Образование
Децата ни общуват помежду си след часовете най-много в света
Около 70 на сто обаче сочат, че има тормоз в училище, 30 на сто се смятат за аутсайдери, показва поредно изследване на PISA
/ брой: 77
Децата от България и Русия общуват с приятелите си от училище след часовете най-много от връстниците си от всички страни в света. Цели 86% от 15-годишните ученици от тези две страни твърдят, че общуват с приятелчетата си след училище. Най-малко общуват със съучениците си децата в Словения - 56%. Това показва пореден анализ на международното изследване PISA, проведено през 2015 г., който бе оповестен преди ден. 68 на сто от българчетата обаче споделят, че са част от живота на училищната общност, докато за страните от ОИСР този процент е 73.
Авторите на изследването са помолили учениците да оценят живота си по скала от нула до 10. 42,8 на сто от българчетата са напълно удовлетворени от живота си. Само 13,9% са избрали стойности от 0 до 4, което означава, че не са удовлетворени. Средната степен на удовлетвореност за децата от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 7,3, докато при нашите ученици показателят е 7,4. Има обаче съществена разлика в равнището на удовлетвореност на момчетата и момичетата. Момчетата са по-доволни от живота си, като това важи както за страните от ОИСР, така и за България. Постиженията в училище обаче оказват слабо влияние върху тяхната удовлетвореност от живота - показателите са еднакви при отличниците и при децата с ниски резултати.
Най-тревожното е, че цели 30 на сто от българските ученици твърдят, че се чувстват аутсайдери в клас. В ОИСР този дял е едва 17 на сто. Резултатите на "аутсайдерите" по природни науки са с 22 точки по-ниски, отколкото на другите, които се чувстват част от училищния живот.
61% от българските ученици се притесняват да не получат ниски оценки. Същия страх изпитват две трети от техните връстници в държавите от ОИСР. Момичетата повече се тревожат за постиженията си в училище. 55% от българчетата споделят, че изпадат в безпокойство, когато предстои да бъдат изпитвани, дори и да са добре подготвени. Цели 62% от децата посочват, че им става нервно, когато не знаят как да се справят с конкретна задача. Момичетата повече от момчетата се стремят към високи оценки. Същевременно те по-рядко определят себе си като амбициозни. 59 на сто от българските момчета и 56 на сто от момичетата твърдят, че желаят да бъдат най-добри във всичко, което правят. За ОИСР процентът на амбициозните момчета е 68, а на момичетата - 62.
От голямо значение за амбицията на детето да успее е неговият социален статус. В почти всички страни децата с по-нисък социален статус показват и по-малки амбиции за успех. Учениците с по-силна мотивация обикновено декларират, че са и по-удовлетворени от живота си.
Изследването посочва също, че в много страни физическият или вербалният тормоз е често явление. Около 10% сочат, че са блъскани или удряни всеки ден. Сред българските деца около 70% казват, че има тормоз. Кибертормозът е посочен като най-новата форма на агресия. Учителите имат огромна роля за живота на децата, и то не само в обучението, посочва докладът на PISA. Учениците, които повече общуват с учителите си, имат по-високи резултати и са по-удовлетворени от живота си. Същото е с децата, които общуват с родителите си не само на масата по време на вечерята, казват анализаторите.
Изследването установява също, че почти 91 на сто от 15-годишните в ОИСР използват телефони с интернет. Около 61% са влезли в мрежата чрез смартфон на възраст под 10 години. 18% са го направили преди шестия си рожден ден! Учениците, които използват интернет повече от 6 часа на ден, са по-неудовлетворени от живота си - закъсняват повече за училище и се чувстват по-самотни.
66 на сто от българчетата посочват, че се занимават с някакъв спорт преди часовете, а 69 на сто - след това. За страните от ОИСР този процент е по-нисък - съответно 43 и 66 на сто. Има пряка връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище - колкото по-често спортуват децата, толкова по-високи оценки получават.
Интересно е също, че у нас 6,6% от учениците следват професията на родителите си и това е най-ниският процент сред децата от бившите социалистически страни. най-много ученици избират професията на родителите си в Катар (10,7%). Средно 44% от 15-годишните възнамеряват да продължат обучението си във висшето образование.