Детелина и щастлив номер предвещаха титлата

СТАНИЛИЯ СТАМЕНОВА е родена на 2 юни 1988 г. в София. Като дете се занимава с лека атлетика, но през 2009 г. спира заради скъсани връзки на глезена. Започва тренировки в кануто под ръководството на бронзовия медалист на 2500 м индивидуално от Олимпийските игри в Москва 1980 Борислав Ананиев. През 2013 г. той е заменен от Севдалин Илков, който от миналата пролет поради семейни причини я оставя в ръцете на двойния олимпийски шампион от Барселона 1992 Николай Бухалов.
Станилия е трикратен европейски шампион от Загреб 2012, Бранденбург 2014 и Рачице, Чехия, 2015. На първенството през 2013 г. в Монтемор-у-Велю, Португалия, взима среброто. Не пропусна да спечели медал и от последните три световни шампионата - сребърен от Дуисбург 2013 и Москва 2014, и бронзов от Сегед, Унгария, 2011.
На 23 август т.г. Станилия Стаменова донесе първата световна титла на България в женското кану. На шампионата в Милано възпитаничката на Николай Бухалов сложи край на хегемонията на канадката Лоранс Венсан-Лапоан, след като с 48,717 сек. спечели златото на 200 м едноместно кану.

"Няма как да се върви напред, ако не се изисква"

- След три европейски титли и три медала от световни шампионати дойде и златото. Още ли си в еуфория?
- Изключително съм щастлива, че се радвам на вниманието на медиите и обществото и предизвиквам приятни емоции. Титлата е плод на дългогодишен труд. Успехът е голям, като се има предвид, че съм първата, прекъснала канадската хегемония. Начинът, по който слушахме химна и развяхме българския флаг в Милано над всички останали, ни направи горди.
- Усещаше ли, че е дошло времето да победиш Венсан-Лапоан, която неизменно печелеше последните четири световни шампионата?
- Давала съм резултати на тренировки, които индикираха, че мога да я бия. Много неща подсказваха. Треньорът ми намери четирилистна детелина, а с номера, с който карах в Милано - 140, спечелих и първия си златен медал в атлетиката на 12-годишна възраст. Когато си трениран и готов да направиш нещо, тези малки неща ти дават увереност, психологическият фактор е изключително важен. Видя се, че съм по-силна от нея психически, когато на финала застанахме в съседни коридори, а тя завърши четвърта.
- Смяташ ли, че този старт ще тежи психологически на 23-годишната канадка, която има 8 златни медала от 2010 г. насам?
- Канада има много сериозна школа. Бивши състезатели, които преди 40 г. са ходили на стартове там, разказват как са виждали още тогава женско кану - едноместно, двойка, четворка. Когато се състезавах за първи път на световно първенство с нея, имаше зад гърба си 10 години гребане, нищо, че е 4 години по-малка от мен. За да се задържи толкова дълго на върха, значи е страхотен състезател. Но показах, че когато бъде натисната, може да се поддаде. И аз залитнах с нея в последните метри, но се видя, че я надвих психологически.
Имаше нещо много странно - на всички състезания тя ходеше със спусната коса, а на това се бе вързала като мен, което показва, че тотално се е сринала (смее се).
- Какви бяха първите думи от родителите ти по телефона след титлата?
 - "Ти, моме, си световна шампионка, радваме се..." Нещо такова... Все мили и сърдечни думи.
- На кого си кръстена?
- На дядо ми Станил, който живее в Ихтиман. Много си харесвам името.
- Изпитваш ли неудовлетворение, че твоята дисциплина все още не е олимпийска?
- Определено. Навиваха ме 3 години да започна да се занимавам с каяк, убеди ме Весела Тренева, преподавател в НСА. След седмица се появи едно момче от Асеновград, Георги Бакърджиев-Манекена, настоящ треньор на юношите. Говореха, че моята дисциплина 200 м едноместно кану ще стане олимпийска още в Лондон. Но на световното първенство в Познан през 2010 г. имаше силен страничен вятър и момичетата от африканските републики не бяха добре подготвени, заради което не успяха да влязат хубаво в коридорите преди финала. Имаше забавяне на телевизионното време и "Евроспорт" се възпротиви това да бъде олимпийска дисциплина.
- Минавало ли ти е през ума да смениш дисциплината, за да участваш по-скоро на олимпиада?
- Много неща са ми минали през главата. При всичките ми треньори никой не пожела да ме качи в каяка, което е грешка, защото притежавам качества, с които да конкурирам най-добрите каякарки в света. Единствено изоставам в техническо отношение, но в техниката бързо прихващам. Моите два таланта са техниката и силата, дори се чудят как мога да тренирам и да се натоварвам толкова. Има вариант да се опитам, но няма такъв подвиг с едва година подготовка да взема олимпийска квота в каяка.
- В предното ни интервю заяви, че ако бе спечелила световната титла на шампионата в Москва през 2014 г., Николай Бухалов е щял да се откаже от треньорската дейност, но именно липсата й го е амбицирала. Сега ще продължите ли съвместната работа?
 - Той ще прецени. Сбъдна това, което си бе поставил като задача. Аз съм благодарна за свършената работа. Не съм лек характер и искам максималното от хората, които работят с мен, заради това се раждат определени конфликти. Но няма как да се върви напред, ако не се изисква най-доброто. Изпълнявам всичко, което казва, макар че винаги си слагам отгоре по нещо.
- По колко часа на ден тренираш?
- Кану-каякът е от най-натоварващите спортове. Като разход го оценяват като  миньорския труд. Само при колоезденето и кануто се изразходват над 6000 калории на ден. Примерно, 10 км гребане за сутрешна тренировка. След това излизаш от кануто и бягаш 6, 10, 15 км, отсечки правиш. Събират се около 5-6 часа тренировки на ден. Повечето състезатели загряват директно на вода с 2 км гребане, а аз първо правя щанги. Отивам във фитнес залата и правя 40 мин. упражнения за сила. На тренировка трябва да има конкурентни лодки, но понеже тренирам сама, г-н Бухалов кара колело успоредно на канала.
- Спазваш ли хранителен режим?
- Всичко може да ядеш, то се гори. В атлетиката имах проблем с килограмите. Много ме измъчваха, защото бях скачачка и вместо 58 кг трябваше да тежа 55, държаха ме на едно кисело мляко на ден. Сега ям на корем, даже трудно задържам нужното тегло.
- Какво тегло поддържаш?
- В момента съм 70-71 кг. Старая се да бъда поне 2-3 над тях, защото водата изисква страшна сила и мускулна маса - да теглиш и лодката, и собствената тежест.
- Виждам, че се показва татуировка на дясната ръка под лакътя...
- Олимпийският девиз "Citius, altius, fortius" ("По-силно, по-високо, по-бързо"). Когато кацнах на летището в Милано, едно от посрещащите момичета ходеше зад мен и ми каза "I love your tattoo" ("Харесвам татуировката ти"). Направих я след първия медал от световно първенство през 2011 г. Още от седми клас харесвам тази сентенция, дори съм си я рисувала на същото място с химикал. Когато се контузих по-тежко, трябваше да се мотивирам, за да се събера. И пак на ръката си написах "45 секунди". Писах го, докато не ги направих с кануто на тренировка.
- Къде ще изкараш почивката?
- Скоро няма да е. На 13 септември ми предстои турнир с характер на шоупрограма в Хамбург, 12 дни след това е републиканското първенство, евентуално после... Но, общо взето, сезонът приключи за мен, режимът вече няма да е толкова строг.
- Остава ли време за личен живот от тежките тренировки?
- Обичам да се виждам с приятели. Принципно съм спокоен човек, но и авантюрист. Създавам си предизвикателства, примерно да хвана колелото и да карам 100 км. Заради г-н Бухалов станах постоянен гост на един хотел в Пловдив. Тежките тренировки изискват и много сън, режимът е железен 10 месеца, през тях най-много да ме видиш на кафе в сряда или неделя следобед, когато имам почивен полуден.
- Знам, че караш магистратура "Спорт за високи постижения" в НСА. Завърши ли я?  
- Не съм, тази година мисля да се отдам повече на образованието, защото следващата е олимпийска и съответно няма да имаме световно първенство, само европейско, програмата ще бъде по-лека.
- Любими книги, филми, песни?
- Обичам да чета книги, които ме обогатяват, научна литература. Не съм от състезателите, които само изпълняват, а от хората-творци. Ако не тръгва всичко от мен, никога няма да го направя, не съм просто изпълнител. Затова идват и трудностите с треньорите - докато свикнат на контрола, който налагам, и с въпросите "Защо?", "Как?" "По какъв начин?"...
Гледам много филми, обичам да ходя на кино, но напоследък американските продукции станаха повече ефекти, отколкото смисъл. Обичам историческите ленти - "Гладиатор", "Последният самурай"... Музика - хаус и черно, малко съм гангстерче (усмихва се).
- За финал една равносметка: заслужават ли си всичките лишения?
- Заслужават си. Ден след медала ми се обади моята учителката по физическо от пети клас, което много ме зарадва. Беше ми класна в 199-о ОУ "Св. Апостол Йоан Богослов" в кв. "Левски Г". Намерила домашния ми телефон, после ми прати съобщение - нещо, което съм написала тогава, как искам да стана световен шампион и хората да се гордеят с мен. Има някои неща, които съм си поставила като задачки в живота, и ги гоня.