - конкурс за разказ, първа награда на конкурс за детска книга ръкопис на Съюза на българските писатели, Почетен плакет по случай Деня на народните будители от МОН за принос в българската култура, трета награда на конкурс "Europe In A Fairytale", два пъти е номинирана за наградата "Христо Г. Данов" и др. От 2010 г. е инициатор и организатор на кампанията "Където живеят деца, трябва да има детски книги". Кампанията събира библиотеки (от нови книги и заглавия) в домовете за деца, лишени от родителска грижа.
 

"Днес сякаш децата стават възрастни прекалено рано"


- Госпожо Спиридонова, новата ви книга "Бъди ми приятел", с илюстрации от Пенко Гелев, е "история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси". Май това е най-важният урок, който всеки от малък трябва да научи...
- Най-важният урок е да се научиш да даваш обич. Това е първото, на което ние, родителите, трябва да научим децата си. Поколението на нашите родители като че ли трудно казваше "обичам те". Може би защото са били отглеждани от родители, за които делата са били по-важни от думите. Аз пък мисля, че и думите, и делата са важни.
- Произхождате от семейство на художници и вероятно сте много взискателна към илюстрирането и оформлението на вашите книги.
- У нас имаше страшно много чуждестранни детски книги. Бяха толкова различни от българските - с ярки, прекрасни илюстрации и твърди, блестящи корици. Обожавах да ги разглеждам! Не съм смеела да мечтая, че един ден ще има такава книга с моето име на корицата... И сега, благодарение на издателите ми "Кръгозор" и на невероятния художник Пенко Гелев, вече съм автор на такава книга. Детската книга трябва да бъде красива!
- Според изследване на сайта "Аз чета" през 2011 г. вие сте най-търсеният и най-четеният български писател в библиотеките. Как си обяснявате този факт?
- Никога няма да забравя как на Коледния панаир на книгата при мен дойдоха от "Аз чета" и ми съобщиха новината. Това беше най-страхотният коледен подарък, който съм получавала! Работя с много обич и уважение към читателя и съм много щастлива, че читателите ми отвръщат със същото. 
- Постоянно участвате в срещи с деца, ученици - какво ви питат най-често? От контактите ви с тях възникват ли идеи за нови произведения?
- Май най-често ме питат дали съм жива, хаха. Защото в учебниците всички писатели са живели някога, много отдавна. Също ме питат истински писател ли съм, след като нямам мустаци. Обаче аз си имам мустаци и винаги ги нося на срещите, за да докажа, че съм съвсем истински писател. Децата задават страхотни въпроси и често тези въпроси водят до други въпроси, а те водят до идеи... Най-често обаче получавам конкретни поръчки - "Кога ще напишете продължение?" е любимият ми въпрос.
- Какво може да направи училището в нашите сурови, особено за децата, времена, за тяхното възпитаване и изграждане като личности?
- За мен много важно е училищата да имат своя библиотека, а в тази библиотека трябва да има нови издания. Прекалено много български деца нямат и една книга у дома. А и как боли да чуеш, когато едно четящо дете каже: "Искам да прочета най-новата книга от еди-кой си автор, но нямам възможност." Да, така е. Има много семейства, които нямат възможност да купуват книги. А в обществените библиотеки няма нищо новичко и децата бързо губят интерес и престават да ги посещават.
- Съвременните малчугани по какво се различават от вас и вашите връстници, когато бяхте на тази възраст? И кое си остава същото, независимо от времето?
- Аз по-скоро виждам прилики, отколкото разлики. Много често чувам, че днешните деца не обичали да четат. Когато аз бях дете, имаше много малко четящи деца. Това, което ме притеснява, е, че днес сякаш децата стават възрастни прекалено рано. Всичките тези разговори за гаджета, мацки, пари, които водят деца още в предучилищна възраст, никак не ми харесват.
- Какво бихте препоръчали на младите да четат през ваканцията, която наближава?
- Точно сега има страхотни книги за млади хора. Има фентъзи, има забавни книги, има реалистични истории за тийнейджъри, има трилъри, има загадки, енциклопедии, поезия, има красиви книжки с картинки и малко текст за най-малките. Хубаво е децата сами да избират, да ги заведете в книжарницата или библиотеката, за да открият своята книга.
- Телевизиите почти не продуцират филми, състезания, научнопопулярни предавания специално за деца. Какъв сюжет или формат би могъл да грабне вниманието на тази публика?
- Честно казано, вече не знам. У нас от години не гледаме телевизия и знаете ли колко много време ни се отвори за по-смислени занимания?!
- Как да "измъкнем" от ръцете на децата ни смартфоните и да им покажем, че има и други интересни, но далеч по-стойностни занимания?
- Пак ние, нещастните родители, ще трябва да търсим алтернативи. Всяко дете е различно и е трудно да се намери заниманието, което ще му допадне най-много. Поне сега изборът е огромен - разбира се, нещата опират и до възможности, но има и занимания, които са напълно безплатни.
- От години организирате благотворителна инициатива, свързана със създаването на библиотеки в детските домове. Какво дава това на техните питомци - освен че се нуждаят от дрехи и храна, те имат и духовни потребности?
- Според мен много важно е там, където живеят деца, да има детски книги. Така се нарича и кампанията. Вярвам, че така се откриват нови хоризонти и възможности пред тези деца. Кампанията вече тече за шеста поредна година и съм много доволна, когато виждам, че има смисъл и резултат от нея.
- Лауреат сте на най-престижни награди за творбите си. Този вид оценка и внимание какво ви дават?
- За мен тези отличия са знак, че съм на прав път. Първата ми литературна награда беше стимулът да продължа да пиша. Ако не я бях получила, сигурно щях да спра.
- Вашите предпочитани книги като читател?
- Аз съм запален читател, чета много и подбирам книгите си случайно. Чест посетител съм и на Столичната библиотека - ако не беше библиотеката, не знам как щях да се оправя с ненаситния си книжен апетит! Забелязала съм, че от около 200 прочетени книги на година в червено (това означава, че книгата е страхотна) съм подчертала най-много десетина. Много харесвам съвременната европейска проза, смятам, че има страхотни автори! И, разбира се, продължавам да чета с огромно удоволствие детски книги.
- Майка сте на две момчета - какви игри играете с тях, как общувате? Сред първите читатели на вашите книги ли са, изразяват ли мнение?
- Едно от предимствата на моята работа е, че мога да отглеждам децата си у дома и да съм винаги с тях. Така че ние сме си много близки. С игрите става все по-сложно, защото малкият ми син е много запален по баскетбола и футбола, а аз не бих се нарекла атлет. Големият ми син вече е тийнейджър (и също не е атлет), но и май вече не са му интересни нещата, които правехме преди. Все пак запазили сме обичая да си четем преди лягане. Съпругът ми чете на малкия син, аз на големия (или той на мен). Казали сме си, че ще си запазим тази традиция, независимо колко ще пораснем. Иначе и двамата ми сина са редактори, много обичат да ми намират кусури. Даже имам забележка за последната книга от малкия син. Каза, че приказката е страхотна, но там, където жабчето освобождава вятъра, трябвало да пише "развърза възлите на торбата", а не "развърза връзките на торбата". По-образно било. Съгласих се с него, ще се поправя за втория тираж.
- Каква тема занимава творческото ви внимание в момента?
- В момента жабчето разказва следващата си история, а аз се опитвам да уловя всяка негова дума, за да я напиша правилно и да няма забележки.
 

Връщат малките в училище, ако се тестват на входа

автор:Дума

visibility 280

Медици: Който е против мерките, е против обществото

автор:Дума

visibility 223

България може да поеме нов дълг от 500 млн. лева

автор:Дума

visibility 164

От труден до двойно по-силен зимен сезон очакват в туризма

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 204

Вече такса и за теглене на пенсия от банкомат

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 204

Как се тестват учениците в Европа?

автор:Дума

visibility 167

СЗО: Пандемията ще свърши, когато светът пожелае

автор:Дума

visibility 204

САЩ очакват обяснения от турския президент

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 204

България е високорискова страна заради КОВИД-19

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 204

Заложниците

автор:Деси Велева

visibility 346

/ брой: 204

БСП ще е гарант и стълб на стабилност

автор:Деси Велева

visibility 302

/ брой: 204

Откраднатата държава

автор:Владимир Георгиев

visibility 109

/ брой: 204

Партията октопод

автор:Юри Михалков

visibility 74

/ брой: 204

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ