Детска болница

Вниманието на обществото, залисано в сагата да бъде ли изградена нова детска болница и къде, сякаш нарочно бе отклонено от по-съществени въпроси, свързани с наличната 71-годишна детска болница. Хората, които не просто работят, а отдават сърцето си на малките пациенти денонощно и години наред, са унижавани и мачкани. Унижавани са от работодателя си - МЗ. И това не е от днес или от вчера. Просто днес тези медици вече си признават. И сигурно го правят не толкова заради себе се, а заради малките пациенти. Аргументът им е прост и затова съвършен: децата заслужават да бъдат закриляни.

Бих добавила закриляни и от неразумни политици, забравили, че са били деца и са боледували като деца, че имат свои деца и се тревожат, когато и те са болни, независимо дали вече са пълнолетни. А когато се тревожат за внуците си, нека не забравят, че осен тях в България има още милион и половина деца, а те имат свои баби и дядовци. 

Защото всяка нормална държава пази децата си, осигурява им спокоен живот и добро здраве. Защото не може да има финансови ограничения за лечението на децата; не може да няма законова възможност за спешен прием на деца в единствената детска болница; не може на ръба на закона педиатрите да се грижат за тежко или хронично болни малчугани и подрастващи; защото някой не знае или не иска цивилизовано да контролира едни обществени пари. Защото никой няма право да стъпква в калта труда на детски лекари и сестри. Никой политик няма право да загърбва проблеми със здравето на децата, няма право да баламосва лекарите им години наред. И днес пак обществото е забаламосвано с едни обещания за междинен, финален или постфинален и прочее вариант на Методика за формиране и разпределение на разходите за персонал в лечебните заведения. И да бъде изкуствено насъсквано срещу лекари.